Учените най-накрая откриха доказателство, че на Уран мирише ужасно
Астрономите съумяха да схванат от какво се състоят облаците на Уран и наподобява, че те имат неприятна миризма. За първи път беше открит водороден сулфид – газът, който дефинира специфичния мирис на развалените яйца.
В продължение на десетилетия на наблюдения съставът на облаците на Уран беше сложен за установяване.
Знаем, че в атмосферата има метан, тъй като той придава синия цвят на планетата. Знаем също и за съществуването на водород и хелий, потвърдени от наблюденията на Вояджър 2.
Концентрацията на другите съставки обаче, като да вземем за пример вода, амоняк и водороден сулфид (сероводород), беше по-трудна за установяване заради отдалечеността на планетата.
Често пъти главният газ, който образува облаците се намира прикрит изпод, под повърхността на облачната завивка, т.е. под бранша, който може да бъде следен от астрономите. Само доста малко количество от време на време се издига от горната страна, което прави задачата рисково сложна.
Техниката и оборудването обаче се усъвършенстват непрестанно и в този момент интернационален екип астрономи съумя да откри нов метод за потребление на телескопа Джемини при наблюденията на Уран.
Екипът, воден от планетарния физик Патрик Ъруин от университета Оксфорд в Обединеното Кралство, е употребявал 8-метровия инфрачервен спектрометър на телескопа (Near-Infrared Integral Field Spectrometer (NIFS)), с цел да направи най-детайлния спектроскопичен разбор на облаците към днешна дата.
Те са употребявали „ проби “ от отразена слънчева светлина от район, намиращ се малко над забележимата повърхнина на облаците и са безапелационни, че е разполагаем водороден сулфид.
Знаехме, че тези данни са съвсем невъзможни за разкриване.
Резултатът взема решение дълготраен спор в астрономията: дали водороден сулфид или амоняк господства в облачната обвивка на Уран.
Освен това заключенията в проучването отделят Уран от другите две планети в Слънчевата система – Юпитер и Сатурн, които имат огромно количество амоняк в своите атмосфери, само че никакъв водороден сулфид в и над облаците. С помощта на тези резултати вероятно биха могли да се търсят и прилики с Нептун, който структурно е сходен на Уран, само че е още по-далеч.
„ По време на образуването на нашата Слънчева система салдото сред азот и сяра (съответно – амоняк и серовород) се определял от температурата и мястото на образуване на планетата, “ изяснява Лей Флетчър от Университета на Лестър.
Това значи, че газовите колоси Сатурн и Юпитер евентуално са се формирали настрана от ледените планети Уран и Нептун и всички те са се формирали вследствие на разнообразни процеси от тези, образували скалистите планети Меркурий, Венера, Земята и Марс.
Сега навлизащата нова генерация великански телескопи като Магелан и Джеймс Уеб евентуално ще могат да дадат още елементи по тематиката.
