Месопреработвател от Сливен: Не искам държавата да ми дава пари, искам да ми даде спокойствие, за да работя
Аз не желая страната да ми дава пари, желая да ми даде успокоение, с цел да работя. Това е желанието на 53-годишният Никола Атанасов от Сливен, който е притежател на дружество за месодобив и месопреработка. С доста хъс и не малко компликации, той, дружно със своето фамилията и 7-8 служащия, стартира активността си преди 5 години и слага началото на своята „ Арланда “. Днес служащите са 50, а базата от 5 декара до сливенския квартал „ Речица “ към този момент се състои от хранилище за животни, касапница, транжорна, разнообразни цехове за преправка и фирмен магазин. Работят единствено с български месо, оборудването е висок клас, а огромна част от дейностите са механизирани. Разполагат с 20 автомобила – животновози и такива за дистрибуция на стоката по магазини и цехове. Предлагат богат подбор от сурово-сушени салами и деликатеси, млени меса, месни заготовки и разфасовка най-вече от свинско и през дефинира интервали говеждо и агнешко. Освен във фирмения магазин, с продукцията си зареждат заведения за хранене в Сливен и района, месарски магазини в Карнобат, Айтос, Бургас.
„ Цял живот се занимавам с сходна активност, купувах животни, вземах ги от едно място и ги продавах на други кланици, само че се стигна до миг, в който трябваше да трансформира метода си на работа или да се откажа изцяло. Ако искаш да се развиваш обаче, би трябвало да рискуваш и аз го направих. Вложил съм над милион в тази активност “, споделя Никола.През годините предприятието не стопира да се развива и да усъвършенства както софтуерния развой по този начин и качеството и типа на асортиментите, които предлага.
„ За да се занимаваш с този бизнес би трябвало доста труд – ние не знаем по кое време е събота и неделя, по кое време е празник, работи се непрекъснато, почивен ден няма. Благодарен съм, че имам положителни служащи, другояче без тях нищо не мога да направя. Нямам проблем с набирането на суровината, работя с избрани свинекомплекси и те ми я обезпечават. Проблемът са вносните меса, които подбиват нашата цена и никой не взема ограничения. Не можем да се борим с огромните вериги хипермаркети, които оферират импорт на ужасно ниска цена, а българската качествена продукция остава “, разяснява още месопреработвателят.
Трудностите, към момента не са го отказали да продължава напред. „ Много пъти ми е писвало, само че като знам, какъв брой фамилии храня и зависят от мен, към момента не съм изгубил вяра. Проблемът е, че страната не си прави работата и всеки прави каквото си желае. „ Мен непрекъснато ме ревизират, желаят всичко да е изрядно, а нерегламентираните производители, които колят в задния двор и разнасят месо, подбиват цената, тях никой не ги търси и не ги ревизира. Аз съм за инспекциите и контрола, само че да е за всички, не да се притискат единствено тези като мен, които са в светлата част на стопанската система. Държавата би трябвало да ни дава някакъв тласък да работим, освен да ни спъва. Нека да има инспекция, само че не когато извън има 100 индивида, а проверяващите затварят магазина, с цел да ми броят стоката. Това, в случай че е естествена страна ще се радват, че работя и ще си платя налозите, а не да се чудят по какъв начин да ме откажат от бизнеса “, безапелационен е Никола Атанасов.
По думите му, липсва поддръжка към хората с бизнес като неговия. Макар, че са минали през рецесиите с Ковид и чумата по свинете, когато имаше ограничавания и не можаха да работят, помощ не са получили от никой. „ Затваряха ни, а разноските си вървяха, трябваше да заплащам на служащите си заплатите, с цел да ги задържа, винетките на камионите, застраховките, осигуровките. Това беше един от най-тежките ни интервали. Ако не плащах щях да остана без служащи, а при нас работата е характерна и са нужни чиновници с избрани умения, не можеш да ги хванеш от улицата и да станат касапи или технолози. 2-3 години би трябвало да работят, с цел да свикнат и да се научат “, описа за проблемите, с които се постанова да се оправя той.
Тънкостите при преработката са доста и те зависят от човешкия фактор, споделя Никола и дава образец с служащ, който мели каймите и поставя подправките. Тук едно нещо би трябвало да го направиш, в случай че не 100 пъти еднообразно, то най-малко 90, с цел да стане. Не може през днешния ден усета на кюфтета да е един, а на следващия ден различен. Правилната разфасовката на закланото животно и обезкостяването също са доста значими, другояче се губи продукция.
За да е постоянно прясно месото и да могат незабавно да се изпълнят поръчките на клиентите, предприятието разполага с хранилище, в което се събират животни. „ Когато ми би трябвало да мога да си заколя незабавно и да имам прясно месо за поръчките, не занапред да ги купя, да ги превозвам, тъй като по този начин става закъснение. За Великден групирам по 2 000 агнета “ добавя той.
Плановете му за бъдещето са огромни, само че по думите му и тук страната го стопира. Купил е място, с цел да влага и да построи още един фирмен магазин, обаче към този момент две години, не съумява да му смени статута и да осъществя замисленото.
„ Цял живот се занимавам с сходна активност, купувах животни, вземах ги от едно място и ги продавах на други кланици, само че се стигна до миг, в който трябваше да трансформира метода си на работа или да се откажа изцяло. Ако искаш да се развиваш обаче, би трябвало да рискуваш и аз го направих. Вложил съм над милион в тази активност “, споделя Никола.През годините предприятието не стопира да се развива и да усъвършенства както софтуерния развой по този начин и качеството и типа на асортиментите, които предлага.
„ За да се занимаваш с този бизнес би трябвало доста труд – ние не знаем по кое време е събота и неделя, по кое време е празник, работи се непрекъснато, почивен ден няма. Благодарен съм, че имам положителни служащи, другояче без тях нищо не мога да направя. Нямам проблем с набирането на суровината, работя с избрани свинекомплекси и те ми я обезпечават. Проблемът са вносните меса, които подбиват нашата цена и никой не взема ограничения. Не можем да се борим с огромните вериги хипермаркети, които оферират импорт на ужасно ниска цена, а българската качествена продукция остава “, разяснява още месопреработвателят.
Трудностите, към момента не са го отказали да продължава напред. „ Много пъти ми е писвало, само че като знам, какъв брой фамилии храня и зависят от мен, към момента не съм изгубил вяра. Проблемът е, че страната не си прави работата и всеки прави каквото си желае. „ Мен непрекъснато ме ревизират, желаят всичко да е изрядно, а нерегламентираните производители, които колят в задния двор и разнасят месо, подбиват цената, тях никой не ги търси и не ги ревизира. Аз съм за инспекциите и контрола, само че да е за всички, не да се притискат единствено тези като мен, които са в светлата част на стопанската система. Държавата би трябвало да ни дава някакъв тласък да работим, освен да ни спъва. Нека да има инспекция, само че не когато извън има 100 индивида, а проверяващите затварят магазина, с цел да ми броят стоката. Това, в случай че е естествена страна ще се радват, че работя и ще си платя налозите, а не да се чудят по какъв начин да ме откажат от бизнеса “, безапелационен е Никола Атанасов.
По думите му, липсва поддръжка към хората с бизнес като неговия. Макар, че са минали през рецесиите с Ковид и чумата по свинете, когато имаше ограничавания и не можаха да работят, помощ не са получили от никой. „ Затваряха ни, а разноските си вървяха, трябваше да заплащам на служащите си заплатите, с цел да ги задържа, винетките на камионите, застраховките, осигуровките. Това беше един от най-тежките ни интервали. Ако не плащах щях да остана без служащи, а при нас работата е характерна и са нужни чиновници с избрани умения, не можеш да ги хванеш от улицата и да станат касапи или технолози. 2-3 години би трябвало да работят, с цел да свикнат и да се научат “, описа за проблемите, с които се постанова да се оправя той.
Тънкостите при преработката са доста и те зависят от човешкия фактор, споделя Никола и дава образец с служащ, който мели каймите и поставя подправките. Тук едно нещо би трябвало да го направиш, в случай че не 100 пъти еднообразно, то най-малко 90, с цел да стане. Не може през днешния ден усета на кюфтета да е един, а на следващия ден различен. Правилната разфасовката на закланото животно и обезкостяването също са доста значими, другояче се губи продукция.
За да е постоянно прясно месото и да могат незабавно да се изпълнят поръчките на клиентите, предприятието разполага с хранилище, в което се събират животни. „ Когато ми би трябвало да мога да си заколя незабавно и да имам прясно месо за поръчките, не занапред да ги купя, да ги превозвам, тъй като по този начин става закъснение. За Великден групирам по 2 000 агнета “ добавя той.
Плановете му за бъдещето са огромни, само че по думите му и тук страната го стопира. Купил е място, с цел да влага и да построи още един фирмен магазин, обаче към този момент две години, не съумява да му смени статута и да осъществя замисленото.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ