Беше унизително да гледам изолирания ни вътрешен министър в един хотел близо да Градския стадион в Скопие
Автор: Костадин Филипов, " Труд ". Следвайте " Гласове " в
Бедни ми, небогати министър Демерджиев, за какво не си остана в София да правиш промени в Министерство на вътрешните работи? И кой реши, че таман той би трябвало да бъде пратен в Скопие и да взема решение чисто дипломатически въпрос, като този за какво български жители не бяха пуснати на територията на прилежаща страна, претендент член за Европейския съюз?
Това, в случай че ме питате мен, си е чисто консулски въпрос, само че обрасъл единствено за часове с толкоз напрежение, че си струваше освен двамата български министри - на вътрешните работи и на опазването на здравето да се опитат да го вземат решение на място, на терена край Вардар. Както се видя, не стана.
Не знам какво са договаряли Демерджиев и Оливер Спасовски на срещата им предишния понеделник, какво са се прецизирали за последно на вечерята им предходния ден, само че резултатът е налице.
Пък и както стана ясно от думите на самия ни вътрешен министър, той се е опитвал да звъни денем на сътрудника си Спасовски за всеки случай на недопуснат български жител да мине границата, без това да е имало някакъв резултат. Е, въпреки всичко резултат има и той в последна сметка е в това, че двама свестни български членове на следващото ни служебно държавно управление на място схванаха с кого си имат работа в Северна Македония и какъв брой може да се има доверие на дадената дума от тамошните политици.
Но персонално на мен ми беше задоволително болно и унизително да виждам изолирания ни вътрешен министър в един хотел близо да Градския стадион в Скопие да се надява, че дружно с неговия сътрудник Спасовски ще положат венец пред саркофага с тленните остатъци на Гоце Делчев.
Впрочем много унизителни неща се случиха на този ден - 4 февруари, когато доста хора се надяваха едно поклонение пред останките на героя от общата ни история със Северна Македония да се трансформира в акт на доброжелателност и приемливост.
Повтори се остарялото неписано предписание, извлечено от професионалната ми работа, че до момента в който се занимаваш с Македония, постоянно ще има какво ново да научаваш, като от време на време това ще става по горчивия метод. Не знам на какво се основаваше оптимизмът на нашите хора, че може да се стигне до взаимно отбелязване на годишнината от рождението на Гоце.
Може би заради обстоятелството, че някогашните министър председатели на двете страни - Бойко Борисов и Зоран Заев, на два пъти един до различен се поклониха пред гроба на Гоце. Това, прочее, не беше ли в едно друго време, в една друга символна и парадоксална действителност, която двамата сякаш сътвориха, а след това провалиха? Или че на същия ден през предходната година, когато годишнината от раждането на Делчев бе кръгла, тогавашният ни министър на външните работи Теодора Генчовска, съпроводена от министъра на културата на Северна Македония Бисера Костадиновска-Стойчевска, дружно отдадоха респект пред саркофага.
Макар че и тогава обстановката не бе задоволително „ чиста “, в случай че мога по този начин да се изразя. В смисъл, че представители на българската страна не се позволяват в границите на формалния протокол, който планува до обяд пред гроба на Делчев да минават единствено локални политици, държавни и партийни делегации и каквото още си помислите.
За българите от посолството, или особено пристигнали от София наши представители е отредена протоколната външна страна, когато се дава свободен достъп на всеки жител или посетител. Така и в този момент. За българските представители било „ непокътнато “ времето от 13,30 часа, сякаш с цел да се изчакала групата от България, която към този момент бе стопирана на границата. Не, нито група пристигна в точния момент, нито някой локален политик се появи дружно с българските министри. Цялото държавно управление на Северна Македония бе събрано в дребния двор на църквата „ Свети Спас “, та даже и главата на локалната черква бе там.
Независимо, че годишнината не е кръгла, че по принцип тази дата не се отбелязва по този церемониален метод спрямо 4 май, деня на гибелта на Гоце. Не, всички ще бъдат строени и издигнати там, с цел да дадат явен знак, че имат цялостен монопол над Гоце, че той е единствено техен и че всяка заблуда за честване на живота и делото му, друго от демонстрираното, би трябвало един път вечно да бъде развенчана. А българите - ето там, някъде обратно, да си поставят венци и цветя сами. Делчев не е техен.
А че ще стане по този начин не беше мъчно да се планува. Извън протоколното опрощение на управляващите край Вардар, има и още едно, което най-вероятно ще бъде пуснато в приложимост през идващите дни. А то е, че Гоце Делчев към момента не е „ минал “ през Съвместната комисия за история и обучение като персона, която и двете страни в духа на Договора посред им да празнуват дружно.
След всичко, което се случи оня ден, може би и в никакъв случай няма да мине. Първият сигнал за това държание бе през декември предходната година, когато външните министри Николай Милков и Буяр Османи се поклониха пред паметника на свети Климент Охридски в Скопие, а не се качиха до „ Свети Спас “ при Гоце. Съвместно ли беше? Да, двамата бяха дружно. Свети Климент е ли в листата на към този момент предлагането за това персони от общата ни история? Разбира се, по този начин е.
Какво оттук насетне? Нищо друго. След всичко изписано и изречено, показано и забелязано от 4 февруари 2023 година в връзките ни със Северна Македония взаимно ще продължим да търсим виновността за всичко станало в другата страна. Така, както е било до момента и това е внасяло спомагателна студенина в разговора ни.
И несъмнено, ще пренесем битката за виновността на европейски терен. След случая с Пендиков отношение за правата на българите край Вардар взе шефът на външната политика на Европейски Съюз Жозеп Борел, и то пред самия външен министър на Северна Македония Буяр Османи. Представители на българите от прилежащата ни страна отидоха в Брюксел и най-сетне се видяха с еврокомисаря по разширението Оливер Вархей, както и с представители на други институции в централата на Европейски Съюз. В Скопие това бе признато като частична победа на България в битката за европейското мнение и като резултат от смяната на българската тактика да вземе завоя от историята към правата на индивида като център на своята политика.
Както и различен път сме казвали, в Скопие са трайно привързани към правилото на реципрочността във външната политика. И освен там. Е, България взе някакво преимущество с реакцията към случая с Пендиков, в този момент това би трябвало да се поправи. За какво мислите, че бе открит оня комичен клуб в Благоевград, с изключение на да бъде в интерес на въпросната взаимност.
И ето, някой счупил, или одраскал, или каквото и да е там, вратата на въпросното заведение. Мигновената и тежка обществена реакция на целия държавен връх на Северна Македония по този мотив и заканата за случая да бъдат осведомени европейските институции приказва задоволително. Какво бяха споделили римляните по този мотив? Ако не се е случило, добре е измислено.
Затова българската полиция би трябвало бързо да открие причинителя и да разбере кой стои зад това. Току виж се окаже, че някой от самите членове на въпросния клуб е забъркан. Знае ли човек.
Във всеки случай, това е късмет министър Иван Демерджиев да покаже по какъв начин се работи в такива обстановки и по този метод да вземе своя персонален и професионален реванш от държанието на скопските си сътрудници си на 4 февруари. Така си мисля.
Източник: " Труд "
06 Фев 2023183606 Фев 2023181205 Фев 2023352405 Фев 202345704 Фев 2023164403 Фев 20233070КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани22 Яну 2023382711 Яну 2023239605 Фев 202369326 Яну 2023617
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Бедни ми, небогати министър Демерджиев, за какво не си остана в София да правиш промени в Министерство на вътрешните работи? И кой реши, че таман той би трябвало да бъде пратен в Скопие и да взема решение чисто дипломатически въпрос, като този за какво български жители не бяха пуснати на територията на прилежаща страна, претендент член за Европейския съюз?
Това, в случай че ме питате мен, си е чисто консулски въпрос, само че обрасъл единствено за часове с толкоз напрежение, че си струваше освен двамата български министри - на вътрешните работи и на опазването на здравето да се опитат да го вземат решение на място, на терена край Вардар. Както се видя, не стана.
Не знам какво са договаряли Демерджиев и Оливер Спасовски на срещата им предишния понеделник, какво са се прецизирали за последно на вечерята им предходния ден, само че резултатът е налице.
Пък и както стана ясно от думите на самия ни вътрешен министър, той се е опитвал да звъни денем на сътрудника си Спасовски за всеки случай на недопуснат български жител да мине границата, без това да е имало някакъв резултат. Е, въпреки всичко резултат има и той в последна сметка е в това, че двама свестни български членове на следващото ни служебно държавно управление на място схванаха с кого си имат работа в Северна Македония и какъв брой може да се има доверие на дадената дума от тамошните политици.
Но персонално на мен ми беше задоволително болно и унизително да виждам изолирания ни вътрешен министър в един хотел близо да Градския стадион в Скопие да се надява, че дружно с неговия сътрудник Спасовски ще положат венец пред саркофага с тленните остатъци на Гоце Делчев.
Впрочем много унизителни неща се случиха на този ден - 4 февруари, когато доста хора се надяваха едно поклонение пред останките на героя от общата ни история със Северна Македония да се трансформира в акт на доброжелателност и приемливост.
Повтори се остарялото неписано предписание, извлечено от професионалната ми работа, че до момента в който се занимаваш с Македония, постоянно ще има какво ново да научаваш, като от време на време това ще става по горчивия метод. Не знам на какво се основаваше оптимизмът на нашите хора, че може да се стигне до взаимно отбелязване на годишнината от рождението на Гоце.
Може би заради обстоятелството, че някогашните министър председатели на двете страни - Бойко Борисов и Зоран Заев, на два пъти един до различен се поклониха пред гроба на Гоце. Това, прочее, не беше ли в едно друго време, в една друга символна и парадоксална действителност, която двамата сякаш сътвориха, а след това провалиха? Или че на същия ден през предходната година, когато годишнината от раждането на Делчев бе кръгла, тогавашният ни министър на външните работи Теодора Генчовска, съпроводена от министъра на културата на Северна Македония Бисера Костадиновска-Стойчевска, дружно отдадоха респект пред саркофага.
Макар че и тогава обстановката не бе задоволително „ чиста “, в случай че мога по този начин да се изразя. В смисъл, че представители на българската страна не се позволяват в границите на формалния протокол, който планува до обяд пред гроба на Делчев да минават единствено локални политици, държавни и партийни делегации и каквото още си помислите.
За българите от посолството, или особено пристигнали от София наши представители е отредена протоколната външна страна, когато се дава свободен достъп на всеки жител или посетител. Така и в този момент. За българските представители било „ непокътнато “ времето от 13,30 часа, сякаш с цел да се изчакала групата от България, която към този момент бе стопирана на границата. Не, нито група пристигна в точния момент, нито някой локален политик се появи дружно с българските министри. Цялото държавно управление на Северна Македония бе събрано в дребния двор на църквата „ Свети Спас “, та даже и главата на локалната черква бе там.
Независимо, че годишнината не е кръгла, че по принцип тази дата не се отбелязва по този церемониален метод спрямо 4 май, деня на гибелта на Гоце. Не, всички ще бъдат строени и издигнати там, с цел да дадат явен знак, че имат цялостен монопол над Гоце, че той е единствено техен и че всяка заблуда за честване на живота и делото му, друго от демонстрираното, би трябвало един път вечно да бъде развенчана. А българите - ето там, някъде обратно, да си поставят венци и цветя сами. Делчев не е техен.
А че ще стане по този начин не беше мъчно да се планува. Извън протоколното опрощение на управляващите край Вардар, има и още едно, което най-вероятно ще бъде пуснато в приложимост през идващите дни. А то е, че Гоце Делчев към момента не е „ минал “ през Съвместната комисия за история и обучение като персона, която и двете страни в духа на Договора посред им да празнуват дружно.
След всичко, което се случи оня ден, може би и в никакъв случай няма да мине. Първият сигнал за това държание бе през декември предходната година, когато външните министри Николай Милков и Буяр Османи се поклониха пред паметника на свети Климент Охридски в Скопие, а не се качиха до „ Свети Спас “ при Гоце. Съвместно ли беше? Да, двамата бяха дружно. Свети Климент е ли в листата на към този момент предлагането за това персони от общата ни история? Разбира се, по този начин е.
Какво оттук насетне? Нищо друго. След всичко изписано и изречено, показано и забелязано от 4 февруари 2023 година в връзките ни със Северна Македония взаимно ще продължим да търсим виновността за всичко станало в другата страна. Така, както е било до момента и това е внасяло спомагателна студенина в разговора ни.
И несъмнено, ще пренесем битката за виновността на европейски терен. След случая с Пендиков отношение за правата на българите край Вардар взе шефът на външната политика на Европейски Съюз Жозеп Борел, и то пред самия външен министър на Северна Македония Буяр Османи. Представители на българите от прилежащата ни страна отидоха в Брюксел и най-сетне се видяха с еврокомисаря по разширението Оливер Вархей, както и с представители на други институции в централата на Европейски Съюз. В Скопие това бе признато като частична победа на България в битката за европейското мнение и като резултат от смяната на българската тактика да вземе завоя от историята към правата на индивида като център на своята политика.
Както и различен път сме казвали, в Скопие са трайно привързани към правилото на реципрочността във външната политика. И освен там. Е, България взе някакво преимущество с реакцията към случая с Пендиков, в този момент това би трябвало да се поправи. За какво мислите, че бе открит оня комичен клуб в Благоевград, с изключение на да бъде в интерес на въпросната взаимност.
И ето, някой счупил, или одраскал, или каквото и да е там, вратата на въпросното заведение. Мигновената и тежка обществена реакция на целия държавен връх на Северна Македония по този мотив и заканата за случая да бъдат осведомени европейските институции приказва задоволително. Какво бяха споделили римляните по този мотив? Ако не се е случило, добре е измислено.
Затова българската полиция би трябвало бързо да открие причинителя и да разбере кой стои зад това. Току виж се окаже, че някой от самите членове на въпросния клуб е забъркан. Знае ли човек.
Във всеки случай, това е късмет министър Иван Демерджиев да покаже по какъв начин се работи в такива обстановки и по този метод да вземе своя персонален и професионален реванш от държанието на скопските си сътрудници си на 4 февруари. Така си мисля.
Източник: " Труд "
06 Фев 2023183606 Фев 2023181205 Фев 2023352405 Фев 202345704 Фев 2023164403 Фев 20233070КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани22 Яну 2023382711 Яну 2023239605 Фев 202369326 Яну 2023617
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ