Атаката на 7 декември 1941 г. е извършена в неделя,

Атаката на 7 декември 1941 година е осъществена в неделя, което значи, че предният ден за хората на работа на остров Оаху е било събота вечер… Връщайки се в казармите, 2-ри лейтенант Джордж Уелч и Кен Тейлър от 15-та група преди малко се бяха завършили превъзходен ваучър и игра на покер.

Японците нападат на две талази с над 350 изтребителя, бомбардировача и торпедоносеца от 6 разнообразни самолетоносача. Целта им е американският Тихоокеански флот, по-голямата част от който е закотвена в Пърл Харбър, по това време.

Когато цялото меле завършва, 8 американски бойни кораба са потопени или тежко развалени дружно с 3 леки крайцера и 3 разрушителя. Общо 188 американски самолета също са унищожени при офанзивата, до момента в който стоят крило до крило на сушата. Но това не значи, че няколко смели бойци не изхвърчат в небето, с цел да окажат на японците малко опозиция.

Част от Wheeler Air Field

да заредят и подготвят два самолета P-40, тъй като двама водачи идват и ще им трябват незабавно. Все още малко пийнал и с махмурлук, само че въпреки всичко идват.

Те се запътват към летището в своя Бюик и бързо се качват на самолетите без да имат заповед за това. В този миг техните P-40 са въоръжени единствено с амуниции от диаметър.30 за крилните оръдия, само че за тези двама мъже това е задоволително, с цел да стартират.

След като изхвърчат, те се насочат към Барбърс Пойнт в югозападния завършек на Оаху и в началото виждат невъоръжена група американски бомбардировачи B-17 Flying Fortress, които идват от континенталната част на Съединените щати. Скоро те идват на летище Еуа Мууринг Маст Фийлд, което е обстрелвано от минимум 12 пикиращи бомбардировача Aichi D3A „ Val “ от втората вълна на офанзиви, откакто японците изразходват бомбите си върху Пърл Харбър.

Въпреки че двамата водачи са превъзхождани шест към едно, те незабавно стартират да стрелят по пикиращите бомбардировачи. Тейлър смъква два и съумява да повреди трети (този трети развален аероплан се счита за първото евентуално ликвидиране на Тейлър).

Curtiss P-40 Tomahawk

Двамата мъже не престават да обикалят небето и да се бият с задачите, които се показват пред тях, до момента в който не се постанова да се върнат в базата за още муниции и гориво. Връщайки се в Уилър под опасността от другарски противовъздушен огън, те считат да сипят гориво и да заредят с изключение на с.40, и с по-мощните муниции от диаметър.50 за синхронизираните картечници на носа.

С тази спомагателна огнева мощност Уелч и Тейлър още веднъж се издигат в небето, с цел да поемат втората вълна от изтребители и бомбардировачи. Тейлър се насочва към група японски самолети и заради композиция от облаци и пушек несъзнателно навлиза в средата на формирование от 7 или 8 A6M Zeros.

Японски аероплан стреля по Тейлър и един от патроните минава на 2 сантиметра от главата му като пробива пилотската кабина. Парче от него минава през лявата му ръка, а шрапнел влезе в крайници му. Уелч смъква бомбардировача, който ранява Тейлър, а Тейлър поврежда различен аероплан (второто му евентуално убийство), след което се отдръпва, с цел да помогне на Уелч с изтребител A6M Zero.

Zero и останалата част от неговата групировка обаче скоро се обръщат и вземат решение да се върнат при своите самолетоносачи, когато Тейлър наближава Уелч. Тейлър стреля по няколко японски самолета, до момента в който не му свършват боеприпасите и най-после двамата водачи също се насочат назад към Халейуа.

Атаката завършва и когато е теглена чертата, четири японски самолета се считат за свалени от тези двама млади лейтенанти, а има и други с повреди. При извънредно ниските шансове, пред които бяха изправени, всеки водач умерено можеше да каже след първия полет, че е направил всичко допустимо.

Но въпреки всичко и двамата упорстват да се върнат в небето за още пердах. Те вършат това без заповеди от своите началници и в действителност съгласно някои източници даже подценяват настояването на по-висш офицер да останат на земята. За дейностите си през този ден всеки от двамата е номиниран за Медал на достойнството, само че вместо това получи единствено Кръст за отлична работа.

След Пърл Харбър, Уелч в началото е претрупан да изнася речи за военни облигации, с цел да се поддържат военните старания, до момента в който Тейлър е назначен в 44-та изтребителна ескадрила, където ще продължи да взе участие в битки в небето. По-късно Кен Тейлър ще бъде ранен при въздушен удар в Гуадалканал и ще бъде изпратен вкъщи да образова американски водачи.

След войната той остава на работа и става офицер в новосформираните Военновъздушни сили на Съединени американски щати. Пенсиониран е с чин полковник.

Историята на Уелч обаче е малко по-трагична. През 1944 година той подава оставката си, с цел да стане тестов водач за някои от новоразвиващите компании за реактивни самолети на Америка. Докато инструктира и образова американски водачи на тези нови самолети по време на Корейската война, е обявено, че Уелч прави няколко убийства на МиГ в директно непокорство на заповеди, до момента в който „ следи “ своите възпитаници.

Въпреки това, през 1954 година по време на тестовия водач на F-100 Super Sabre, самолетът се разпада във въздуха, което в последна сметка довежда до гибелта му. Уелч е заровен в Националното гробище в Арлингтън.

Въпреки че орисите на тези двама мъже ще поемат обособени курсове след войната, това, което реализират дружно в небето над Пърл Харбър, въодушевява цялата нация. Те потвърждават през цялото време, че Америка е подготвена за борба и емблематичните думи на японския адмирал Ямамото са правилни. Защото когато той споделя: „ Страхувам се, че всичко, което направихме, бе да събудим латентен колос и да го осъществим с ужасна решителност “, това би било, тъй като хора като Уелч и Тейлър са решени да създадат това.