Проф. Чуков за ФрогНюз: Тръмп предлага на Газа висок жизнен станд...
Това сподели пред ФрогНюз арабистът и академик в региона на политиката на Близкия изток и исляма проф. Владимир Чуков.
Ето и цялото изявление:
На взаимна конференция с израелския министър председател Бенямин Нетаняху,, че Съединени американски щати може да поемат контрола над Газа, да я “стопанисват “ и да я трансфорат в " Ривиерата на Близкия изток ". Знаем за околните връзки сред Тръмп и Нетаняху, знаем за предварителните поръчки, които Тръмп даваше през кандидат-президентската си акция за безапелационна поддръжка към Израел. Какво очаквате да се случи – какви дейности може да предприеме американската страна в Газа?
Изявленията на Тръмп, че Съединени американски щати могат да ръководят дълго време Ивицата Газа и всичките изявления, че Газа може да се трансформира в една от ривиерите на Средиземно море, че Съединени американски щати са подготвени да създадат един оздравителен развой – това не е нещо ново. Отбелязахте доста правилно, че още като кандидат-президент – през април – Тръмп направи сходни изявения, като детайлите бяха сензитивно по-малко. Тогава никой не му обърна внимание, тъй като не се знаеше дали той ще стане президент на Съединени американски щати. Сега обаче, в качеството си на собственик на Белия дом, нещата звучат доста съществено.
Трябва да свържем неговата тактика във връзка с Близко-Източния спор с това, което той направи по време на първия си мандат и така наречен “Сделка на века ”. Това е технократски метод, стопански метод. Виждаме го и във връзка с Панамския канал, и във връзка с Канада, и във връзка с Гренландия. Проблемите при Тръмп се вземат решение през стопанската система, с високия витален стандарт, а не посредством политиката. Това значи и дефинитивно погребение на концепцията за палестинска страна.
Посещението на Нетаняху в Белия дом е първата аудиенция на непознат представител в Белия дом. Това посещаване беше доста добре квалифицирано от израелска страна. По време на предизборната си акция Тръмп неведнъж е подлагал на критика Нетаняху – и то още за остарели, неуредени сметки от времето на първия му мандат: че през 2020 година Нетаняху е заречен помощ за ликвидирането на Касем Солеймани, само че два дни преди този момент той се е отказал. Тръмп неведнъж повтори на предизборните си манифестации таман това. В момента връзките сред Тръмп и Нетаняху се възвръщат на лична основа.
Една от тематиките, дискутирани сред Тръмп и Нетаняху, е суверенитетът на Израел върху Западния бряг. Това е доста ясна поръчка, че бъдещето на Палестинската страна, макар че тя е гаранция за развиването на така наречен Авраамически контракти, е, меко казано, безперспективно – най-малко на този стадий, до момента в който единият ръководи в Тел Авив, а другият в Белия дом.
Ако се върнем на стопанската система – през септември 2023 година имаше среща сред Джо Байдън и сред Нарендра Моди. В тази намира се очерта така наречен Индийски кулоар, който свързваше Индия през Дубай, през Саудитска Арабия, през Йордания, през Западния бряг и респективно Хайфа и Атина. Изключително динамичен, извънредно добре премислен транспортен канал, който касае и България. Тогава България към момента не беше в Шенген, обрисуваше се веднъж с последна цел Германия около Адриатическо море. В момента нещата към този момент са в наша изгода. С актуалните изказвания обаче се прави една промяна, с която този път, вместо да мине през Западния бряг, упоритостите са да мине през Газа. Вече се приказва за така наречен пристанище Бен Гурион, което ще свърже Ивицата Газа, която съгласно Тръмп ще се трансформира в нещо като Хонконг, Сингапур, нещо невиждано с доста мощно и бурно развиване. С наличието на Хамас обаче, което господства, манипулира, владее жителите на Газа, това няма по какъв начин да се случи.
Китай са първите, които доста мощно реагираха на сходен вид изявления. Каналът Бен Гурион може да стане конкурентен на Суецкия канал. Преди години Китай предложи на Египет да създадат една акумулаторна помпена станция за Суецкия канал на стойност за 2 милиарда и 300 милиона $. Египет обаче протака това, до момента в който не се отхвърли. Сега се предлага опция на така наречен Индийския канал, който е доста мощен съперник на канала, който продължава да е доминиран от Китай – Китай към Европа или Индия към Европа.
Виждаме и реакцията, да вземем за пример, на Пакистан, който също е мощно заинтригуван. Тръмп не загатна кои са страните, които биха могли да одобряват палестинците, само че те явно са съперниците на Китай. Пакистан и Малайзия са най-вероятните страни, които биха се съгласили на сходен вид трансфер, беше посочена също и Турция. Част от палестинските пандизчии, които бяха освободени в резултат на договорката сред Хамас и Израел, отидоха непосредствено в Египет. Къде обаче ще отидат 2 милиона поданици на Газа, по какъв начин ще бъде планиран въпросът международноправно, не е доста ясно. Нещата не са рамкирани, има една остаряла инерция, има статукво, което няма по какъв начин да бъде преодоляно – въпреки всичко става въпрос за 2 милиона души. Дали всички ще изоставен Газа, дали откакто я изоставен, част от тях ще се завърнат – това са неща, които сега висят.
“Сделката на века ” не се получи, в този момент новите поръчки на Тръмп звучат прекомерно амбициозно. Те са част от концепцията на американския президент за доста мощна конкуренция на Китай, даже елиминация на Китай, на местата, където са главните му стопански точки. Където има пристанища, канали, летища, аутобани, автомагистрали, китайците са подготвени да финансират незабавно, надлежно взимайки геостратегическия пункт на концесия. По времето на оправданието на СИРИЗА да вземем за пример, те взеха 51% на пристанището на Атина.
В подтекста на дългите договаряния в Близкия изток, би трябвало да напомним, че от 1993 до 1998 година трябваше да бъде контрактувана и Палестинската страна. Това не се случи. Нещо повече, имаше непрекъснати войни. Тръмп, давайки тези оферти, дава алтернативата на политическо предложение. Това политическо предложение пристигна от нас, от европейците. Франсоа Митеран предложи основаването на две страни през 1992 година, европейците неведнъж подкрепихме това предложение. Демократите в Съединени американски щати също го поддържат – Байдън, Обама. Сега обаче, в лицето на Тръмп, нещата са сложени на нова повърхност. Виждаме политика, която е мощно обичайната, мощно рамкирана от интернационалното право, само че в това време има и действителности на терен, които не могат да се вместят в правото. Виждаме и стопански поощрения.
Казвате стопански поощрения – какво на процедура предлага Тръмп?
Със “Сделката на века ” Тръмп не оферираше политическо решение, а висок витален стандарт. Предлага същото и на Канада, и на Гренландия. Философията и логиката и в сегашните му оферти е същата.
В момента следим помирение в Газа, замяна от едната страна – на пандизчии, от другата страна – на заложници. Към момента и от страна на Хамас, и от страна на израелските управляващи, се приказва за краткотрайно помирение. Дали то ще прерасне в някаква по-устойчива форма?
Официалните документи за примирието са от две страници и половина. То има три етапи по 42 дни, като в половината от точките се приказва за краткотрайно помирение. Това беше едно от различията сред Хамас и Израел – дали да бъде краткотрайно, непрекъснато, стабилно, само че се получи тази формула. В момента обект на диалози сред Тръмп и Нетаняху е точно какво ще стане откакто бъдат разменени тези почти 2000 палестински пандизчии против 33 израелски заложници.
Съотношението в размяната е едно към 30 във връзка с цивилните лица и едно към 50 във връзка с военните лица. Предлага се доста комплицирана скица и от едната, и от другата страна, само че доста постоянно се вършат импровизации. Имаше да вземем за пример неудържане на обещанието от страна на палестинците за освобождението на съответно лице, тъй като то не просто е под надзор на Хамас, а под надзор на Ислямски джихад.
Работи се за удължаването на тази първа фаза от примирието, като огромният въпрос е, в случай че се стигне на третата фаза, кой ще ръководи Газа. В клаузите е записано, че прекосяването на палестинците от Южна Газа в Северна Газа би трябвало да мине през инспекцията на две американски и една египетска компания за сигурност. Това значи, че американците към този момент са там. Тръмп има поради таман това, като споделя, че Съединени американски щати ще вземат участие, само че най-вероятно ще вземат и контрола върху процеса на сигурността и гарантирането на сигурността в Газа.
Хамас, за жалост, е доста надалеч от положението да бъде дефинитивно разрушен. Виждаме какви церемонии, какви фанфари, какви медийни финтифлюшки вършат Хамас при предаването на израелските заложници – надали не, че те управляват всичко. Ситуацията е в действителност доста комплицирана.
Ако обърнем погледа към Сирия, какво да чакаме там – какви биха могли да са връзките сред новата американска администрация и новата власт в Сирия?
Съединени американски щати не са прекомерно въодушевени да участват в Сирия. Доналд Тръмп сподели, че войната в Сирия е “тяхната война ”, не “нашата война ”. Чака се решението на Тръмп и на новата американска администрация за възможна поддръжка за кюрдите – дали ще се стигне до нещо сходно на Северен Ирак, или ще забележим в по-слаба степен някаква кюрдска автономност. Ключово е каква ще бъде ориста на Сирийските демократични сили – това са кюрдските милиции.
Около Ахмед Шара, новият временен президент на Сирия, има нараснало внимание, защото той беше определен на един конгрес, в които участваха представители на 18 въоръжени групировки, а въоръжените групировки в Сирия са сензитивно повече. Той беше определен като ход за попречване на това Сирия да се трансформира във втори Судан или втора Либия, т.е. да има разединение. В момента тече развой на разформироване на милициите, кюрдите отхвърлят да се съобразят. Значителна част от милициите отхвърлят да предадат оръжието си. Една такава доста мощна милиция в Южна Сирия, ръководена от Ахмет Далати, влезе в Дамаск преди Ахмед Шара. Далати се смята за доста непосредствен и до Русия, и до Обединените арабски емирства.
Изборът на Ахмед Шара е в действителност натрапен от Саудитска Арабия и Турция. Неслучайно той направи първото си посещаване безусловно преди дни в Саудитска Арабия, а от Рияд той непосредствено отиде за Анкара. Саудитска Арабия и Турция са двете страни, които ще оказват най-голямо въздействие в Сирия оттук нататък. Съединени американски щати доста деликатно следят процесите, тъй като те са най-силно ангажирани с поддръжката на кюрдските милиции.
Тръмп надали би желал да има огромна дейна интервенция на американския контингент в Сирия. Данните предходната година бяха за 900 военнослужещи, само че представител на Пентагона сподели, че в действителност има 2000 военнослужещи на Съединени американски щати в Източна Сирия. Как ще бъдат предислоцирани те, какви ще бъдат връзките със Северен Ирак, по какъв начин Съединени американски щати ще се опита да се напасне политически с Турция – това са все настоящи въпроси. Турция споделя, че част от бойците на сирийските кюрди не са сирийци, а са бойци на ПКК. Около Автономна администрация на Северна и Източна Сирия се твърди, че партията, която ръководи, печели изборите с измами. Това са процеси, които на този стадий не са конкретизирани и доста постепенно се развиват. Кюрдите, със своето наличие в тази част на Сирия, са част от системата за национална сигурност на Израел.
Големият въпрос, който задават специалистите сега, е кой кого ще убеди – Нетаняху Тръмп или Тръмп Нетаняху във връзка с Иран. Израел споделя, че с моллите няма какво да се договаря, до момента в който Тръмп подписа декрет, с който се не разрешава на Иран да създава нуклеарно оръжие, като той е податлив да се влезе в договаряния, тъй че да им се предложи някаква договорка и да се избегнат борбите. Всичко това е в една огромна въпросителна, на която с днешна дата не можем да отговорим. Тръмп просто не е Байдън. Байдън беше доста по-мек, доста по-нерешителен и оттова произлязоха доста от предизборните компликации, изключително за Камала Харис, в тази доста характерна арабска каста, която не гласоподава за Байдън и по този метод даде гласа за Тръмп. Въпросителните остават доста.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
На взаимна конференция с израелския министър председател Бенямин Нетаняху,, че Съединени американски щати може да поемат контрола над Газа, да я “стопанисват “ и да я трансфорат в " Ривиерата на Близкия изток ". Знаем за околните връзки сред Тръмп и Нетаняху, знаем за предварителните поръчки, които Тръмп даваше през кандидат-президентската си акция за безапелационна поддръжка към Израел. Какво очаквате да се случи – какви дейности може да предприеме американската страна в Газа?
Изявленията на Тръмп, че Съединени американски щати могат да ръководят дълго време Ивицата Газа и всичките изявления, че Газа може да се трансформира в една от ривиерите на Средиземно море, че Съединени американски щати са подготвени да създадат един оздравителен развой – това не е нещо ново. Отбелязахте доста правилно, че още като кандидат-президент – през април – Тръмп направи сходни изявения, като детайлите бяха сензитивно по-малко. Тогава никой не му обърна внимание, тъй като не се знаеше дали той ще стане президент на Съединени американски щати. Сега обаче, в качеството си на собственик на Белия дом, нещата звучат доста съществено.
Трябва да свържем неговата тактика във връзка с Близко-Източния спор с това, което той направи по време на първия си мандат и така наречен “Сделка на века ”. Това е технократски метод, стопански метод. Виждаме го и във връзка с Панамския канал, и във връзка с Канада, и във връзка с Гренландия. Проблемите при Тръмп се вземат решение през стопанската система, с високия витален стандарт, а не посредством политиката. Това значи и дефинитивно погребение на концепцията за палестинска страна.
Посещението на Нетаняху в Белия дом е първата аудиенция на непознат представител в Белия дом. Това посещаване беше доста добре квалифицирано от израелска страна. По време на предизборната си акция Тръмп неведнъж е подлагал на критика Нетаняху – и то още за остарели, неуредени сметки от времето на първия му мандат: че през 2020 година Нетаняху е заречен помощ за ликвидирането на Касем Солеймани, само че два дни преди този момент той се е отказал. Тръмп неведнъж повтори на предизборните си манифестации таман това. В момента връзките сред Тръмп и Нетаняху се възвръщат на лична основа.
Една от тематиките, дискутирани сред Тръмп и Нетаняху, е суверенитетът на Израел върху Западния бряг. Това е доста ясна поръчка, че бъдещето на Палестинската страна, макар че тя е гаранция за развиването на така наречен Авраамически контракти, е, меко казано, безперспективно – най-малко на този стадий, до момента в който единият ръководи в Тел Авив, а другият в Белия дом.
Ако се върнем на стопанската система – през септември 2023 година имаше среща сред Джо Байдън и сред Нарендра Моди. В тази намира се очерта така наречен Индийски кулоар, който свързваше Индия през Дубай, през Саудитска Арабия, през Йордания, през Западния бряг и респективно Хайфа и Атина. Изключително динамичен, извънредно добре премислен транспортен канал, който касае и България. Тогава България към момента не беше в Шенген, обрисуваше се веднъж с последна цел Германия около Адриатическо море. В момента нещата към този момент са в наша изгода. С актуалните изказвания обаче се прави една промяна, с която този път, вместо да мине през Западния бряг, упоритостите са да мине през Газа. Вече се приказва за така наречен пристанище Бен Гурион, което ще свърже Ивицата Газа, която съгласно Тръмп ще се трансформира в нещо като Хонконг, Сингапур, нещо невиждано с доста мощно и бурно развиване. С наличието на Хамас обаче, което господства, манипулира, владее жителите на Газа, това няма по какъв начин да се случи.
Китай са първите, които доста мощно реагираха на сходен вид изявления. Каналът Бен Гурион може да стане конкурентен на Суецкия канал. Преди години Китай предложи на Египет да създадат една акумулаторна помпена станция за Суецкия канал на стойност за 2 милиарда и 300 милиона $. Египет обаче протака това, до момента в който не се отхвърли. Сега се предлага опция на така наречен Индийския канал, който е доста мощен съперник на канала, който продължава да е доминиран от Китай – Китай към Европа или Индия към Европа.
Виждаме и реакцията, да вземем за пример, на Пакистан, който също е мощно заинтригуван. Тръмп не загатна кои са страните, които биха могли да одобряват палестинците, само че те явно са съперниците на Китай. Пакистан и Малайзия са най-вероятните страни, които биха се съгласили на сходен вид трансфер, беше посочена също и Турция. Част от палестинските пандизчии, които бяха освободени в резултат на договорката сред Хамас и Израел, отидоха непосредствено в Египет. Къде обаче ще отидат 2 милиона поданици на Газа, по какъв начин ще бъде планиран въпросът международноправно, не е доста ясно. Нещата не са рамкирани, има една остаряла инерция, има статукво, което няма по какъв начин да бъде преодоляно – въпреки всичко става въпрос за 2 милиона души. Дали всички ще изоставен Газа, дали откакто я изоставен, част от тях ще се завърнат – това са неща, които сега висят.
“Сделката на века ” не се получи, в този момент новите поръчки на Тръмп звучат прекомерно амбициозно. Те са част от концепцията на американския президент за доста мощна конкуренция на Китай, даже елиминация на Китай, на местата, където са главните му стопански точки. Където има пристанища, канали, летища, аутобани, автомагистрали, китайците са подготвени да финансират незабавно, надлежно взимайки геостратегическия пункт на концесия. По времето на оправданието на СИРИЗА да вземем за пример, те взеха 51% на пристанището на Атина.
В подтекста на дългите договаряния в Близкия изток, би трябвало да напомним, че от 1993 до 1998 година трябваше да бъде контрактувана и Палестинската страна. Това не се случи. Нещо повече, имаше непрекъснати войни. Тръмп, давайки тези оферти, дава алтернативата на политическо предложение. Това политическо предложение пристигна от нас, от европейците. Франсоа Митеран предложи основаването на две страни през 1992 година, европейците неведнъж подкрепихме това предложение. Демократите в Съединени американски щати също го поддържат – Байдън, Обама. Сега обаче, в лицето на Тръмп, нещата са сложени на нова повърхност. Виждаме политика, която е мощно обичайната, мощно рамкирана от интернационалното право, само че в това време има и действителности на терен, които не могат да се вместят в правото. Виждаме и стопански поощрения.
Казвате стопански поощрения – какво на процедура предлага Тръмп?
Със “Сделката на века ” Тръмп не оферираше политическо решение, а висок витален стандарт. Предлага същото и на Канада, и на Гренландия. Философията и логиката и в сегашните му оферти е същата.
В момента следим помирение в Газа, замяна от едната страна – на пандизчии, от другата страна – на заложници. Към момента и от страна на Хамас, и от страна на израелските управляващи, се приказва за краткотрайно помирение. Дали то ще прерасне в някаква по-устойчива форма?
Официалните документи за примирието са от две страници и половина. То има три етапи по 42 дни, като в половината от точките се приказва за краткотрайно помирение. Това беше едно от различията сред Хамас и Израел – дали да бъде краткотрайно, непрекъснато, стабилно, само че се получи тази формула. В момента обект на диалози сред Тръмп и Нетаняху е точно какво ще стане откакто бъдат разменени тези почти 2000 палестински пандизчии против 33 израелски заложници.
Съотношението в размяната е едно към 30 във връзка с цивилните лица и едно към 50 във връзка с военните лица. Предлага се доста комплицирана скица и от едната, и от другата страна, само че доста постоянно се вършат импровизации. Имаше да вземем за пример неудържане на обещанието от страна на палестинците за освобождението на съответно лице, тъй като то не просто е под надзор на Хамас, а под надзор на Ислямски джихад.
Работи се за удължаването на тази първа фаза от примирието, като огромният въпрос е, в случай че се стигне на третата фаза, кой ще ръководи Газа. В клаузите е записано, че прекосяването на палестинците от Южна Газа в Северна Газа би трябвало да мине през инспекцията на две американски и една египетска компания за сигурност. Това значи, че американците към този момент са там. Тръмп има поради таман това, като споделя, че Съединени американски щати ще вземат участие, само че най-вероятно ще вземат и контрола върху процеса на сигурността и гарантирането на сигурността в Газа.
Хамас, за жалост, е доста надалеч от положението да бъде дефинитивно разрушен. Виждаме какви церемонии, какви фанфари, какви медийни финтифлюшки вършат Хамас при предаването на израелските заложници – надали не, че те управляват всичко. Ситуацията е в действителност доста комплицирана.
Ако обърнем погледа към Сирия, какво да чакаме там – какви биха могли да са връзките сред новата американска администрация и новата власт в Сирия?
Съединени американски щати не са прекомерно въодушевени да участват в Сирия. Доналд Тръмп сподели, че войната в Сирия е “тяхната война ”, не “нашата война ”. Чака се решението на Тръмп и на новата американска администрация за възможна поддръжка за кюрдите – дали ще се стигне до нещо сходно на Северен Ирак, или ще забележим в по-слаба степен някаква кюрдска автономност. Ключово е каква ще бъде ориста на Сирийските демократични сили – това са кюрдските милиции.
Около Ахмед Шара, новият временен президент на Сирия, има нараснало внимание, защото той беше определен на един конгрес, в които участваха представители на 18 въоръжени групировки, а въоръжените групировки в Сирия са сензитивно повече. Той беше определен като ход за попречване на това Сирия да се трансформира във втори Судан или втора Либия, т.е. да има разединение. В момента тече развой на разформироване на милициите, кюрдите отхвърлят да се съобразят. Значителна част от милициите отхвърлят да предадат оръжието си. Една такава доста мощна милиция в Южна Сирия, ръководена от Ахмет Далати, влезе в Дамаск преди Ахмед Шара. Далати се смята за доста непосредствен и до Русия, и до Обединените арабски емирства.
Изборът на Ахмед Шара е в действителност натрапен от Саудитска Арабия и Турция. Неслучайно той направи първото си посещаване безусловно преди дни в Саудитска Арабия, а от Рияд той непосредствено отиде за Анкара. Саудитска Арабия и Турция са двете страни, които ще оказват най-голямо въздействие в Сирия оттук нататък. Съединени американски щати доста деликатно следят процесите, тъй като те са най-силно ангажирани с поддръжката на кюрдските милиции.
Тръмп надали би желал да има огромна дейна интервенция на американския контингент в Сирия. Данните предходната година бяха за 900 военнослужещи, само че представител на Пентагона сподели, че в действителност има 2000 военнослужещи на Съединени американски щати в Източна Сирия. Как ще бъдат предислоцирани те, какви ще бъдат връзките със Северен Ирак, по какъв начин Съединени американски щати ще се опита да се напасне политически с Турция – това са все настоящи въпроси. Турция споделя, че част от бойците на сирийските кюрди не са сирийци, а са бойци на ПКК. Около Автономна администрация на Северна и Източна Сирия се твърди, че партията, която ръководи, печели изборите с измами. Това са процеси, които на този стадий не са конкретизирани и доста постепенно се развиват. Кюрдите, със своето наличие в тази част на Сирия, са част от системата за национална сигурност на Израел.
Големият въпрос, който задават специалистите сега, е кой кого ще убеди – Нетаняху Тръмп или Тръмп Нетаняху във връзка с Иран. Израел споделя, че с моллите няма какво да се договаря, до момента в който Тръмп подписа декрет, с който се не разрешава на Иран да създава нуклеарно оръжие, като той е податлив да се влезе в договаряния, тъй че да им се предложи някаква договорка и да се избегнат борбите. Всичко това е в една огромна въпросителна, на която с днешна дата не можем да отговорим. Тръмп просто не е Байдън. Байдън беше доста по-мек, доста по-нерешителен и оттова произлязоха доста от предизборните компликации, изключително за Камала Харис, в тази доста характерна арабска каста, която не гласоподава за Байдън и по този метод даде гласа за Тръмп. Въпросителните остават доста.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ