„Изневярата“ : Животът е странно нещо….
АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА
Мина се съвсем месец откогато „ събитието ” живот срещна Калина и Найден с Асен. Младото семейство имаше потребност от тази по-различна среща. След още няколко предблокови визии и споделяния се оказа, че Асен работи като инженер–конструктор. Обясняваше на Найден, че изготвя идейни, механически и работни планове за железни структури за съдове под високо налягане, каквото и да значеше това за Калина, която попиваше с интерес техните диалози. Освен инженерното си обучение имал и доста положително знание за националното законодателство, което било наложително условие към позицията, която заемал. Работел и за още някаква друга компания, нещо…аналогично.
Сподели също, че се грижи доста за майка си и разведената си сестра, която била с малко детенце, колкото техния Никола. Калина чак се озадачи - по какъв начин съумява да съвмести всичките си отговорности и задължения. Впечатление ѝ направи, че на никое място не загатваше за другарка - нито настояща, нито някогашна.... Найден от своя страна го срещна с неговата работа - експерт гаранционни поправки на обичаната му марка коли. Успял да завоюва длъжността при значителен напор, когато кандидатствал за длъжността. Спечелил състезанието с това, че разчел електрическата скица, познавал правилата на деяние на запалителната система и електрониката на автомобила, при което изцяло обяснимо спечелил решаващия кръг от изявлението.
31 март 2024, 16:43
„ Изневярата “ (част първа): Съдбата си няма работа
17 април 2024, 12:36
„ Изневярата “ (част втора): Съдбата си няма работа…
Калина гледаше и двамата-хем умни, хем хубави! Усмихваше се вътрешно, когато седяха на пейката и улавяше скритите погледи на съседите по какъв начин се лепят на тяхната новообразувана групичка. На една от вечерните им срещи младото семейство единомислещо и в цялостно сьгласие, без да се попитат между тях, поканиха Асен на вечеря. Разбраха се да хапнат печени пилешки бутчета с картофки и богата салата за предястие.
- Ще направя аз салатката – сподели Асен – имам специфична рецепта за дресинга – и намигна на Калина съучастнически.
- Айде бе! Аз съм царицата на салатите! – не се съобщи тя.
- Ти недей.... това, което поставям в дресинга ме научи баба. Тя гола краставица като слагаше с уменията си да комбинира билки и подправки удряше всички в земята! – гордо означи Асен.
Калина се замисли, по какъв начин неприязанта от онази преживелица, отстъпваше място на едно простичко харесване, което постепенно, само че несъмнено се наместваше на царски престол! Беше прочела много за Стокхолмският синдром - психически феномен, при който пострадалия се привързва към похитителя си и изпитва благосклонност към него постоянно дотам, че да го пази и да се разпознава с него. Е, беше изцяло наясно какъв брой е в периферията на сходно пояснение, обаче след насъбраните позитиви от новия комшия се ядосваше на себе си, когато се улавяше, че прави съпоставяне сред мъжа си и Асен. Също беше уверена, че в случай че тя породи обстановка, в която е застрашен някой, най-малкото, което щеше да направи е да си признае, а не да се изхлузи безконтролно като мокра шнур.
„ Липсва ми многообразие, липсва ми някой да забележи, че след коафьор косата ми е красива, липсва ми сексът да не е по стратегия..., липсва ми взор и допиране, което да ме вдигне от памперсите и да не виждам прахта по мебелите! ” – нареждаше на разум Калина, до момента в който бъркаше пюрето на Нико. Тя беше интелигентна жена и в главата ѝ се блъскаха мисли от нейната реалност и състрадание към Найден, който правеше всичко, с цел да живеят предостатъчно, макар разноските им. „ Много жалко...да се чудя какъв е дресингът на салатата на Асен, да се запитвам за какво не приказва за другарка... Аман..! ” Душата ѝ не можеше да си откри място от няколко дни, укоряваше се, пушеше вечер на прозореца, с цел да не я вижда мъжа ѝ и разсъждаваше върху живота.
21 април 2024, 11:30
„ Изневярата “ (част трета): Срещата
Денят на уречената вечеря настъпи. Калина си нахлузи анцунга, метна Никола в количката и забърза към близката месарница за пилешки бутчета. От заленчуците избра картофи, които не бяха от митите. Беше чула, че ги обработват с някакъв химикал, с цел да наподобяват по този начин. Също като портокалите и лимоните, които имаха парафин по тях, гнусота....! Прибра се на обяд и приспа детето бързичко. Стана безшумно и отвори дрешника, мира не ѝ даваше какво да облече по този начин, че да наподобява доста готино. Извади алените къси панталонки и една ризка с червени копчета. Одобрително постави закачалките с дрешките на бравата на вратата, с цел да ги изглади по-късно. Подготви месото, изми картофите и ги постави в тенджерката да ги кипне първо. Пак седна на балкона и възпламени загадка цигара. След минута скочи и постави домашното бяло вино от свекър ѝ да се охлажда в хладилника. Усети, че се усеща празнично, пусна си тиха музика и прилива от ритъма я разтанцува.
„ Пфффф..., дискотекааааа, леле Боже по какъв начин желая да се раздам на дансинга и да ми тупка сърцетооооо....! ” Калина бързо се съблече и влезна в банята, имаше още малко до момента в който Нико се разсъни. Бърза контра с бръснача на краката, подмишниците, изтърка зъбите отново и отново и отново. Детето даде знак, че волната стратегия на майка му свърши. Докато попиваше водата от себе си, в спалнята запя песента за зайчето за да го задържи още малко в креватчето. Огледа се, погледна и потърси часовника на шкафчето. Следваше следобедната разходка, вечерното къпане на Нико, в това време печенето на бутчетата и да го приспи в точния момент. Усмихна се, имаше ентусиазъм, имаше предпочитание, искаше да е към този момент облечена и с обичания си парфюм.
Странно нещо е животът. От почвата на страха и напрежението поникваше цвете, което имаше желание и да цъфне даже....
24 април 2024, 17:01
„ Изневярата “ (част четвърта): Отговорен
FaceBookTwitterPinterest
