Книга: Роберт Зееталер - "Част последна"
автор: Роберт Зееталер превод: Любомир Илиев издателство: " Лист " корица: София Попйорданова цена: 15 лева
Ако помните ефектната роля на брадатия инструктор по катерене, влюбен в Рейчъл Вайс, от " Младост " на Паоло Сорентино, доста ще се изненадате, че точно този артист може да ви преведе в елементи през живота на гениалния композитор Густав Малер. И то по този начин, че да желаете да слушате симфониите му още веднъж и още веднъж, даже и да не разбирате класическата музика. Австриецът Роберт Зееталер към този момент е потвърдил гения си в разнообразни направления: с изключение на артист и сценарист той е публицист, номиниран за " Букър ", и притежател на голям брой австрийски награди за литература.
През май, 110 години след гибелта на Густав Малер, на български език излезе най-новата му книга на Зееталер " Последна част ", отдадена на композитора. На български език имаме щастието да я четем в превод на едно от най-големите имена в преводаческото изкуство - Любомир Илиев, и то единствено няколко месеца след премиерата й в оригинал.
Мотото на Зееталер е " постаравам се да не пиша повече от нужното ". И в тази книга той се придържа към правилото си. Резултатът е извънредно жив, изчерпателен портрет на Густав Малер, в който създателят съумява в стотина страници да изследва гениалността на основаването и творчеството, загубата на най-близките, живот в хронична болежка, отиващата си обич. Историята, думите, описаните картини като драматургични подиуми от театрална режисура или фрагменти от европейски филм, ще държат заети сетивата и мислите ви дълго откакто сте затворили красивата корица. И тогава идва прозрението, че романът надвишава живота на Густав, Алма, дъщерите им Ана и Мария и даже спорадично появяващия се Фройд. Зееталер демонстрира битката на индивида със личните му недостатъци, жаждата за живот в едно болно тяло, осъзнаването на гибелта като последна точка даже за гения, нестихващото предпочитание за творчество, за музика, за повече време без болежка, повече време измежду природата, повече плуване измежду водите на езерото в Толбах.
Романът " Част последна " разказва последните акомпанименти от живота на Малер, който пътува от Америка обратно към родната си Европа, спомняйки си за живота си, до момента в който следи летящите риби над океана. Може би вниманието на Зееталер към използването на думите се дължи на метода, по който възприема писането: " изморителна работа е, напредва се постепенно, буквално, все едно малко по малко ". Неговото изложение на личния му креативен развой внезапно контрастира с метода, по който Малер основава музика: " Викът й се състоеше от три обособени тона, в които за разлика от външността на птицата нямаше нищо радостно и прелестно, а просто звучаха както постоянно. Присмехулно, дрезгаво и накъсано - само че по тази причина пък напълно тъкмо. Тези тонове дълго му бяха липсвали. "
Малер прави гражданска война във Виенската опера и изобщо в музиката през ХХ век, само че отпорът по това време е бил огромен, разказан от австрийския публицист, живеещ в Берлин, доста ясно: " А по какъв начин да гледаме на някого, който се изтъпанчва тук и прави редакция на Деветата на Бетовен? Че някакво еврейче е решило да нанася ремонти в най-великото немско произведение единствено тъй като му е скимнало? "
Ако помните ефектната роля на брадатия инструктор по катерене, влюбен в Рейчъл Вайс, от " Младост " на Паоло Сорентино, доста ще се изненадате, че точно този артист може да ви преведе в елементи през живота на гениалния композитор Густав Малер. И то по този начин, че да желаете да слушате симфониите му още веднъж и още веднъж, даже и да не разбирате класическата музика. Австриецът Роберт Зееталер към този момент е потвърдил гения си в разнообразни направления: с изключение на артист и сценарист той е публицист, номиниран за " Букър ", и притежател на голям брой австрийски награди за литература.
През май, 110 години след гибелта на Густав Малер, на български език излезе най-новата му книга на Зееталер " Последна част ", отдадена на композитора. На български език имаме щастието да я четем в превод на едно от най-големите имена в преводаческото изкуство - Любомир Илиев, и то единствено няколко месеца след премиерата й в оригинал.
Мотото на Зееталер е " постаравам се да не пиша повече от нужното ". И в тази книга той се придържа към правилото си. Резултатът е извънредно жив, изчерпателен портрет на Густав Малер, в който създателят съумява в стотина страници да изследва гениалността на основаването и творчеството, загубата на най-близките, живот в хронична болежка, отиващата си обич. Историята, думите, описаните картини като драматургични подиуми от театрална режисура или фрагменти от европейски филм, ще държат заети сетивата и мислите ви дълго откакто сте затворили красивата корица. И тогава идва прозрението, че романът надвишава живота на Густав, Алма, дъщерите им Ана и Мария и даже спорадично появяващия се Фройд. Зееталер демонстрира битката на индивида със личните му недостатъци, жаждата за живот в едно болно тяло, осъзнаването на гибелта като последна точка даже за гения, нестихващото предпочитание за творчество, за музика, за повече време без болежка, повече време измежду природата, повече плуване измежду водите на езерото в Толбах.
Романът " Част последна " разказва последните акомпанименти от живота на Малер, който пътува от Америка обратно към родната си Европа, спомняйки си за живота си, до момента в който следи летящите риби над океана. Може би вниманието на Зееталер към използването на думите се дължи на метода, по който възприема писането: " изморителна работа е, напредва се постепенно, буквално, все едно малко по малко ". Неговото изложение на личния му креативен развой внезапно контрастира с метода, по който Малер основава музика: " Викът й се състоеше от три обособени тона, в които за разлика от външността на птицата нямаше нищо радостно и прелестно, а просто звучаха както постоянно. Присмехулно, дрезгаво и накъсано - само че по тази причина пък напълно тъкмо. Тези тонове дълго му бяха липсвали. "
Малер прави гражданска война във Виенската опера и изобщо в музиката през ХХ век, само че отпорът по това време е бил огромен, разказан от австрийския публицист, живеещ в Берлин, доста ясно: " А по какъв начин да гледаме на някого, който се изтъпанчва тук и прави редакция на Деветата на Бетовен? Че някакво еврейче е решило да нанася ремонти в най-великото немско произведение единствено тъй като му е скимнало? "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ