Нобеловата лауреатка Ани Ерно за правото на жените сами да решават
„ Аз да не съм водопроводчик! ” – това изречение е жигосано в душата на писателката Ани Ерно. Чува го от млад хирург в нощта на 20 против 21 януари 1964 година, когато животът ѝ виси на косъм след затруднения от престъпен аборт. Тогава тя е студентка без пари и връзки, принудена да престъпи закона, тъй като няма излаз.Днес е Нобелов лауреат за литература. Романът „ Изпитанието ” е плод на персоналната ѝ контузия, която я сродява с хиляди дами по света, и на борбата ѝ да няма повече жертви на престъпни аборти и за правото на дамите сами да вземат решение дали и по кое време да имат деца.Тези дни книгата, писана преди 23 години, излезе за първи път на български език в превод на Валентина Бояджиева. Тя е второто произведение на Ани Ерно в каталога на издателство „ Лист ” след знаковия ѝ разказ „ Годините ”.
„ И до през днешния ден, когато си спомня или чуя още веднъж всяко от неизлечимите в мен фрази, чийто смисъл тогава би трябвало да е бил нетърпим, или противоположното – утешаващ, ме залива омерзение или деликатност. А това, че методът, по който претърпях опита с аборта – престъпен, – към този момент е единствено отминал спомен, не ми се коства допустима причина да го оставим на забравата – въпреки че парадоксът на един закон е съвсем постоянно да принуди тогавашните жертви да не приказват с аргумента „ с това е свършено ” и по този начин същото безмълвие да обгръща това, което се е случило. ”, написа в книгата си Ани Ерно.
„ И до през днешния ден, когато си спомня или чуя още веднъж всяко от неизлечимите в мен фрази, чийто смисъл тогава би трябвало да е бил нетърпим, или противоположното – утешаващ, ме залива омерзение или деликатност. А това, че методът, по който претърпях опита с аборта – престъпен, – към този момент е единствено отминал спомен, не ми се коства допустима причина да го оставим на забравата – въпреки че парадоксът на един закон е съвсем постоянно да принуди тогавашните жертви да не приказват с аргумента „ с това е свършено ” и по този начин същото безмълвие да обгръща това, което се е случило. ”, написа в книгата си Ани Ерно. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ




