Несигурната заетост става норма в българската икономика
Атипичните форми на претовареност (гъвкави, само че по-малко сигурни) са постоянно срещани в редица браншове на българската стопанска система. Някои форми са толкоз застъпени, че са станали норма при наемането на служащи.
До това умозаключение стигна гл. ас. доктор Силвия Димитрова от Икономическия университет във Варна по време на хибридна конференция на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), отдадена на човешките запаси.
Атипичната претовареност в България е всяка смяна на нормалната общоприета претовареност, или това е работа на ненапълно работно време, на повикване, работа от разстояние или наемане, при което се споделят чиновници.
Поради несигурността на работното място, тази форма на претовареност е описвана и като несигурна, като се характеризира (в множеството случаи) и с ниско възнаграждение на труда, мощно или напълно стеснен достъп до обществена отбрана, както и с липса на надзор върху трудовия развой.
Въпреки това тя е мощно застъпена в редица браншове.
В земеделието атипичните форми на претовареност в действителност са типичните за бранша “, изясни доктор Димитрова.
Подобна е обстановката и във ВиК бранша, и в туризма, където се подписват еднодневни трудови контракти. При тях служащият бива нает единствено за един ден, като съгласно наредбите на Кодекса на труда той наложително е осигурен за част от осигурителните опасности, с което се получават осигурителни права, само че без да се приключва регистрацията в бюрото по труда и надлежно правото за приемане на обществени помощи.
При еднодневните контракти трудовото заплащане се изплаща персонално на служащия против квитанция в края на работния ден и не е нужно да се издаде обособен документ за преустановяване на трудовите правни отношения.
Еднодневните контракти са типични за бранш земеделие, ВиК, туризъм, електроника и ИКТ, издателска активност, текстил и облекло “, добави Димитрова.
Наемането на ненапълно работно време пък е постоянно срещано в лозаро-винарството, още веднъж в ИКТ, издателската активност, консултантските услуги, просвета и ВиК бранша.
Макар и в по-малка степен, то се среща и в бранша на текстила и облеклото “, разясни тя.
Запознат ли е бизнесът с атипичната претовареност
От презентацията ѝ излиза наяве, че в българската стопанска система въпреки всичко има браншове, в които тези форми или са застъпени в доста дребна степен, или не са навлезли въобще. Това са водният и въздушният превоз, въобще превозът и логистиката, както и издателската активност.
В парфюмериите и козметичния бранш също няма такива форми на претовареност, с изключение на наемането на ненапълно работно време и еднодневните контракти “, сподели Димитрова.
Други два такива бранша са ВиК и обучение, където тези благоприятни условия са мощно лимитирани. Затова и Димитрова доближи до заключението, че въпреки да има браншове със мощно застъпена атипична претовареност, само че работодателите и работещите към момента не са осведомени с нея. „ Сред работодателите и служащите липсват знания за огромна част от новите форми на претовареност, както за тяхното наличие “, заключи Димитрова.
Асоциация на индустриалния капитал в България Асоциация на индустриалния капитал пазар на труда претовареност заетост в България краткотрайна претовареност краткосрочна заетост
До това умозаключение стигна гл. ас. доктор Силвия Димитрова от Икономическия университет във Варна по време на хибридна конференция на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), отдадена на човешките запаси.
Атипичната претовареност в България е всяка смяна на нормалната общоприета претовареност, или това е работа на ненапълно работно време, на повикване, работа от разстояние или наемане, при което се споделят чиновници.
Поради несигурността на работното място, тази форма на претовареност е описвана и като несигурна, като се характеризира (в множеството случаи) и с ниско възнаграждение на труда, мощно или напълно стеснен достъп до обществена отбрана, както и с липса на надзор върху трудовия развой.
Въпреки това тя е мощно застъпена в редица браншове.
В земеделието атипичните форми на претовареност в действителност са типичните за бранша “, изясни доктор Димитрова.
Подобна е обстановката и във ВиК бранша, и в туризма, където се подписват еднодневни трудови контракти. При тях служащият бива нает единствено за един ден, като съгласно наредбите на Кодекса на труда той наложително е осигурен за част от осигурителните опасности, с което се получават осигурителни права, само че без да се приключва регистрацията в бюрото по труда и надлежно правото за приемане на обществени помощи.
При еднодневните контракти трудовото заплащане се изплаща персонално на служащия против квитанция в края на работния ден и не е нужно да се издаде обособен документ за преустановяване на трудовите правни отношения.
Еднодневните контракти са типични за бранш земеделие, ВиК, туризъм, електроника и ИКТ, издателска активност, текстил и облекло “, добави Димитрова.
Наемането на ненапълно работно време пък е постоянно срещано в лозаро-винарството, още веднъж в ИКТ, издателската активност, консултантските услуги, просвета и ВиК бранша.
Макар и в по-малка степен, то се среща и в бранша на текстила и облеклото “, разясни тя.
Запознат ли е бизнесът с атипичната претовареност
От презентацията ѝ излиза наяве, че в българската стопанска система въпреки всичко има браншове, в които тези форми или са застъпени в доста дребна степен, или не са навлезли въобще. Това са водният и въздушният превоз, въобще превозът и логистиката, както и издателската активност.
В парфюмериите и козметичния бранш също няма такива форми на претовареност, с изключение на наемането на ненапълно работно време и еднодневните контракти “, сподели Димитрова.
Други два такива бранша са ВиК и обучение, където тези благоприятни условия са мощно лимитирани. Затова и Димитрова доближи до заключението, че въпреки да има браншове със мощно застъпена атипична претовареност, само че работодателите и работещите към момента не са осведомени с нея. „ Сред работодателите и служащите липсват знания за огромна част от новите форми на претовареност, както за тяхното наличие “, заключи Димитрова.
Асоциация на индустриалния капитал в България Асоциация на индустриалния капитал пазар на труда претовареност заетост в България краткотрайна претовареност краткосрочна заетост
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ




