Истински избор на личности, а не мажоритарна заблуда
Авторите Галин Попов и Емилиян Арнаудов са сътрудници и ръководещи съдружници в адвокатско сдружение " Попов, Арнаудов и сътрудници ", работят в областта на корпоративното и комерсиалното право и по планове в региона на нормотворчеството и електронното ръководство.
От години в публичното схващане се насажда заблудата, че мажоритарният избор за членове на групови органи (депутати в Народното събрание, например) дава опция за избор на персони, а не за попадането в органа на хора, непознати за обществото, само че подбрани от партията си. Заблудата се зарежда от опита с мажоритарни избори на президент и кмет, където в действителност се дава опция за избор на персона, без да се регистрира, че това се дължи не на самата мажоритарна система, а на това, че се избира едноличен орган и определеният може независимо да извършва (или не) своя лична стратегия, цели и обещания.
При мажоритарния избор на групови органи като Народното събрание това ни минимум не е по този начин. Дори самото название на системата слага акцент не върху някакви персони, а върху болшинствата и огромните партии. (Както и създателите на са показали сами в претекстовете си " мажоритарните избори улесняват доста основаването на парламентарни болшинства, а оттова - и на еднопартийни държавни управления, поради по-малкия брой партии и образуването на постоянни двупартийни системи " ). Значи задачата на тази система не е избор на персони, а образуване на двуполюсен партиен модел и еднопартийно държавно управление. Или връщане в " синьо-червената мъгла " по един известен израз от годините на прехода.
Практическо удостоверение на това виждаме в най-малко три насоки. От една страна бърз взор върху резултатите от гласувания, в които по едно и също време е имало мажоритарно и съразмерно гласоподаване (смесена система) демонстрира, че една и съща партия печели в даден регион и двете гласувания, на процедура без значение кой е мажоритарният й претендент. (Справка - кои да е избори в Германия или )
От друга страна, персони, които са неоспорим престиж и имат всички нужни качества да работят като законодатели, не просто не биват избирани, а даже не са на влиятелно място, единствено тъй като и при мажоритарната система гласоподавателите гледат партията, а не личността (например през 2009 година проф. Герджиков приключва на 6 място в мажоритарния си регион с 3,99%, а проф. Камелия Касабова - на 7 място в своя с 2,32%, отстъпвайки на различен правист - Цецка Цачева). Не на последно място, мажоритарната система води до редица деформации във вота като непредставяне (например през 2015 година една от партиите във Англия получи 12,6% от гласовете, само че мажоритарната система ѝ отреди 0,2% от мандатите) или безпринципни предизборни обединения и блокове.
Колкото и да е мъчно за дребните партии да получат депутатски мандат при мажоритарната система, още по-трудно би било това за един същински самостоятелен претендент, който би трябвало да търси болшинство, освен това в съответен регион - това прави вероятността подобен да бъде определен по-малка, даже от актуалната система, при която той може да бъде определен с към 6-7% от гласовете в един огромен регион (около 13 500 гласа от района).
От години в публичното схващане се насажда заблудата, че мажоритарният избор за членове на групови органи (депутати в Народното събрание, например) дава опция за избор на персони, а не за попадането в органа на хора, непознати за обществото, само че подбрани от партията си. Заблудата се зарежда от опита с мажоритарни избори на президент и кмет, където в действителност се дава опция за избор на персона, без да се регистрира, че това се дължи не на самата мажоритарна система, а на това, че се избира едноличен орган и определеният може независимо да извършва (или не) своя лична стратегия, цели и обещания.
При мажоритарния избор на групови органи като Народното събрание това ни минимум не е по този начин. Дори самото название на системата слага акцент не върху някакви персони, а върху болшинствата и огромните партии. (Както и създателите на са показали сами в претекстовете си " мажоритарните избори улесняват доста основаването на парламентарни болшинства, а оттова - и на еднопартийни държавни управления, поради по-малкия брой партии и образуването на постоянни двупартийни системи " ). Значи задачата на тази система не е избор на персони, а образуване на двуполюсен партиен модел и еднопартийно държавно управление. Или връщане в " синьо-червената мъгла " по един известен израз от годините на прехода.
Практическо удостоверение на това виждаме в най-малко три насоки. От една страна бърз взор върху резултатите от гласувания, в които по едно и също време е имало мажоритарно и съразмерно гласоподаване (смесена система) демонстрира, че една и съща партия печели в даден регион и двете гласувания, на процедура без значение кой е мажоритарният й претендент. (Справка - кои да е избори в Германия или )
От друга страна, персони, които са неоспорим престиж и имат всички нужни качества да работят като законодатели, не просто не биват избирани, а даже не са на влиятелно място, единствено тъй като и при мажоритарната система гласоподавателите гледат партията, а не личността (например през 2009 година проф. Герджиков приключва на 6 място в мажоритарния си регион с 3,99%, а проф. Камелия Касабова - на 7 място в своя с 2,32%, отстъпвайки на различен правист - Цецка Цачева). Не на последно място, мажоритарната система води до редица деформации във вота като непредставяне (например през 2015 година една от партиите във Англия получи 12,6% от гласовете, само че мажоритарната система ѝ отреди 0,2% от мандатите) или безпринципни предизборни обединения и блокове.
Колкото и да е мъчно за дребните партии да получат депутатски мандат при мажоритарната система, още по-трудно би било това за един същински самостоятелен претендент, който би трябвало да търси болшинство, освен това в съответен регион - това прави вероятността подобен да бъде определен по-малка, даже от актуалната система, при която той може да бъде определен с към 6-7% от гласовете в един огромен регион (около 13 500 гласа от района).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ