Кой се смее сега?
Аудиторията си мисли, че нещо е неправилно
Беше доста мъчно за Доналд Тръмп да не се обиди, когато неговата тирада пред Обединените народи провокира смях. Разбира се, това е частично правилно, тъй като смях не се чува постоянно в Организация на обединените нации, само че също по този начин и тъй като смехът постоянно има смисъл за хората.
Това има значение за нас, тъй като ние сме обществени примати и смехът е обществено държание. Ние се смеем и по този начин сътворяваме и поддържаме обществените си връзки, както и демонстрираме силата на нашето другарство с тези, с които се смеем.
Веднага щом се сътвори една обществена връзка сред някои хора, това значи, че други хора би трябвало да бъдат изключени от тази група и това може да бъде извънредно неприятно, в случай че те бъдат изключени от тази група с подбив. Още по-ужасно е, в случай че осъзнаете, че сте станали за смях от същата група щастливи хора. И чувството беше, че на Доналд Тръмп се надсмиваха, а не, че той се смееше.
Точно по какъв начин се усещаме, когато сме за смях ще зависи от това, какво вършим. Ако аз върша стандъп комедия, няма да ме интересува, в случай че смехът е ориентиран към мен, защото аз ще съм доста по-притеснен, в случай че не мога да предизвиквам този смях. Част от аргументите, заради която стандъп комедията е толкоз стресираща, е, че тя има непосредствени знаци дали работи или не. Комикът не желае аудиторията безмълвно да си мисли „ това беше ли смешно “, а желае да чува нейният смях.
Тръмп приличаше на всичко друго, само че не и на човек, който чака смях, когато се хвалеше с достиженията на личната си администрация. Предполагам, че в случай че не друго, той очакваше радостни възторженостти. Опита се да изглади нещата, само че беше доста мъчно да се избяга от усещането, че аудиторията му не изцяло споделя неговия безоблачен взор върху триумфите на неговата администрация. Интересното беше, че те не мислеха за всичко това безшумно. И от време на време, когато задоволително други хора, не усещат и не споделят този ваш мироглед, те стартират да реагират със смях, и евентуално това значи, че аудиторията си мисли, че нещо е неправилно.
Превод за „ Труд “ – Павел Павлов
Беше доста мъчно за Доналд Тръмп да не се обиди, когато неговата тирада пред Обединените народи провокира смях. Разбира се, това е частично правилно, тъй като смях не се чува постоянно в Организация на обединените нации, само че също по този начин и тъй като смехът постоянно има смисъл за хората.
Това има значение за нас, тъй като ние сме обществени примати и смехът е обществено държание. Ние се смеем и по този начин сътворяваме и поддържаме обществените си връзки, както и демонстрираме силата на нашето другарство с тези, с които се смеем.
Веднага щом се сътвори една обществена връзка сред някои хора, това значи, че други хора би трябвало да бъдат изключени от тази група и това може да бъде извънредно неприятно, в случай че те бъдат изключени от тази група с подбив. Още по-ужасно е, в случай че осъзнаете, че сте станали за смях от същата група щастливи хора. И чувството беше, че на Доналд Тръмп се надсмиваха, а не, че той се смееше.
Точно по какъв начин се усещаме, когато сме за смях ще зависи от това, какво вършим. Ако аз върша стандъп комедия, няма да ме интересува, в случай че смехът е ориентиран към мен, защото аз ще съм доста по-притеснен, в случай че не мога да предизвиквам този смях. Част от аргументите, заради която стандъп комедията е толкоз стресираща, е, че тя има непосредствени знаци дали работи или не. Комикът не желае аудиторията безмълвно да си мисли „ това беше ли смешно “, а желае да чува нейният смях.
Тръмп приличаше на всичко друго, само че не и на човек, който чака смях, когато се хвалеше с достиженията на личната си администрация. Предполагам, че в случай че не друго, той очакваше радостни възторженостти. Опита се да изглади нещата, само че беше доста мъчно да се избяга от усещането, че аудиторията му не изцяло споделя неговия безоблачен взор върху триумфите на неговата администрация. Интересното беше, че те не мислеха за всичко това безшумно. И от време на време, когато задоволително други хора, не усещат и не споделят този ваш мироглед, те стартират да реагират със смях, и евентуално това значи, че аудиторията си мисли, че нещо е неправилно.
Превод за „ Труд “ – Павел Павлов
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ