Историк за съветските паметници: В момента политиците напомнят на едно дете, което е направило беля и се опитва да я замете
Аз като историк и като човек, който професионално съм обвързван със запазването на паметта, няма по какъв начин да заявя и да поддържа премахването на който и да е монумент, обвързван с която й да е ера. Това сподели в изявление за " Фокус " историкът гл. ас. доктор Самуил Шивачев от Пловдивски университет " Паисий Хилендарски ". Той разяснява желанието за унищожаване на паметника на Альоша в града под тепетата.
" За някои хора това може да не е прелестно, само че историците имаме такава задача, точно да се стремим да опазим паметта на българския народ, да застанем в действителност в мощен конфликт с политическите ползи. И въпреки това, сме в ролята на това, да се борим и със фамилната родова памет за епохата на социализма. Не знам за какво у нас, в действителност нямаме изясненост за това по какъв начин би трябвало да се развие тази памет за този интервал. По-скоро ние сме склонни да разрушим, да унищожим или да оставим в забвение тези монументи, свързани с тази ера ".
Самуил Шивачев описа, че преди години е разговарял с германци, които са били сюрпризирани от това, за какво Бузлуджа не е трансфорат в Музей на социализма и там да се организират научни конгреси, отдадени на тоталитаризмите през ХХ век.
" По същия метод ние сме оставили на забвение, даже преди години имаше подобен план, във връзка с възобновяване на лагера Белене на остров Персин, който да се трансформира точно в място за поклонение. Отделно от това, в нашите образователни стратегии, в случай че би трябвало да съпоставим в учебно заведение, в една Италия, учениците в гимназиален курс за целия си интервал на образование, са задължени да отидат и да посетят едно място на концентрационен лагер, който е обвързван с тоталитаризмите през ХХ век. По този метод се пази паметта, тя не се разрушава, тя се съхранява за поколенията. Страхът от това, че има хора, които биха траяли да почитат тези монументи, те може да продължат и 100 години. Това не е фактор, че един монумент би трябвало да бъде отстранен, тъй като видите ли, на някого не му харесва. От друга страна, имаме този огромен проблем, който отново споделям, в случай че ние премахнем паметниците от времето на социализма, ще изпаднем в една обстановка, в която тази ера ще влезе, по този начин да се каже, ще бъде наложено едно табу над нея. Как ще се изправят историците и учителите по история в училище, с какви причини те ще се изправят против родовата памет ", сподели историкът.
" По кой метод те ще обяснят на учениците какъв е бил социализма, в случай че в действителност ние премахнем всичко, което е обвързвано с този интервал и оставим като изначална информация единствено това, което е в родовата памет. Да, за едните ще бъде интервала с позитивна оценка, за други ще бъде с негативна оценка. Но на мен ми прави усещане още нещо, че примерно да кажем за лагера Белене, на лагера Белене, към момента има живи лагеристи, които отиват всяка година и почитат паметта на своите събратя, които са починали там. Аз не съм видял един политик на тези събития. Но виждам непрестанно да се приказва с този антикомунистически рефрен. Защо тези хора не отидат там? И още повече, какво се случва с поколенията по-късно, когато тази живата памет си отиде един ден? ", попита гл. ас. доктор Шивачев.
Според него, в случай че изклкючим МОЧА в София и Альоша в Пловдив - други монументи, които биха имали на първо място патриотични подбуди и вдъхновяване на нашето общество, също стават обект на вандалски прояви.
" Например, паметникът на Съединение в Пловдив беше залят с багра преди години, паметникът на Левски в Карлово също беше осквернен от едни пияници, паметникът на Асеневци във Велико Търново също беше залят с багра. Това отношение към паметниците ние го виждаме и от българите, които отиват в чужбина. Наскоро беше отново следващият вандалски акт, в който българин беше драскал по Колизеума в Рим. Така че неналичието ни на изцяло положително историческо обучение и това за какво са нужни тези монументи, към момента стои някак си по този начин настрана. Историята на България продължава да се показва доста полюсно, основават се едни социо психически граници в нея, каквито те не съществуват. Нашият политически хайлайф се пробва постоянно, посредством избрани исторически моменти да отклонява вниманието на обществото от значимите проблеми, от неговите ежедневни проблеми, от невъзможността от време на време, политиците да показват съответни решения на тези проблеми. И вниманието се насочва точно към поляризирането с въпроса с паметниците, или както аз бих споделил, едно извънредно сложно отношение имаме към Русия. Нашите политици за мен имат извънредно голям комплекс, когато става въпрос за Русия и нейното присъединяване в историята на България ", изясни Самуил Шивачев.
Той бе безапелационен, че сега, с дейностите си, политиците припомнят на едно дете, което е направило пакост и се пробва да замете тази пакост.
" Някъде обратно във времето, в предишното, очевидно някои моменти за някои политици не са положителни и те посредством общото антикомунистическо, по този начин да кажа говорене, се пробват тъкмо тези моменти също да ги заметат ".
" За някои хора това може да не е прелестно, само че историците имаме такава задача, точно да се стремим да опазим паметта на българския народ, да застанем в действителност в мощен конфликт с политическите ползи. И въпреки това, сме в ролята на това, да се борим и със фамилната родова памет за епохата на социализма. Не знам за какво у нас, в действителност нямаме изясненост за това по какъв начин би трябвало да се развие тази памет за този интервал. По-скоро ние сме склонни да разрушим, да унищожим или да оставим в забвение тези монументи, свързани с тази ера ".
Самуил Шивачев описа, че преди години е разговарял с германци, които са били сюрпризирани от това, за какво Бузлуджа не е трансфорат в Музей на социализма и там да се организират научни конгреси, отдадени на тоталитаризмите през ХХ век.
" По същия метод ние сме оставили на забвение, даже преди години имаше подобен план, във връзка с възобновяване на лагера Белене на остров Персин, който да се трансформира точно в място за поклонение. Отделно от това, в нашите образователни стратегии, в случай че би трябвало да съпоставим в учебно заведение, в една Италия, учениците в гимназиален курс за целия си интервал на образование, са задължени да отидат и да посетят едно място на концентрационен лагер, който е обвързван с тоталитаризмите през ХХ век. По този метод се пази паметта, тя не се разрушава, тя се съхранява за поколенията. Страхът от това, че има хора, които биха траяли да почитат тези монументи, те може да продължат и 100 години. Това не е фактор, че един монумент би трябвало да бъде отстранен, тъй като видите ли, на някого не му харесва. От друга страна, имаме този огромен проблем, който отново споделям, в случай че ние премахнем паметниците от времето на социализма, ще изпаднем в една обстановка, в която тази ера ще влезе, по този начин да се каже, ще бъде наложено едно табу над нея. Как ще се изправят историците и учителите по история в училище, с какви причини те ще се изправят против родовата памет ", сподели историкът.
" По кой метод те ще обяснят на учениците какъв е бил социализма, в случай че в действителност ние премахнем всичко, което е обвързвано с този интервал и оставим като изначална информация единствено това, което е в родовата памет. Да, за едните ще бъде интервала с позитивна оценка, за други ще бъде с негативна оценка. Но на мен ми прави усещане още нещо, че примерно да кажем за лагера Белене, на лагера Белене, към момента има живи лагеристи, които отиват всяка година и почитат паметта на своите събратя, които са починали там. Аз не съм видял един политик на тези събития. Но виждам непрестанно да се приказва с този антикомунистически рефрен. Защо тези хора не отидат там? И още повече, какво се случва с поколенията по-късно, когато тази живата памет си отиде един ден? ", попита гл. ас. доктор Шивачев.
Според него, в случай че изклкючим МОЧА в София и Альоша в Пловдив - други монументи, които биха имали на първо място патриотични подбуди и вдъхновяване на нашето общество, също стават обект на вандалски прояви.
" Например, паметникът на Съединение в Пловдив беше залят с багра преди години, паметникът на Левски в Карлово също беше осквернен от едни пияници, паметникът на Асеневци във Велико Търново също беше залят с багра. Това отношение към паметниците ние го виждаме и от българите, които отиват в чужбина. Наскоро беше отново следващият вандалски акт, в който българин беше драскал по Колизеума в Рим. Така че неналичието ни на изцяло положително историческо обучение и това за какво са нужни тези монументи, към момента стои някак си по този начин настрана. Историята на България продължава да се показва доста полюсно, основават се едни социо психически граници в нея, каквито те не съществуват. Нашият политически хайлайф се пробва постоянно, посредством избрани исторически моменти да отклонява вниманието на обществото от значимите проблеми, от неговите ежедневни проблеми, от невъзможността от време на време, политиците да показват съответни решения на тези проблеми. И вниманието се насочва точно към поляризирането с въпроса с паметниците, или както аз бих споделил, едно извънредно сложно отношение имаме към Русия. Нашите политици за мен имат извънредно голям комплекс, когато става въпрос за Русия и нейното присъединяване в историята на България ", изясни Самуил Шивачев.
Той бе безапелационен, че сега, с дейностите си, политиците припомнят на едно дете, което е направило пакост и се пробва да замете тази пакост.
" Някъде обратно във времето, в предишното, очевидно някои моменти за някои политици не са положителни и те посредством общото антикомунистическо, по този начин да кажа говорене, се пробват тъкмо тези моменти също да ги заметат ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ