Анджела Родел: Българският кеф е по-добър от американския fun
" Аз одобрявам, че вие сте съумелите да запазите кефа - нещо покрай щастието, само че по-душевно. Това пъклен ми харесва в българите. Вие цените човешките връзки. Да, може да се караме, само че имаме някакви същински диалози. Може би в Америка сме изгубили този по-душевен миг на благополучие. Имаме " fun ", който е нещо доста незадълбочено, само че " кеф " е нещо по-дълбоко. Не сте толкоз зле с щастието ".
Това сподели Анджела Родел, която завоюва International Booker Prize за превода на " Времеубежище " на Георги Господинов.
Родел живее в България от 20 години и дефинира страната като своя " втора татковина ", в която детето ѝ пораства, а тя ще остарее.
" Имаме един спор у дома дали изобщо съм българка. Детето споделя: Ти не си никаква българка. Как по този начин, аз съм българска гражданка, гласоподавам, имам възприятието, че вземам участие в публичния живот... Аз би трябвало да вземам участие интензивно във всичко, което касае всеки български жител ", сподели тя в изявление за " Панорама ".
Черногледството е чертата от националния темперамент, която ѝ се коства " прекомерна ", само че Анджела Родел вижда същинска вяра в младото потомство.
" Има млади българи, които са намерили метод да минават оттатък това нещо. Те са по-оптимистични, по-оправни, не се отхвърлят. Не си споделят " Нищо няма да се промени, за какво да се старая ". Виждам, че това се трансформира, и доста се веселя ", сподели тя.
Анджела Родел разказа какъв брой мъчно е за един преводач да пресъздаде литературата на Георги Господинов: " той е стихотворец и това проличава на прозата му, обръща внимание на звучността на езика с доста изящни изречения. Има толкоз музика и темп в неговото писане, че човек би трябвало доста да внимава ".
" Мисля, че гениалното при Георги е, че той съумява да приказва за големи тематики - шовинизъм, популизъм, памет за предишното - само че го прекарва през доста персонална човешка позиция. Това доста резонира с хората. Всеки има детство и тези човешки усеща, за които приказва героят в книгата. Прави от персоналното универсално и ги свързва по брилянтен метод за мен ", сподели още тя.
Това сподели Анджела Родел, която завоюва International Booker Prize за превода на " Времеубежище " на Георги Господинов.
Родел живее в България от 20 години и дефинира страната като своя " втора татковина ", в която детето ѝ пораства, а тя ще остарее.
" Имаме един спор у дома дали изобщо съм българка. Детето споделя: Ти не си никаква българка. Как по този начин, аз съм българска гражданка, гласоподавам, имам възприятието, че вземам участие в публичния живот... Аз би трябвало да вземам участие интензивно във всичко, което касае всеки български жител ", сподели тя в изявление за " Панорама ".
Черногледството е чертата от националния темперамент, която ѝ се коства " прекомерна ", само че Анджела Родел вижда същинска вяра в младото потомство.
" Има млади българи, които са намерили метод да минават оттатък това нещо. Те са по-оптимистични, по-оправни, не се отхвърлят. Не си споделят " Нищо няма да се промени, за какво да се старая ". Виждам, че това се трансформира, и доста се веселя ", сподели тя.
Анджела Родел разказа какъв брой мъчно е за един преводач да пресъздаде литературата на Георги Господинов: " той е стихотворец и това проличава на прозата му, обръща внимание на звучността на езика с доста изящни изречения. Има толкоз музика и темп в неговото писане, че човек би трябвало доста да внимава ".
" Мисля, че гениалното при Георги е, че той съумява да приказва за големи тематики - шовинизъм, популизъм, памет за предишното - само че го прекарва през доста персонална човешка позиция. Това доста резонира с хората. Всеки има детство и тези човешки усеща, за които приказва героят в книгата. Прави от персоналното универсално и ги свързва по брилянтен метод за мен ", сподели още тя.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ