Случаят със скритите камери в тоалетните на столичното 138-о училище

КОГАТО СИГУРНОСТТА НАРАНЯВА: Психологическият отпечатък от скандала със скритите камери в 138-о училище

Случаят със скритите камери в тоалетните на столичното 138-о учебно заведение отвори врата към надалеч по-голям диалог от този за едно съответно нарушаване. Той извади на повърхността въпроси за границите на контрола, за доверието в учебната среда и за невидимите рани, които сходни дейности могат да оставят върху децата и техните родители.

Вместо възприятие за сигурност, камерите породиха боязън, позор и чувство за жестоко нахлуване в най-интимното пространство на учениците

В студиото на „ Денят стартира “ детският психолог Иван Игов дефинира случилото се като надълбоко проблематично – освен юридически, само че и морално и психически.

„ Това отвред звучи погрешно. Като че ли има някакъв нездравословен интерес в цялата работа. Да оставим и законовите разпореждания, съгласно които в такива пространства не трябва на никое място, още повече в учебно заведение, където има деца и малолетни, да има такива камери. От друга страна, най-общо казано въпросът с камерите в учебно заведение е много трънлив, тъй като с вкарването на от ден на ден и повече техника, се понижава в действителност работата с децата, акцентира Игов и добави, че по някакъв метод учители, родители и шефове считат, че камерите ще им свършат тяхната възпитателна работа и няма потребност да работят с децата

„ Така, че въпросът с камерите не взема решение въпроса с това, че в действителност би трябвало да се работи с казуса с насилието, а всички знаем, че в учебно заведение, изключително в тоалетните, вътре в постройката на учебното заведение, е спешно място “, сподели Игов.

По думите му основният проблем не е неналичието на наблюдаване, а неналичието на доверие сред децата и възрастните в учебно заведение

Той даде съответни образци от практиката си, които демонстрират какъв брой дълбоки могат да бъдат последствията от насилието и страха.

„ Ако в учебното заведение има доверие, дете, което е било жертва на някакъв вандалски акт или акт на принуждение в тоалетните, а желая да ви кажа, че съм се сблъсквал със случаи, където деца, изключително от дребните класове, през целия ден стискат и не вървят в тоалетната от боязън, че някои от батковците или каките там, могат по някакъв метод да се изгаврят с тях. Това става огромен проблем и постоянно е бил проблем, единствено за него не се е говорило, акцентира психологът.

„ Така че камерите, както казахме, няма нищо да решат, а ще решат стратегии, планове, които са свързани с насилието и несъмнено, опцията децата в учебно заведение да имат доверие. И когато нещо там се случва, не да си мълчат, тъй като доста постоянно ги е позор, доста постоянно се усещат неловко от това, което се случва, а да има на кого да отидат, да кажат и да се вземат съответните ограничения, несъмнено. “

Игов акцентира и още един значим аспект – неналичието на осъзнаване у самите деца за следствията от дейностите им

„ Децата пробват границите, изключително в тийнейджърска възраст, когато и настроенията, и страстите, когато нямаш добре развито възприятие на емпатия, не разбираш добре това, което причиняваш. Виждали сме задоволително такива фрагменти – на другия, какво коства за него или за другите деца. Така, че те пробват границите, а работата на възрастните, изключително в учебно заведение, е да им кажат къде са тези граници, както и да им върнат една противоположна връзка за това, какво усещат другият, какво значи.

„ Едно унизено дете може да бъде извадено от тази обстановка и даже другите деца да стартират да му оказват помощ. Децата са доста чувствителни, единствено би трябвало да им кажем по какъв начин да го създадат. А за жалост, ние споделяме, сложихме камери, значи всичко към този момент е наред “, уточни Игов.

Междувременно стана ясно, че мярката по отношение на шефа, инсталирал десетки скрити камери в учебната тоалетна, е била удължена, а следствието по случая продължава.

Сигурността в учебно заведение не се мери в броя на камерите, а в броя на децата, които не се опасяват да приказват. Когато контролът измести доверието, учебното заведение престава да бъде предпазено пространство и се трансформира в място на тиха паника, което оставя следи в душeвността на учениците за години напред.