Директорът на Института за САЩ и Канада: Русия е болна от нелечим постимперски синдром
Авторът e историк и политолог, член-кореспондент на Руската академия на науките, шеф на Института за Съединени американски щати и Канада.
В продължение на дълги години Гарбузов взе участие в подготовката на информационно-аналитични материали за администрацията на президента, Съвета за сигурност, Държавната дума и Съвета на федерацията, само че беше уволнен още в деня, в който този текст беше оповестен в „ Новая газета “.
Валерий Гарбузов
Отиващата си ера отнася със себе си доста неща: умират илюзии и очаквания, разрушават се легенди, появява се нова действителност, трансформира се виталната среда. Забравя се това, с което са живели цели генерации.
Често ръководещите елити на властническите и тоталитарните политически режими умишлено образуват утопични показа и легенди, целеустремено популяризирани измежду масите. Подобно всеобщо манипулиране на съзнанието на обществото поражда у милиони хора утопична картина на света, разрешава да бъдат обединени разнообразни политически и обществени групи към националния водач в името на някаква съответна цел. Заедно с това, то е мощен инструмент за дълго удържане на персоналната власт.
И съветската история не е изключение
За никого не е загадка, че зарядът на външнополитическия експанзионизъм в никакъв случай не е напускал Русия, преследвайки я през цялото и историческо развиване. Именно той е моторът на образуването на съветската страна.
Тази наклонност се демонстрира и в годините на съществуването на раннофеодалната древноруска страна Киевска Рус през IX–XII век, и интервала на феодалните междуособици XII–XV век, и по време на Московската централизирана страна XV–XVIII век, и след образуването на Руската империя през 1721 година, когато евразийският континентален експанзионизъм става фокус на нерядко нападателната външно-политическа интензивност на Русия, като я трансформира в най-голямата страна в света при започване на XX век.
Митът за международния комунизъм
Идвайки на власт през октомври 1917 година болшевиките с възторг подхващат знамето на съветския континентален експанзионизъм, като му придават комунистическа багра и световен мащаб.
След революцията ръководещият хайлайф на руската република „ взема на въоръжение “ експанзионистката концепция за международната пролетарска гражданска война. Малцина от тях въобще се съмнявали, че след Русия, революцията ще избухне и в останалия свят и цяла Европа (и дори Америка) ще бъдат безусловно руски.
За да бъде проведена тази международна гражданска война през 1919 година в Москва е основан Коминтерна, който се трансформира във външнополитически инструмент на бързо растящата руска империя.
Скоро обаче станало ясно, че това е празен мит, химера, която не би могла да се осъществя. И през 1943 година под натиска на съдружниците от антихитлеристката коалиция той се саморазпуска.
Съветската митология
Държавната агитация на Съюз на съветските социалистически републики през 60-те и 70-те години е построена към няколко фокуса, формиращи външнополитическата руска митология.
Сред тях е тезата, че американският империализъм се стреми да завладее целия свят и да попречи на останалите страни да тръгнат по пътя към светлото комунистическо бъдеще.
Заедно с това, необятно разпространяване получава и друга теза – за историческата неизбежност на капитализма, който е навлязъл в последния си етап – империализма, и за трите центъра на междуимпериалистически несъгласия (САЩ, Западна Европа и Япония), чието струпване ще докара до неизбежната му крах и успеха на международния комунизъм.
За основни отряди на антиимпериалистическото придвижване са оповестени три съществени освободителни потока: страните от социалистическия лагер, международното комунистическо придвижвания и национално-освободителното, антиколониално придвижване, с чиито старания е трябвало да бъде разрушена империалистическата стена, спираща напредъка на човечеството.
Тази утопична доктрина съществуваше десетилетия, тотално се разпространяваше в Съюз на съветските социалистически републики и страните от социалистическия блок и в никакъв случай не беше подлагана на подозрение.
Но вместо това, под товара на дълбоките вътрешни несъгласия рухна Съветският съюз, а дружно с неговото раздробяване и попадналата в задънена улица система на социализма. Световното комунистическо придвижване се оказа в дълбока рецесия и по този начин и не реализира поставените цели.
Старите песни на нов глас
Днес на вълната на антизападните настроения в атмосферата на псевдопатриотично безумство, обхванало популацията на Русия, което с поразителна лекост, наивно и без да мисли възприема тезите на тоталната държавна агитация, се основават нови легенди, а дружно с тях се образува и актуалното утопично схващане.
Тези легенди се популяризират непрекъснато чрез новото потомство добре платени професионални политически манипулатори и участници в безбройни телевизионни излъчвания.
В изискванията на пълзяща реституция на сталинизма с помощта на техните старания се внедряват новите канони – за рецесията на глобализацията и на целия англо-саксонски свят (каквото и да значи това през XXI век), за новата антиколониална гражданска война (в света са останали едвам 17 колонии), за загубата на американската доминация (и това след разпада на Съюз на съветските социалистически републики?), за великата международна антиамериканска гражданска война, за упадъка на Запада като цяло (второто пришествие на „ общата рецесия на капитализма “?!).
Неформалните империи на актуалния свят
Доминирането на Съединени американски щати е справедлив, непрекъснато настоящ фактор, почнал образуването си при започване на XX век и действителен (за надълбоко отчаяние на актуалните отечествени псевдопатриоти) и до момента.
Разбира се, мащабите на този фактор, както и характерът и формите на проявленията му са еволюирали.
За съвсем 250-годишния интервал на съществуването си и развиване с помощта на световната агресия през XX век Съединени американски щати са се трансформирали в „ неофициална империя на актуалния свят “, интегрираща съвсем всички страни и континенти. Именно това е дълготрайният стратегически курс на Съединени американски щати – „ нацията на всички народи “ и суперсилата на нашето времe.
Американската световна доминация провокира разнообразни реакции – от неприемане, до поддръжка. В света съвсем 70% от популацията признава водачеството на Съединени американски щати и се отнасят като цяло позитивно. Антиамериканските настроения се резервират в Йордания, Китай, Палестина, Пакистан, Ливан, КНДР, Русия, Беларус, Куба, Австрия, Словения, Венецуела, Иран.
Антиамериканскиият външнополитически курс на Съюз на съветските социалистически републики, ориентиран против Съединени американски щати и груповия Запад, води до основаването на различна социалистическа империя, просъществувала едвам няколко десетилетия и рухнала по силата на личната си нежизнеспособност. Нейният световен провал би трябвало да се трансформира в урок за цялото човечество.
Всякакви опити за основаването на нова антиамериканска коалиция в световен мащаб, от които настойчиво не се отхвърлят съветските управляващи, обхванати от реваншистки блян да си „ върнат изгубеното “, надали ще доведат до триумф.
Интересите на болшинството страни в света са прекомерно интегрирани с американските, формирайки стратегическа взаимосвързаност сред тях и сдържайки всеки опит за нападателен антиамериканизъм.
Започналият своя напредък преди повече от 40 години Китай върви по път подобен на американския, завоювайки нови и нови пазари и сфери на въздействие по цялата планета. Китай е на прага на трансформацията във втората „ неофициална империя “ на актуалния свят, главен (след разпада на СССР) световен съперник на Съединени американски щати. Но факторите, които ще обезпечат имперското бъдеще на Китай ще бъдат разнообразни.
И по този начин, през днешния ден на планетата съществуват единствено две неофициални империи – Съединени американски щати и Китай.
Русия е някогашна империя, наследница на руската супердържава, преживяваща извънредно мъчителен синдром на ненадейно изгубено имперско великолепие.
Това, че Русия e болна от блестящо изразен постимперски синдром е по-скоро типична причинност, в сравнение с историческа особеност.
Неговата специфичност се състои в това, че постимперският синдром не се прояви незабавно след разпада на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, а доста по-късно, когато на власт пристигна Путин.
30 години по-късно, отсроченият синдром, на чието възникване преди не придавахме изключително значение, закупи застрашителен темперамент.
Трите геополитически стратегии
В актуалния свет има единствено три страни със лични световни стратегии: Съединени американски щати, Китай и Русия.
Преди всичко Съединени американски щати, които през цялата си история образуват лична геополитическа стратегия основана на концепцията за американската изключителност и месианство, универсализъм на американските полезности, американската доминация и безспорно водачество.
Провеждайки политика на световен експанзионизъм, разпространявайки оттатък границите си на своите лични полезности и институции, трансформирайки се във втората половина на XX век в неофициална империя в актуалния свят, те задълго ще останат със статут на основната супердържава на планетата.
Китай относително наскоро стартира да образува личен световен курс, като съществени стадии в него са промените на Дън Сяо Пин, политиката „ Един пояс, веднъж “ и концепцията „ Създаване на общественост на единна орис на човечеството “. Всички те, по този начин или другояче са ориентирани към това Поднебесната империя да реализира лидерски позиции в света.
А Русия има лична орбита. Като основна наследница на основаната върху руините на Руската империя руска супердържава, тя се оказа пленник на личния си имперски комплекс. Именно с това се изяснява актуалното и външнополитическо държание и проблемите, които основава на света.
Не е загадка, че след разпада на колониалните империи у всички метрополии поражда неизбежна носталгия по изгубеното великолепие, по този начин нареченият „ постимперски синдром “. Той се формирал на практика незабавно, когато излиза наяве, че предишното колониално господство се разрушава.
Русия, която в този момент минава през извънредно мъчителен постимперски синдром, също се пробва да образува лична световна геополитическа стратегия. Но тя е прекомерно нестабилна и еклектична. Съдете сами: програмата (или по-скоро набор от опорки) е примес от хрумвания на евразийството, „ съветския свят “, нападателен антиамериканизъм, противоборство с еднополюсния свят и „ загниващия “ Запад като цяло.
В нея се съдържат и концепциите на „ суверенната народна власт “, „ дълбинния народ “, носталгия по обичайните полезности и православната религия.
Цялата тази примес и нейните разнородни съставни елементи е слепена с лепилото на консерватизма.
По нещо тази мешавица припомня антизападните идейни изобретения от преди 200 години –„ теорията за формалната националност “ на граф Сергей Уваров, президент на Императорската академия на науките цели 30 години. Неговата триада „ Православие. Самодържавие. Народност “ е идейното олицетворение на съветския монархизъм, който дружно с православието и поддръжката на самодържавната власт от народа са надеждна гаранция за съществуването и величието на Русия.
Що се отнася до консерватизма, който по този начин се харесва на сегашните съветски управляващи, той не е толкоз еднопосочен. Единен, повсеместен и отвън времето консерватизъм не съществува. А този консерватизъм, публикуван в русия при започване на ХХ век и, който в този момент се взима за пример, надали е приспособен за сегашните събитие.
Съвременна Русия, която се оказа основен правоприемник на руската свръхдържава и изпитваща носталгия по предишното великолепие и изгубеното въздействие, преживяваща своя отсрочен постимперски синдром, без значение от дребната си тежест в международната стопанска система, към момента има мощен експанзионистичен заряд и към момента неразкрити упоритости за световно геополитическо въздействие.
С богатия опит на комунистическия експанзионизъм, с бързо основаната след Втората международна война сфера за лично районно и световно въздействие, което губи мигновено след разпада на Съюз на съветските социалистически републики, модерна Русия безрезултатно се пробва да вземе закъснелия си реванш.
Но тя не съумява да конкурира действително Съединени американски щати и Китай и да се трансформира в независим антизападен „ локомотив “. А и благодарение на новосъздадената държавна митология надали ще успее.
Целта на всичко това е изцяло явна –като потапя личното си общество в света на илюзиите с великодържавна и псевдопатриотична реторика да бъде удържана непременно и безсрочно властта, собствеността и политическия режим на сегашната власт и олигархията.
И като замества действителността с илюзии, Русия като че ли е застинала в предишното, като към момента се уповава на царя-бащица или на твърдата ръка на висшата власт, като се пробва и безрезултатно да си върне предишното великолепие, изгубените владения и международното въздействие.
В продължение на дълги години Гарбузов взе участие в подготовката на информационно-аналитични материали за администрацията на президента, Съвета за сигурност, Държавната дума и Съвета на федерацията, само че беше уволнен още в деня, в който този текст беше оповестен в „ Новая газета “.
Валерий Гарбузов
Отиващата си ера отнася със себе си доста неща: умират илюзии и очаквания, разрушават се легенди, появява се нова действителност, трансформира се виталната среда. Забравя се това, с което са живели цели генерации.
Често ръководещите елити на властническите и тоталитарните политически режими умишлено образуват утопични показа и легенди, целеустремено популяризирани измежду масите. Подобно всеобщо манипулиране на съзнанието на обществото поражда у милиони хора утопична картина на света, разрешава да бъдат обединени разнообразни политически и обществени групи към националния водач в името на някаква съответна цел. Заедно с това, то е мощен инструмент за дълго удържане на персоналната власт.
И съветската история не е изключение
За никого не е загадка, че зарядът на външнополитическия експанзионизъм в никакъв случай не е напускал Русия, преследвайки я през цялото и историческо развиване. Именно той е моторът на образуването на съветската страна.
Тази наклонност се демонстрира и в годините на съществуването на раннофеодалната древноруска страна Киевска Рус през IX–XII век, и интервала на феодалните междуособици XII–XV век, и по време на Московската централизирана страна XV–XVIII век, и след образуването на Руската империя през 1721 година, когато евразийският континентален експанзионизъм става фокус на нерядко нападателната външно-политическа интензивност на Русия, като я трансформира в най-голямата страна в света при започване на XX век.
Митът за международния комунизъм
Идвайки на власт през октомври 1917 година болшевиките с възторг подхващат знамето на съветския континентален експанзионизъм, като му придават комунистическа багра и световен мащаб.
След революцията ръководещият хайлайф на руската република „ взема на въоръжение “ експанзионистката концепция за международната пролетарска гражданска война. Малцина от тях въобще се съмнявали, че след Русия, революцията ще избухне и в останалия свят и цяла Европа (и дори Америка) ще бъдат безусловно руски.
За да бъде проведена тази международна гражданска война през 1919 година в Москва е основан Коминтерна, който се трансформира във външнополитически инструмент на бързо растящата руска империя.
Скоро обаче станало ясно, че това е празен мит, химера, която не би могла да се осъществя. И през 1943 година под натиска на съдружниците от антихитлеристката коалиция той се саморазпуска.
Съветската митология
Държавната агитация на Съюз на съветските социалистически републики през 60-те и 70-те години е построена към няколко фокуса, формиращи външнополитическата руска митология.
Сред тях е тезата, че американският империализъм се стреми да завладее целия свят и да попречи на останалите страни да тръгнат по пътя към светлото комунистическо бъдеще.
Заедно с това, необятно разпространяване получава и друга теза – за историческата неизбежност на капитализма, който е навлязъл в последния си етап – империализма, и за трите центъра на междуимпериалистически несъгласия (САЩ, Западна Европа и Япония), чието струпване ще докара до неизбежната му крах и успеха на международния комунизъм.
За основни отряди на антиимпериалистическото придвижване са оповестени три съществени освободителни потока: страните от социалистическия лагер, международното комунистическо придвижвания и национално-освободителното, антиколониално придвижване, с чиито старания е трябвало да бъде разрушена империалистическата стена, спираща напредъка на човечеството.
Тази утопична доктрина съществуваше десетилетия, тотално се разпространяваше в Съюз на съветските социалистически републики и страните от социалистическия блок и в никакъв случай не беше подлагана на подозрение.
Но вместо това, под товара на дълбоките вътрешни несъгласия рухна Съветският съюз, а дружно с неговото раздробяване и попадналата в задънена улица система на социализма. Световното комунистическо придвижване се оказа в дълбока рецесия и по този начин и не реализира поставените цели.
Старите песни на нов глас
Днес на вълната на антизападните настроения в атмосферата на псевдопатриотично безумство, обхванало популацията на Русия, което с поразителна лекост, наивно и без да мисли възприема тезите на тоталната държавна агитация, се основават нови легенди, а дружно с тях се образува и актуалното утопично схващане.
Тези легенди се популяризират непрекъснато чрез новото потомство добре платени професионални политически манипулатори и участници в безбройни телевизионни излъчвания.
В изискванията на пълзяща реституция на сталинизма с помощта на техните старания се внедряват новите канони – за рецесията на глобализацията и на целия англо-саксонски свят (каквото и да значи това през XXI век), за новата антиколониална гражданска война (в света са останали едвам 17 колонии), за загубата на американската доминация (и това след разпада на Съюз на съветските социалистически републики?), за великата международна антиамериканска гражданска война, за упадъка на Запада като цяло (второто пришествие на „ общата рецесия на капитализма “?!).
Неформалните империи на актуалния свят
Доминирането на Съединени американски щати е справедлив, непрекъснато настоящ фактор, почнал образуването си при започване на XX век и действителен (за надълбоко отчаяние на актуалните отечествени псевдопатриоти) и до момента.
Разбира се, мащабите на този фактор, както и характерът и формите на проявленията му са еволюирали.
За съвсем 250-годишния интервал на съществуването си и развиване с помощта на световната агресия през XX век Съединени американски щати са се трансформирали в „ неофициална империя на актуалния свят “, интегрираща съвсем всички страни и континенти. Именно това е дълготрайният стратегически курс на Съединени американски щати – „ нацията на всички народи “ и суперсилата на нашето времe.
Американската световна доминация провокира разнообразни реакции – от неприемане, до поддръжка. В света съвсем 70% от популацията признава водачеството на Съединени американски щати и се отнасят като цяло позитивно. Антиамериканските настроения се резервират в Йордания, Китай, Палестина, Пакистан, Ливан, КНДР, Русия, Беларус, Куба, Австрия, Словения, Венецуела, Иран.
Антиамериканскиият външнополитически курс на Съюз на съветските социалистически републики, ориентиран против Съединени американски щати и груповия Запад, води до основаването на различна социалистическа империя, просъществувала едвам няколко десетилетия и рухнала по силата на личната си нежизнеспособност. Нейният световен провал би трябвало да се трансформира в урок за цялото човечество.
Всякакви опити за основаването на нова антиамериканска коалиция в световен мащаб, от които настойчиво не се отхвърлят съветските управляващи, обхванати от реваншистки блян да си „ върнат изгубеното “, надали ще доведат до триумф.
Интересите на болшинството страни в света са прекомерно интегрирани с американските, формирайки стратегическа взаимосвързаност сред тях и сдържайки всеки опит за нападателен антиамериканизъм.
Започналият своя напредък преди повече от 40 години Китай върви по път подобен на американския, завоювайки нови и нови пазари и сфери на въздействие по цялата планета. Китай е на прага на трансформацията във втората „ неофициална империя “ на актуалния свят, главен (след разпада на СССР) световен съперник на Съединени американски щати. Но факторите, които ще обезпечат имперското бъдеще на Китай ще бъдат разнообразни.
И по този начин, през днешния ден на планетата съществуват единствено две неофициални империи – Съединени американски щати и Китай.
Русия е някогашна империя, наследница на руската супердържава, преживяваща извънредно мъчителен синдром на ненадейно изгубено имперско великолепие.
Това, че Русия e болна от блестящо изразен постимперски синдром е по-скоро типична причинност, в сравнение с историческа особеност.
Неговата специфичност се състои в това, че постимперският синдром не се прояви незабавно след разпада на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, а доста по-късно, когато на власт пристигна Путин.
30 години по-късно, отсроченият синдром, на чието възникване преди не придавахме изключително значение, закупи застрашителен темперамент.
Трите геополитически стратегии
В актуалния свет има единствено три страни със лични световни стратегии: Съединени американски щати, Китай и Русия.
Преди всичко Съединени американски щати, които през цялата си история образуват лична геополитическа стратегия основана на концепцията за американската изключителност и месианство, универсализъм на американските полезности, американската доминация и безспорно водачество.
Провеждайки политика на световен експанзионизъм, разпространявайки оттатък границите си на своите лични полезности и институции, трансформирайки се във втората половина на XX век в неофициална империя в актуалния свят, те задълго ще останат със статут на основната супердържава на планетата.
Китай относително наскоро стартира да образува личен световен курс, като съществени стадии в него са промените на Дън Сяо Пин, политиката „ Един пояс, веднъж “ и концепцията „ Създаване на общественост на единна орис на човечеството “. Всички те, по този начин или другояче са ориентирани към това Поднебесната империя да реализира лидерски позиции в света.
А Русия има лична орбита. Като основна наследница на основаната върху руините на Руската империя руска супердържава, тя се оказа пленник на личния си имперски комплекс. Именно с това се изяснява актуалното и външнополитическо държание и проблемите, които основава на света.
Не е загадка, че след разпада на колониалните империи у всички метрополии поражда неизбежна носталгия по изгубеното великолепие, по този начин нареченият „ постимперски синдром “. Той се формирал на практика незабавно, когато излиза наяве, че предишното колониално господство се разрушава.
Русия, която в този момент минава през извънредно мъчителен постимперски синдром, също се пробва да образува лична световна геополитическа стратегия. Но тя е прекомерно нестабилна и еклектична. Съдете сами: програмата (или по-скоро набор от опорки) е примес от хрумвания на евразийството, „ съветския свят “, нападателен антиамериканизъм, противоборство с еднополюсния свят и „ загниващия “ Запад като цяло.
В нея се съдържат и концепциите на „ суверенната народна власт “, „ дълбинния народ “, носталгия по обичайните полезности и православната религия.
Цялата тази примес и нейните разнородни съставни елементи е слепена с лепилото на консерватизма.
По нещо тази мешавица припомня антизападните идейни изобретения от преди 200 години –„ теорията за формалната националност “ на граф Сергей Уваров, президент на Императорската академия на науките цели 30 години. Неговата триада „ Православие. Самодържавие. Народност “ е идейното олицетворение на съветския монархизъм, който дружно с православието и поддръжката на самодържавната власт от народа са надеждна гаранция за съществуването и величието на Русия.
Що се отнася до консерватизма, който по този начин се харесва на сегашните съветски управляващи, той не е толкоз еднопосочен. Единен, повсеместен и отвън времето консерватизъм не съществува. А този консерватизъм, публикуван в русия при започване на ХХ век и, който в този момент се взима за пример, надали е приспособен за сегашните събитие.
Съвременна Русия, която се оказа основен правоприемник на руската свръхдържава и изпитваща носталгия по предишното великолепие и изгубеното въздействие, преживяваща своя отсрочен постимперски синдром, без значение от дребната си тежест в международната стопанска система, към момента има мощен експанзионистичен заряд и към момента неразкрити упоритости за световно геополитическо въздействие.
С богатия опит на комунистическия експанзионизъм, с бързо основаната след Втората международна война сфера за лично районно и световно въздействие, което губи мигновено след разпада на Съюз на съветските социалистически републики, модерна Русия безрезултатно се пробва да вземе закъснелия си реванш.
Но тя не съумява да конкурира действително Съединени американски щати и Китай и да се трансформира в независим антизападен „ локомотив “. А и благодарение на новосъздадената държавна митология надали ще успее.
Целта на всичко това е изцяло явна –като потапя личното си общество в света на илюзиите с великодържавна и псевдопатриотична реторика да бъде удържана непременно и безсрочно властта, собствеността и политическия режим на сегашната власт и олигархията.
И като замества действителността с илюзии, Русия като че ли е застинала в предишното, като към момента се уповава на царя-бащица или на твърдата ръка на висшата власт, като се пробва и безрезултатно да си върне предишното великолепие, изгубените владения и международното въздействие.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ