Автор: Стефан Антонов за ГласовеСлучи се! Най-после министърът на финансите

Автор: Стефан Антонов за " Гласове "

Случи се! Най-после министърът на финансите Людмила Петкова в прав текст съобщи, че следващата година бюджетният недостиг ще бъде 18 милиарда лв. (9 % от БВП), в случай че не се подхващат ограничения за неговото ограничение. Разбирайте промени в политиките по отношение на тази година. По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай, въпреки че, в случай че бе съобщила тази информация в прав текст пред изборите, политическите партии щяха да се задължат да ги адресират в акциите си. Освен, че удостовери изчисленията на „ Гласове “ по тази причина какъв се обрисува да е дефицитът, Людмила Петкова удостовери, че ще се приложат ограничения за неговото стесняване с най-малко 12 милиарда лв.. Така и през 2025 година дефицитът би трябвало да бъде шест милиарда лв. или към 3% по отношение на брутния вътрешен артикул. 

Посочвайки набелязаните ограничения, тя удостовери, че каквото и да се прави, усилието ще е да не се протяга ръка на главните налози и осигурителната тежест, за което „ Гласове “ също писа.  

„ Това, което ще бъде препоръчано като приходни ограничения, са облагане на свръхпечалбите на банките, налог върху подземните благосъстояния, две данъчни прошка - едната, обвързвана с обявление на невнесени в период налози и осигуровки, другата е обвързвана с недекларирани приходи. Предвижда се нарастване на акцизите на тютюна, тютюневите произведения и алкохолните питиета, както и някои оферти, свързани с отпадане на понижените ставки на Данък добавена стойност “, изясни Людмила Петкова на брифинг в постройката на Министерски съвет след днешното съвещание. 

„ Водещо за нас е да няма нарастване в главните налози – Данък добавена стойност, корпоративен налог, върху приходите на физическите лица, както и осигуровките, защото те оказват директно въздействие или върху инфлацията, или върху икономическото развиване. Затова предлагаме тези ограничения, които имат минимален отрицателен резултат върху стопанската система на страната, “ изяснява като метафизичен метод предложенията си финансовият министър.
Ангажименти към приходите
По отношение на разноските, нарастванията на заплатите на служителите на реда, военните и учителите през 2025 година ще бъдат предоставени в размер и по метод, по който са гласувани в законите от Народното събрание, се споделя в прессъобщение на финансовото министерство. Предвижда се „ нова политика по приходите в размер на нарастване от 10%, както и актуализиране на пенсиите по Швейцарското предписание “. Това значи, че предпоставките за повишаване на разноските, които водят до общото нарастване на недостига – с 12 милиарда лв. по отношение на тазгодишния, се удостоверяват. Държавата възнамерява да събере повече доходи, само че ограничение на разноските, даже и да се планува, не е ясно по какъв начин и къде ще се случи.
Резерви в капиталовата стратегия
От Министерството на финансите оповестяват, че са анализирали всички планове от обществената капиталова стратегия с цел да се знае какви са финансовите потребности за подсигуряването ѝ със средства и през тази, и през идната година. Като приоритет са посочени по този начин наречените  „ административни финансови разноски “, да вземем за пример за настоящи поправки и за действия, нужни и без които съответната институция не може да действа. „ Второто направление е обвързвано с IT системите, защото цялостната цифровизация е нужна както на администрацията, по този начин и на стопанската система “, оповестява МФ. Третото направление ще са разноски за национални стратегически планове. 

Последното изречение, въпреки и да е най-витиевато, съдържа най-вече информация. То споделя, че отвън ремонта на основни дълготрайни активи и придобиването и създаването на софтуерни решения, всичко останало е с второстепенна значимост. Това са автомагистрали, железопътна инфраструктура, водоснабдяване, язовири и други. Тоест, тежките и съществени вложения ще се случат, единствено в случай че има пари, и както наподобява, още веднъж спестяванията ще дойдат посредством орязване на вложенията. 

Въпросителните
Намеренията на служебното държавно управление са потребни, доколкото най-сетне сложиха завършек на спекулациите за размера на недостига следващата година.   " Така че, който приказва за някакви дупки от 18 милиарда, има дупка в главата си ", сподели по-рано през днешния ден в Народното събрание някогашният министър на финансите Асен Василев. 

По същия метод той и сътрудниците му от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ обясняваха, че проблем няма. Но с цел да лимитират миналогодишния недостиг до единствено 3% от Брутният вътрешен продукт, те прибегнаха до източване на ликвидността от енергийния холдинг, стопираха заплащанията по настоящи разноски и пробваха да превъзпитат навиците за ползване на газ от Северна Македония и Унгария, чиито доставки минават през България и даже понечиха да ги таксуват. Докато Будапеща не сподели, че това ще значи още едно несъгласие против присъединението ни към Шенген. 

Освен, че развенчаха отрицанието на пагубните последици от политиката на ПП-ДБ и в частност на Асен Василев, Министерство на финансите прибавиха и ред въпросителни към бъдещето. 

Не излиза наяве да вземем за пример какво ще е отражението върху стопанската система от ограничението на капиталовата стратегия единствено до поправки на пространства и придобиване на софтуерни решения и слагането на тежките вложения в запас. 

Не е несъмнено какви ще са резултатите от препоръчаните данъчни амнистии. Първата, при която се опрощават декларирани отговорности, чието заплащане се бави може да не сработи, в случай че не се измисли кредитно решение за компаниите с влошена ликвидност. Ако те почтено са заявили отговорностите си, само че бавят заплащането, значи, че са избрали да заплащат по 10% наказателна годишна рента, тъй като не могат да си ги  платят. Как тъкмо отпадането на наказателната рента ще ги направи по-ликвидни, с цел да платят? 

Вторият проблем, с изплащането на недекларирани приходи, основава голям проблем с евентуалното изсветляване на престъпни приходи. Сега всеки наркодилър, обирджия и човек забогатял по незаконен метод ще може да заявява, че е лепил плочки в свободното си време и да регистрира колкото приходи са му нужни, с цел да оправдае стила си на живот.  

Най-важните въпроси обаче са дали Народното събрание ще утвърди измененията, както и дали те ще сработят. Или както прогнозирахме преди две седмици – доста е допустимо следващата година да имаме свръхдефицит, само че просто да го отхвърляме, до момента в който не стане неминуем. 
Последен късмет за преференциално финансиране
Малък късмет може да се отвари за държавното управление да потърси приемане в еврозоната през 2026 година. В осъществяване на предложение на ГЕРБ от лятото, откакто инфлацията се свие, кабинетът е задължен да проработи за нов ексклузивен конвергентен отчет, чиято оценка може да послужи пред ЕЦБ и Европейската комисия за допускането ни в еврозоната от 2026 година. Последният подобен отчет е от тази пролет и сподели, че не сме подготвени. Може обаче Европейската централна банка и Европейската комисия да се спогодят за унищожаване на фискалните правила поради приближаващото утежняване на стопанската система. Така ще спестят на Франция обществено нахлуване в дългова рецесия, само че може да ни обезпечат влизане в еврозоната през 2026 година. Ако въпреки всичко дребният късмет за такова развиване се осъществя, най-малко България ще получи източник за на ниска цена финансиране на бюджетните си дефицити в бъдеще.