Меркурий ще се сблъска с Венера или Слънцето
Астроном от Хавайския университет е изяснил, че неустойчивостта на Слънчевата система ще докара до рухване на Меркурий върху Слънцето или Венера в околните 5 милиарда години.
Земята и другите планети обаче ще останат на своите места и нищо не ги заплашва, излиза наяве от публикация, призната за обява в Astrophysical Journal.
Вече четири века астрономите гадаят до каква степен постоянна е Слънчевата система и какъв брой дълго нейните планети могат да просъществуват, без да се сблъскат или да изхвръкнат отвън нейните лимити вследствие на гравитационни взаимоотношения.
Отговорът на този въпрос е извънредно комплициран от изчислителна позиция и едвам в последните 20 години учените почнали съществено да се пробват да го разрешат с помощта на бързото развиване на суперкомпютрите.
Ричард Зеебе (Richard Zeebe) от Хавайския университет в Маноа (САЩ) е открил, че Слънчевата система фактически се явява нестабилна и безредна по своята природа и че тя може да загуби Меркурий в далечното бъдеще, като пресметнал вероятните промени на орбитите на планетите за пет милиарда години.
Както изяснява планетологът, той бил предизвикан да направи изчислението от изказванията на някои негови сътрудници за това, че след известно време Земята може да бъде унищожена вследствие на дестабилизираната орбита на Меркурий, който ще се сблъска с нашата планета при безредното придвижване по Слънчевата система.
Зеебе решил да ревизира още веднъж тези резултати, като употребява по-точни логаритми и методики за калкулации, „ превъртайки “ историята на Слънчевата система с пет милиарда години напред. В тези калкулации ученият употребявал изобретени от самия него статистически логаритми, позволяващи да се „ слепят “ сходни двойки орбити за опростяване и ускорение на изчисленията.
© NASA
Независимо от всички хитрости изчисленията лишили няколко месеца на суперкомпютъра Cray CS300, а в случай че трябваше да ги извърши елементарен домакински компютър, това би лишило повече от 1,7 милиона часа (200 години).
Оказало се, че Меркурий фактически може да загине в околните няколко милиарда години, само че негова „ жертва “ няма да е Земята, а Слънцето или Венера, с които той ще се сблъска 90–100 милиона години след дестабилизацията на неговата орбита вследствие на разтеглянето ѝ е превръщането ѝ в елипса.
Както изяснява Зеебе, възможностите за това не са огромни, единствено 0ь6%, само че такава възможност не може да се изключи.
От друга страна, Земята и другите жители на Слънчевата система не са застрашени от нищо и нашата планета ще остане на своето място даже няколко милиарда години откакто нейната повърхнина повече не може да поддържа живот заради растящата бляскавост на Слънцето и изчерпването на ресурсите.
Но и без да изчерпаме ресурсите, почти толкоз живот остава и на нашето Слънце, което в края на виталния си цикъл ще се раздуе в червен колос и по този начин или другояче ще унищожи живота на нашата планета, в случай че тя оцелее изобщо.
РИА Новости
