Автор: Калоян Стайков, ИПИ След години на турбулентност в електроенергийния

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

След години на турбулентност в електроенергийния бранш, макар непрекъснатите мантри за стабилизирането му, множеството наблюдаващи стартират да се радват и на дребните стъпки в посока възстановяване на работата в бранша. Предложеното решение на регулатора за установяване на цените в бранш „ Електроенергетика “ е подобен образец, който по едно и също време предлага някои окуражаващи промени, само че и повдига редица въпроси.

Може би най-дискутираната тематика в решението е прогнозата за по-висока цена на електрическата сила на борсата, както и препоръчаното нарастване на цената ѝ за контролирания пазар. Това не е проблем единствено на българския пазар, в противен случай – цената на едро на електрическата сила се усилва както в останалите страни членки на Европейския съюз (ЕС), по този начин и в Съединени американски щати, Япония и Австралия. В интервала 2013-2016 година се следи наклонност на спад на цените на едро на тези пазари, до момента в който през последните две години се следи превръщане на тази наклонност и упованията са растежът на цените да продължи и през идната година.

На този декор би било притеснително в случай че регулаторът не планува продължаващо повишаване на цените и в България и това не откри отражение в ценовото му решение. Нещо повече - може да се каже, че упованията на регулатора за растеж на цените на едро в България от 70 лева./МВтч на 89 лева./МВтч (малко над 27%) даже са подценени. Стъпвайки на показаните причини в препоръчаното ценово решение и оповестените данни, по-реалистично е да се чака нарастване от сред 29% и 33%.

Една от директните аргументи за по-високите цени на електрическата сила в България е цената на квотите за излъчвания на въглероден диоксид, която се усилва от 15,80 €/тон приблизително за 2018 година до 21,12 €/тон през първото тримесечие на тази година. Друга причина е оповестеното от Съединени американски щати отдръпване от интернационалното съглашение с Иран, което води до увеличение на цените на петрола и природния газ. Това усилва цените на електрическата сила в Европейски Съюз, а оттова – и в България. Към това се прибавя и усилването на икономическата интензивност, която естествено води както до по-високи цени на излъчванията на въглероден диоксид, по този начин и до по-високо търсене на електрическа сила.

Естественият резултат от увеличаващите се цени на електрическата сила е намаляването на добавката за отговорности към обществото, която най-общо се пресмята като разликата сред пазарните цени и преференциалните цени на редица производители. Колкото по-висока е пазарната цена, толкоз по-ниска е добавката за отговорности към обществото. Трябва да се означи обаче, че предстоящото нарастване на цената на електрическата сила е с 19 лева./МВтч, до момента в който добавката за отговорности към обществото понижава с 16,26 лева./МВтч. С други думи крайният разход за електрическа сила пораства.

За облекчаване на потреблението на контролирания пазар регулаторът дефинира нужните количества електрическа сила (разполагаемост) за всяко електроразпределително сдружение, както и производителите, които следва да го дават. В резултат на промени в Закона за енергетиката тази разполагаемост ще се дефинира по месеци, а не за целия ценови интервал, както беше до момента, което ще усили предвидимостта на пазара. Заедно с това се следи увеличение на натоварването на централи с дълготрайни контракти за изкупуване на електрическа сила, вследствие на което междинната цена за създаден МВтч понижава. В същото време се плануват по-големи количества от водноелектрическите централи на НЕК за свободния пазар, което, най-малко в някаква степен, да отговори на високото търсене на пикова енергия[1].

В същото време самото решение слага и редица въпроси.

На първо място стои въпросът с жизнеспособността на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 1 “, който е в тежко финансово положение, а през новия ценови интервал няма да работи на контролирания пазар. По този метод централата е лишена от постоянен приходоизточник и напълно ще зависи от пазарните цени. Разбира се, решението на този проблем не е в компетенциите на регулатора, а на Министерството на енергетиката, само че неналичието на такова в ценовото решение значи неустановеност за работата както на централата, по този начин и на целия бранш през идващите 12 месеца.

Друг въпрос, този път напълно в компетенциите на регулатора, е намиране на решение по отношение на насъбрания тарифен недостиг в НЕК. В ценовото решение сбито се споделя, че „ следва да се изготви дълготраен механизъм, посредством който тези некомпенсирани средства да бъдат възобновени на сдружението “, само че това се повтаря от 2014 година, а развиване по този въпрос към момента няма. Към момента този недостиг е финансиран посредством две облигации на Българския енергиен холдинг, по които се дължат и лихви. Последните обаче не се признават като разход за регулаторни цели, което значи, че декапитализират НЕК.

Подобна е обстановката с самостоятелните цели за енергийни спестявания на сдруженията в бранша, защото „ към сегашния миг в нормативната уредба липсва ясно регламентиран механизъм за в началото набиране и подсигуряване на средства за застраховане на тези разноски “, разясняват от регулатора в препоръчаното решение. Това е следващият въпрос, който се оказва в тежест на бранша, само че години наред не се намира задоволително решение, което по едно и също време да не се трансформира в риск за фирмите, само че и да не води до свръхкомпенсиране, каквото е терзанието на регулатора.

Тепърва следва публичното разискване на препоръчаното решение и промени по него не са изключени, само че поради изборната година, надали може да се чака те да са обилни. От ценовото решение ясно проличава неналичието на дълготрайна визия както за развиване на бранша, по този начин и на предпочитание за разрешаване на насъбраните остарели проблеми. Секторът се трансформира както по естествени аргументи, по този начин и по административни такива и сходно отсрочване на днешната работа за на следващия ден значи трупане на нови неточности и пропуснати изгоди, които ще костват скъпо.

[1] Пикова сила е тази, която се използва сред 8 и 20 ч.

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/novite-ceni-na-toka-dobri-i-loshi-novini/#ixzz5pWEJhNe2