Изабел Юпер: Не търся роли. Търся срещи
Изабел Юпер е от тези актриси, които наподобяват изцяло спокойни даже когато играят персонажи на границата на действителността. В новия филм на немската режисьорка Улрике Отингер „ The Blood Countess “ тя се появява като съвременна разновидност на именитата графиня Елизабет Батори – фигура, която от епохи стои в основата на вампирските легенди.
Филмът, който беше показан на „ Берлинале “, не е типичен готически хорър. Той е по-скоро сюрреалистично пътешестване сред времена и пространства, в което героинята на Юпер се движи като мистериозен медиатор сред света на живите и света на легендите. По време на срещата ни в Берлин актрисата приказва за странната сила на историческите места във Виена, за това за какво в никакъв случай не е мечтала да играе върколак и за какво за нея киното постоянно стартира с една среща – с режисьор, с концепция, с нечие въображение.„ Когато режисьорът има мощна визия, всичко става по-лесно. “
Какво ви притегли в този план? Най-вече опцията да работя с Улрике Отингер. Тя е доста забавна персона и режисьор с извънредно мощна визия. Понякога даже не разбираш от кое място идват концепциите ѝ, само че просто ти се желае да я следваш. Сценарият също беше доста добре написан – въпреки всичко той е работа и на Елфриде Йелинек. Но за мен най-важното беше самата среща с Улрике. Запознах се с киното ѝ преди години, когато имаше ретроспектива в Център „ Помпиду “. Гледах „ Жана д’Арк на Монголия “ и бях впечатлена от въображението ѝ. Тя основава доста мощен и чудноват образен свят.
„ Енергията на историческите места се усеща. “
Филмът е сниман на разнообразни местоположения във Виена. Как това повлия на работата ви? Много ме въодушеви. Старите места – къщите, криптата, езерото – носят лична сила.
Когато снимаш в действителни пространства, усещаш тяхното минало. Това е напълно друго от студиото. А филмът на Улрике по принцип се движи сред предишното, сегашното и бъдещето, тъй че тези места му придават спомагателна дълбочина.
„ Ако започнеш да мислиш прекомерно доста, ще се провалиш. “
Първата ви сцена – идването с лодката и алената рокля – е доста впечатляваща. Как беше по време на снимането ѝ? Честно казано – много студено! Но това, което феновете виждат, е съвсем тъкмо това, което преживяхме и ние като артисти – необичайно идване, странна обстановка. В такива моменти не мислиш за психически разбор на персонажа. Няма подобен метод. Ситуациите са необикновени, разговорите от време на време са неуместни. Ако започнеш да мислиш прекомерно доста, просто няма да се получи. По-добре е да се оставиш да бъдеш воден от самата обстановка.
„ Костюмите основават персонажа. “
Костюмите играят доста значима роля във кино лентата. Разкажете повече за тях и избора им. Да, те в действителност оформят персонажа. Филмът има особена „ безвременност “ и костюмите също основават това чувство. В началото да вземем за пример роклята припомня малко на 50-те години, само че след това като че ли те придвижва в напълно друга ера. Аз персонално нямах огромен принос в избора им – дизайнерът към този момент беше разискал всичко в детайли с Улрике. Когато се включих в плана, множеството решения към този момент бяха взети. Моята задача беше просто да се уверя, че всичко ми стои добре.
Филмът, който беше показан на „ Берлинале “, не е типичен готически хорър. Той е по-скоро сюрреалистично пътешестване сред времена и пространства, в което героинята на Юпер се движи като мистериозен медиатор сред света на живите и света на легендите. По време на срещата ни в Берлин актрисата приказва за странната сила на историческите места във Виена, за това за какво в никакъв случай не е мечтала да играе върколак и за какво за нея киното постоянно стартира с една среща – с режисьор, с концепция, с нечие въображение.„ Когато режисьорът има мощна визия, всичко става по-лесно. “
Какво ви притегли в този план? Най-вече опцията да работя с Улрике Отингер. Тя е доста забавна персона и режисьор с извънредно мощна визия. Понякога даже не разбираш от кое място идват концепциите ѝ, само че просто ти се желае да я следваш. Сценарият също беше доста добре написан – въпреки всичко той е работа и на Елфриде Йелинек. Но за мен най-важното беше самата среща с Улрике. Запознах се с киното ѝ преди години, когато имаше ретроспектива в Център „ Помпиду “. Гледах „ Жана д’Арк на Монголия “ и бях впечатлена от въображението ѝ. Тя основава доста мощен и чудноват образен свят.
„ Енергията на историческите места се усеща. “
Филмът е сниман на разнообразни местоположения във Виена. Как това повлия на работата ви? Много ме въодушеви. Старите места – къщите, криптата, езерото – носят лична сила.
Когато снимаш в действителни пространства, усещаш тяхното минало. Това е напълно друго от студиото. А филмът на Улрике по принцип се движи сред предишното, сегашното и бъдещето, тъй че тези места му придават спомагателна дълбочина.
„ Ако започнеш да мислиш прекомерно доста, ще се провалиш. “
Първата ви сцена – идването с лодката и алената рокля – е доста впечатляваща. Как беше по време на снимането ѝ? Честно казано – много студено! Но това, което феновете виждат, е съвсем тъкмо това, което преживяхме и ние като артисти – необичайно идване, странна обстановка. В такива моменти не мислиш за психически разбор на персонажа. Няма подобен метод. Ситуациите са необикновени, разговорите от време на време са неуместни. Ако започнеш да мислиш прекомерно доста, просто няма да се получи. По-добре е да се оставиш да бъдеш воден от самата обстановка.
„ Костюмите основават персонажа. “
Костюмите играят доста значима роля във кино лентата. Разкажете повече за тях и избора им. Да, те в действителност оформят персонажа. Филмът има особена „ безвременност “ и костюмите също основават това чувство. В началото да вземем за пример роклята припомня малко на 50-те години, само че след това като че ли те придвижва в напълно друга ера. Аз персонално нямах огромен принос в избора им – дизайнерът към този момент беше разискал всичко в детайли с Улрике. Когато се включих в плана, множеството решения към този момент бяха взети. Моята задача беше просто да се уверя, че всичко ми стои добре.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ