Как гигантски звезди се озовават на „невъзможни“ места?
Астрономи считат, че са разкрили повода за това мистериозно държание на звездите
Понякога гигантските звезди се озовават тук-там, на които не би трябвало да бъдат - надалеч от галактическата низина. Астрономи считат, че са разкрили повода за това мистериозно държание, написа IFLScience, представено от.
Обяснението им ни напомня, че звездната еволюция може да бъде доста по-сложна, в сравнение с признаваме.
Звездите, изключително огромните, се образуват край галактическата низина. В покрайнините газът рядко е задоволително компактен, с цел да се кондензира и да образува звезда (камо ли голяма).
Звездите, родени край равнината, от време на време се насочат на странствуване – под или над нея. Част от тях обаче озадачават астрономите, защото се отдалечават доста от хипотетичното си родилно място, на разстояние, което не би следвало да могат да изминат за късия си живот.
Нов теоретичен труд, оповестен в The Astronomical Journal, употребява колосът HD93521, с цел да разплете тази тайнственост.
Колкото повече маса има една звезда, толкоз по-ярко свети и толкоз по-бързо гълтам своя материал. Взаимоотношението сред нейната маса и продължителността на живота ѝ прилича много закона за противоположния куб. Звезда, чиято маса е 10 пъти по-голяма от слънчевата, ще има хиляда пъти по-кратък живот.
Масата на HD3521 е 17 пъти по-голяма от слънчевата. Тя би трябвало да просъществува за към 20 млн. години. Голяма част от хелия ѝ към момента не е преобразуван, което значи, че сега е на към едвам 5 млн. години (плюс-минус 2 млн.). Всичко това е озадачаващо, защото HD3521 се намира на 3600 светлинни години над галактическата низина. На базата на настоящето ѝ придвижване, на нея биха ѝ били нужни 39 млн. години (плюс-минус 3 млн.), с цел да доближи това място, даже и да се насочи към него директно след образуването си.
Случаи като този имат три евентуални пояснения – звездата е по-стара, в сравнение с наподобява на пръв поглед; някак си е съумяла да се образува надалеч от галактическата равнина; в началото се е движела с извънредно бърза скорост, която след това се е забавила.
Отсъствието на съседи в региона, които да изпълнят ролята на самобитна спирачна мощ, значително отхвърля последното съмнение.
Авторите на проучването си изясняват обстановката по следния метод – HD3521 е артикул на сливането на две звезди. Същата маса, разпределена измежду две или повече звезди, ще синтезира материал по-бавно. Ако материалът, който през днешния ден съставлява HD3521, в миналото е бил разграничен съвсем по равно, на всяка част биха ѝ били нужни към 40 млн. години, с цел да доближи до настоящия стадий на развиване.
За да е вероятен този сюжет, двете звезди са напуснали галактическата низина дружно – скоро след образуването си. Това обаче не е чак толкоз изненадващо. Обикновено солидните звезди се раждат в купове, където мощни сили (или друга по-голяма двойка звезди, или детонация на свръхнова) могат да ги изхвърлят на открито.
Също по този начин не е нетипично за две звезди да се слеят, само че това нормално става, когато първичната им орбита е много близка.
Как астрономите схващат, че две звезди са се слели? Обикновено по бързата ротация. Трудно е да измерим скоростта на въртене на HD3521, само че тя, наподобява, е измежду най-бързите, на които в миналото сме попадали.
Понякога гигантските звезди се озовават тук-там, на които не би трябвало да бъдат - надалеч от галактическата низина. Астрономи считат, че са разкрили повода за това мистериозно държание, написа IFLScience, представено от.
Обяснението им ни напомня, че звездната еволюция може да бъде доста по-сложна, в сравнение с признаваме.
Звездите, изключително огромните, се образуват край галактическата низина. В покрайнините газът рядко е задоволително компактен, с цел да се кондензира и да образува звезда (камо ли голяма).
Звездите, родени край равнината, от време на време се насочат на странствуване – под или над нея. Част от тях обаче озадачават астрономите, защото се отдалечават доста от хипотетичното си родилно място, на разстояние, което не би следвало да могат да изминат за късия си живот.
Нов теоретичен труд, оповестен в The Astronomical Journal, употребява колосът HD93521, с цел да разплете тази тайнственост.
Колкото повече маса има една звезда, толкоз по-ярко свети и толкоз по-бързо гълтам своя материал. Взаимоотношението сред нейната маса и продължителността на живота ѝ прилича много закона за противоположния куб. Звезда, чиято маса е 10 пъти по-голяма от слънчевата, ще има хиляда пъти по-кратък живот.
Масата на HD3521 е 17 пъти по-голяма от слънчевата. Тя би трябвало да просъществува за към 20 млн. години. Голяма част от хелия ѝ към момента не е преобразуван, което значи, че сега е на към едвам 5 млн. години (плюс-минус 2 млн.). Всичко това е озадачаващо, защото HD3521 се намира на 3600 светлинни години над галактическата низина. На базата на настоящето ѝ придвижване, на нея биха ѝ били нужни 39 млн. години (плюс-минус 3 млн.), с цел да доближи това място, даже и да се насочи към него директно след образуването си.
Случаи като този имат три евентуални пояснения – звездата е по-стара, в сравнение с наподобява на пръв поглед; някак си е съумяла да се образува надалеч от галактическата равнина; в началото се е движела с извънредно бърза скорост, която след това се е забавила.
Отсъствието на съседи в региона, които да изпълнят ролята на самобитна спирачна мощ, значително отхвърля последното съмнение.
Авторите на проучването си изясняват обстановката по следния метод – HD3521 е артикул на сливането на две звезди. Същата маса, разпределена измежду две или повече звезди, ще синтезира материал по-бавно. Ако материалът, който през днешния ден съставлява HD3521, в миналото е бил разграничен съвсем по равно, на всяка част биха ѝ били нужни към 40 млн. години, с цел да доближи до настоящия стадий на развиване.
За да е вероятен този сюжет, двете звезди са напуснали галактическата низина дружно – скоро след образуването си. Това обаче не е чак толкоз изненадващо. Обикновено солидните звезди се раждат в купове, където мощни сили (или друга по-голяма двойка звезди, или детонация на свръхнова) могат да ги изхвърлят на открито.
Също по този начин не е нетипично за две звезди да се слеят, само че това нормално става, когато първичната им орбита е много близка.
Как астрономите схващат, че две звезди са се слели? Обикновено по бързата ротация. Трудно е да измерим скоростта на въртене на HD3521, само че тя, наподобява, е измежду най-бързите, на които в миналото сме попадали.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ