КРИБ защити частните болници от включване в Закона за обществените поръчки
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) изпрати отворено писмо до медиите, народните представители и Министерския съвет по отношение на решението на Европейската комисия да предяви иск против България за метода, по който е транспонирана Директива 2014/24/ЕС.
От КРИБ декларират, че частните лечебни заведения не съставляват публичноправни организации и заради това не следва да попадат в обсега на Закона за публичните поръчки. Позицията е подкрепена от груповия член на конфедерацията – Българската болнична асоциация, както и от Българския лекарски съюз.
В формалната позиция на КРИБ се показва:
„ Действащата формулировка в националния закон е изцяло съобразена с член 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е доказана от Съда на Европейския съюз (СЕС) с Определение от 26.09.2024 година по дело C-550/23. Съдът ясно акцентира правото на страните членки да приспособяват законодателството си съгласно спецификата на своята здравна система. “
Според трайната процедура на Съд на Европейския съюз, с цел да бъде даден индивид избран като публичноправна организация, той не би трябвало да действа в изискванията на пазарна стопанска система. Частните лечебни заведения обаче работят като търговски сдружения, поемат цялостен финансов риск, образуват личен финансов резултат и получават средства от НЗОК като възнаграждение за осъществени услуги, а не като бюджетна прехрана. Те разполагат и с повече от един източник на доходи.
КРИБ припомня, че тази характерност е приета и от националните съдилища. В Решение №5915/2022 година Върховният административен съд приема, че частните лечебни заведения не се устоят от страната и реализират активността си на търговски принцип, заради което не покриват критериите за публичноправни организации.
В писмото се предизвестява, че използването на Закон за обществените поръчки по отношение на частните лечебни заведения би довело до съществени на практика и систематични проблеми. Сред тях са забавяния и блокиране на доставките на лекарства и медицински произведения поради обжалвания на публични поръчки, несъразмерни административни и финансови тежести за структури без бюджетно финансиране, както и интервенция в свободната стопанска самодейност.
КРИБ акцентира, че в случай че страната смята за належащо да вкара спомагателни гаранции за бистрота, това би трябвало да стане посредством пропорционални и одобрени на европейско равнище механизми като конкурентни процедури и централизирани търгове, а не посредством разширение на обсега на Закон за обществените поръчки.
„ Тези принадлежности обезпечават бистрота без да постановат неупотребим и нездравословен режим като Закон за обществените поръчки “, се споделя още в позицията.
От конфедерацията са безапелационни, че твърдяното от Европейската комисия нарушаване е безпричинно и не постанова смяна в националното законодателство. Според КРИБ България разполага с задоволително правни и в действителност причини да отбрани позицията си пред Съда на Европейски Съюз, като сходна отбрана е в полза на страната, здравната система и пациентите.
В умозаключение КРИБ предизвестява, че всяка смяна в Закон за обществените поръчки, която подценява тези причини, би навредила на пациентите и опазването на здравето. Конфедерацията приканва Европейската комисия и българските институции да запазят и надградят съществуващия модел и декларира подготвеност за разговор и съдействие за по-голяма бистрота и публично доверие в бранша.
От КРИБ декларират, че частните лечебни заведения не съставляват публичноправни организации и заради това не следва да попадат в обсега на Закона за публичните поръчки. Позицията е подкрепена от груповия член на конфедерацията – Българската болнична асоциация, както и от Българския лекарски съюз.
В формалната позиция на КРИБ се показва:
„ Действащата формулировка в националния закон е изцяло съобразена с член 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е доказана от Съда на Европейския съюз (СЕС) с Определение от 26.09.2024 година по дело C-550/23. Съдът ясно акцентира правото на страните членки да приспособяват законодателството си съгласно спецификата на своята здравна система. “
Според трайната процедура на Съд на Европейския съюз, с цел да бъде даден индивид избран като публичноправна организация, той не би трябвало да действа в изискванията на пазарна стопанска система. Частните лечебни заведения обаче работят като търговски сдружения, поемат цялостен финансов риск, образуват личен финансов резултат и получават средства от НЗОК като възнаграждение за осъществени услуги, а не като бюджетна прехрана. Те разполагат и с повече от един източник на доходи.
КРИБ припомня, че тази характерност е приета и от националните съдилища. В Решение №5915/2022 година Върховният административен съд приема, че частните лечебни заведения не се устоят от страната и реализират активността си на търговски принцип, заради което не покриват критериите за публичноправни организации.
В писмото се предизвестява, че използването на Закон за обществените поръчки по отношение на частните лечебни заведения би довело до съществени на практика и систематични проблеми. Сред тях са забавяния и блокиране на доставките на лекарства и медицински произведения поради обжалвания на публични поръчки, несъразмерни административни и финансови тежести за структури без бюджетно финансиране, както и интервенция в свободната стопанска самодейност.
КРИБ акцентира, че в случай че страната смята за належащо да вкара спомагателни гаранции за бистрота, това би трябвало да стане посредством пропорционални и одобрени на европейско равнище механизми като конкурентни процедури и централизирани търгове, а не посредством разширение на обсега на Закон за обществените поръчки.
„ Тези принадлежности обезпечават бистрота без да постановат неупотребим и нездравословен режим като Закон за обществените поръчки “, се споделя още в позицията.
От конфедерацията са безапелационни, че твърдяното от Европейската комисия нарушаване е безпричинно и не постанова смяна в националното законодателство. Според КРИБ България разполага с задоволително правни и в действителност причини да отбрани позицията си пред Съда на Европейски Съюз, като сходна отбрана е в полза на страната, здравната система и пациентите.
В умозаключение КРИБ предизвестява, че всяка смяна в Закон за обществените поръчки, която подценява тези причини, би навредила на пациентите и опазването на здравето. Конфедерацията приканва Европейската комисия и българските институции да запазят и надградят съществуващия модел и декларира подготвеност за разговор и съдействие за по-голяма бистрота и публично доверие в бранша.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ