Автор: Мартен Берние, “ФигароСтратегията на убийството се практикува от десетилетия

Автор: Мартен Берние, “Фигаро ”

" Стратегията на убийството се практикува от десетилетия от Израел. Тя не промени безусловно нищо, с изключение на морална разтуха за израелците и увеличение на омразата измежду арабите. По отношение на възпирането, това поражда противоположния резултат... Когато разрушите изискванията на живот на население от 2 млн. души, вие не ги дерадикализирате. Освен в случай че дерадикализация не значи заличаване. Освен това придвижване като Хамас е “риба във водата ”, както споделяше Мао Цзедун. За да се унищожи Хамас, би трябвало да се унищожи водата. И на фона на тази поредност от нерешими уравнения, има опасности от разширяване на спора, което би довело до победа на тактиката на Хамас ". Сигурността на Израел няма да бъде обезпечена, до момента в който няма политическо решение със здрави основи, счита професорът в Колеж дьо Франс Анри Лоранс. Историк, експерт по актуалния арабски свят, Анри Лоранс е разгласил пет тома по “Палестинския въпрос ” в издателство “Файяр ” от 1999 до 2015 година В България е издадена книгата му “История на Арабския Изток 1798-1945 ” (2008 година, изд. “Кама ”).

- В изказване, оповестено в края на декември в “Уолстрийт джърнъл ”, Бенямин Нетаняху изложи трите цели на войната: заличаване на Хамас, демилитаризация на линията Газа и дерадикализация на газаутите. Изпълними ли са тези цели? Премахването на номер 2 в Хамас промени ли обстановката?

- Стратегията на убийството се практикува от десетилетия от Израел. Тя не промени безусловно нищо, с изключение на морална разтуха за израелците и увеличение на омразата измежду арабите. По отношение на възпирането, това поражда противоположния резултат. Достатъчно е да забележим реакциите на арабските политически сили вътре и отвън Палестина. Елиминирането на номер 2 в Хамас усили известността на придвижването, изключително в Йордания. Що се отнася до задачите, сложени от Нетаняху, може ли рационално да дерадикализирате хората, откакто сте умъртвили няколко десетки хиляди? Това е неуместно. Когато разрушите изискванията на живот на население от 2 млн. души, вие не ги дерадикализирате. Освен в случай че дерадикализация не значи заличаване. Освен това придвижване като Хамас е “риба във водата ”, както споделяше Мао Цзедун. За да се унищожи Хамас, би трябвало да се унищожи водата. И на фона на тази поредност от нерешими уравнения, има опасности от разширение на спора, което би довело до победа на тактиката на Хамас. В манифеста си през октомври Хамас изрази желание да активизира цялата мюсюлманска сила, от Мароко до Индонезия. Сега следим умножаване на огнищата, в Ирак, Ливан, Сирия, Червено море и така нататък И колкото повече продължава спорът, толкоз повече работи тактиката на Хамас.

- Израелският министър на националната сигурност Итамар Бен Гвир неотдавна съобщи: “Необходимо е оповестяването на решение, което предизвиква емиграцията на жителите на Газа ”. А министърът на финансите Безалел Смотрих се разгласи за връщане на еврейските заселници в Газа. Как гледате на тези изказвания?

- Това е ционисткият план през цялото време: те са пристигнали да основат еврейска страна, обитаема с евреи. По дефиниция съществуването на нееврейско население е стеснение. Но там, където екстремисткият ционизъм желае 100 % евреи в Израел, умереният ционизъм желае да реализира съгласие с неевреите. В началото на ХХ век първичният ционизъм съобщи, че е подготвен да даде на арабите политически права, само че не и национални права, което означаваше повтаряне на формулата на Френската гражданска война за равноправност на евреите: да им се признае всичко като човеци, да им се откаже всичко като нация. Израелските араби се оказват през днешния ден в тази юридическа обстановка: те имат политически права, само че не и национални права. Евреите, да вземем за пример, имат право на завръщане, което палестинците нямат, и по отношение на израелското арабското население има редица характерни ограничавания. След като схващат през 30-те години на ХХ век, че в никакъв случай няма да могат да имат устойчиво болшинство измежду популацията, ционистите изясняват, че ще би трябвало забележителна част от арабското население да се трансферира отвън еврейската страна, в противоположен случай Израел неизбежно ще бъде двунационална страна. Това беше смисълът на първия проект за делене от 1937 година, който “прехвърляше ” част от арабското население отвън бъдещата еврейска страна. Въпросът възниква днес предвид на демографската обстановка сред Средиземноморието и долината на река Йордан, където на процедура има числово тъждество сред араби и евреи.

- Клането от 7 октомври сподели огромната накърнимост на Израел. Какво ще отговорите на тези, които виждат в окупацията на Газа единствения метод за гарантиране на сигурността на еврейската страна?

- Самото битие на палестинския народ е заплаха за сигурността на Израел. Докато няма политическо съглашение, положено на здрави основи, сигурността на Израел няма да бъде обезпечена. Изправени сме пред неприятно уравнение: сигурността на Израел минава през обезсърчаване на арабското население, което пък минава през репресивни ограничения и надзор, които на собствен ред провокират съпротивата на арабското население. Това е циничен кръг, който продължава от окупацията през 1967 година

- Но израелците се изтеглиха от Газа през 2005 година

- Присъствието на няколко дребни групи заселници в линията Газа сътвори проблеми със сигурността: цената на отбраната беше извънредно висока по отношение на числовия залог, който те представляваха. След това изтеглянето от линията Газа позволяваше да се извади от сметката популацията на Газа. Когато се махне Газа, остават единствено Израел и Западният бряг на река Йордан и затова по-голям дял на евреите по отношение на общото цяло. Израелските управляващи действаха по този начин, като че ли Газа се е трансформирала в доста отдалечен остров. Което явно не е по този начин, защото насилието още веднъж се появи в Газа.