Аз мисля, че човешката тъга е едно от най-красивите човешки

„ Аз мисля, че човешката горест е едно от най-красивите човешки усеща. "

Деля живота си на часове,
които мерят есенното време.
И знам, че някой час ще закове
последната минута. Ще ме вземат
и ще ме хвърлят в нищото. А там
камбаните не бият за вечерня.
И няма да чувствам, че съм самичък,
че всичко е затрупано и черно;
че няма висини и няма път,
а другите, заровени до мене,
надалеч преди мене заземени,
ще си кротуват и ще си мълчат.
И ще ме сепне единствено есента.
Понякога дъждът ще ме целува.
А падналите върху мен листа
ще мислят, че към момента живея.

* От „ Скръбна земя ", Павел Матев, изд. Захарий Стоянов
Снимка ~ facebook.com / pavel.matev