Най-големите астероиди в Слънчевата система
Астероидите съставляват обекти с разнообразни размери, които обикалят към Слънцето. Те са доста по-малки от планетите, макар че някои от тях имат лични спътници. Астрономите допускат, че метеоритите са остатъци от протопланетарния диск, от който преди 4,5 милиарда години са били формирани планетите в Слънчевата система. Голяма част от въпросните обекти се намират в астероидния пояс сред Марс и Юпитер, именуван още главен пояс. От идващите редове може да научите кои са петте най-големи метеорита, познати на учените:
AGU Fall Meeting 2019: P54B-02 - (704) Interamnia: A transition object between a dwarf planet and a typical irregular-shaped minor body
— Space Initiatives (@AsteroidEnergy)
5. Интерамния
За този метеорит, открит през 1910 година от италианския астроном Виченцо Черули, се знае релативно малко. Той има елипсовидна форма, а диаметърът му е почти 332 км. Предполага се, че Интерамния е доста компактен обект, което значи, че не е изключено някой ден да бъде разгласен за планета-джудже. За да се случи това, обаче, е належащо да бъдат осъществени още доста изследвания. Освен това, учените считат, че на метеорита има огромни количества лед. Един главните проблеми, свързани с по-подробното му проучване, е фактът, че той е извънредно сложен за наблюдаване. Основните аргументи за това са две – неговата раздалеченост от Слънцето и тъмната му повърхнина. Неговата оптималната бляскавост е по-ниска от минималната такава на други огромни метеорити като Веста и Церера.
4. Хигия
Хигия безспорно е един от най-интересните обекти, намиращи се в астероидния пояс сред Марс и Юпитер. С диаметър от близо 440 км., редица учени считат, че той скоро може да бъде разгласен за планета-джудже. Изследванията демонстрират, че метеоритът е доста покрай постигането на така наречен хидростатично равновесие – положение, при което избран размер от даден флуид се намира неподвижен или придвижване с непрекъсната скорост. Благодарение на него нашата атмосфера не се разпръсква в космоса и не се свива до тънка и плътна обвивка, ситуирана директно над земната повърхнина.
Хидростатичното равновесие е едно от главните условия даден обект да бъде разгласен за планета-джудже и потвърждава, че неговата сферична форма се дължи на личната му гравитация. Много специалисти, обаче, са на мнение, че Хигия в действителност не дава отговор на този аршин, защото неговата форма е резултат от конфликт с по-голям галактически обект, случил се в далечното минало.
On this day in 1802, Heinrich Wilhelm Olbers discovered 2 Pallas, the second asteroid ever discovered. Five years and one day later he discovered 4 Vesta, one of the largest objects in the asteroid belt.
— National Air and Space Museum (@airandspace)
3. Палада
Този метеорит с диаметър 513 км. е открит през 1802 година от немския астроном Хайнрих Вилхем Олберс и в началото бил избран за планета. В продължение на дълги години в научните среди пък се водел развълнуван спор кой метеорит е по-голям – Палада или Веста. Днес към този момент знаем, че тази оспорвана конкуренция печели Веста. Орбитата на Палада е ситуирана в централната част на астероидния пояс сред Марс и Юпитер и е мощно наклонена и разтеглена. Именно затова до момента не е изпращан галактически уред, който да премине покрай огромния метеорит, с цел да го изследва.
Необичайната му орбита изяснява и за какво той е претърпял толкоз доста конфликти с други обекти в своята история. Снимките на Палада образно демонстрират, че по повърхността на метеорита има доста повече кратери спрямо Веста и Церера, да вземем за пример. Някои учени на собствен ред допускат, че Палада може да има естествени спътници – доктрина, в поддръжка на която към момента няма никакви безапелационни доказателства. Друга любопитна детайлност е, че химическият детайл паладий е кръстен на метеорита.
[Image of the Day] Capturing the Surface of Asteroid Vesta
— NASA (@NASA)
2. Веста
Както към този момент стана ясно, Веста изпреварва със напълно малко Палада в класацията на най-големите метеорити в Слънчевата система. Според множеството проучвания, диаметърът на Веста е почти 525 км. Астероидът е доста ослепителен и от време на време може да бъде следен с невъоръжено око. Показателен е фактът, че в него са съсредоточени към 9 % от общата маса на главния пояс.
В предишното Веста е претърпял редица конфликти с други галактически обекти, вследствие на което от повърхността му били изхвърлени обилни количества скални парчета. Някои от тези парчета, наричани от учените „ Вестоиди “, паднали на Земята и съставляват скъп източник на информация за нейния градеж. Именно от тях знаем, че Веста се състои от ядро, тога и кора – нещо, което е особено за планети като Земята и Марс, само че е извънредно нетипично за метеорит.
The tiny, frigid world Ceres amazes with evidence of recent ice volcanoes fed by the remnants of an ancient underground sea
— National Geographic (@NatGeo)
1. Церера
Церера е най-големият метеорит, откриван в миналото. Неговият диаметър е над 930 км. и съдържа към една трета от масата на астероидния пояс. В интерес на истината, през 2006 година се организира развълнуван спор по въпроса дали има задоволително учредения Церера да стане десетата планета в нашата Слънчева система. Вместо това, обаче, Плутон е „ намален “ и губи статута си на планета, а метеоритът е разгласен за планета-джудже. Въпреки това, до през днешния ден редица учени считат, че въпросното решение не е вярно и не престават да смятат Церера за метеорит.
Церера обикаля към Слънцето за 1678 земни дни. Проведените проучвания демонстрират, че сферичната му форма се дължи на неговата гравитация, т.е. е реализирано положение на хидростатично равновесие. Смята се, че повърхността на Церера е примес от лед, хидратни минерали, въглеродни съединения и глини. Астероидът също по този начин е геоложки деен, а намиращите се там вулкани изхвърлят замръзнал материал. Данните, изпратени от сондата „ Доун “, която доближи Церера през 2015 година, демонстрират още нещо забавно – под повърхността му евентуално има контейнер от солена вода, което повдига въпроса дали е допустимо на този отдалечен свят да има някакви форми на живот.
По темата
AGU Fall Meeting 2019: P54B-02 - (704) Interamnia: A transition object between a dwarf planet and a typical irregular-shaped minor body
— Space Initiatives (@AsteroidEnergy)
5. Интерамния
За този метеорит, открит през 1910 година от италианския астроном Виченцо Черули, се знае релативно малко. Той има елипсовидна форма, а диаметърът му е почти 332 км. Предполага се, че Интерамния е доста компактен обект, което значи, че не е изключено някой ден да бъде разгласен за планета-джудже. За да се случи това, обаче, е належащо да бъдат осъществени още доста изследвания. Освен това, учените считат, че на метеорита има огромни количества лед. Един главните проблеми, свързани с по-подробното му проучване, е фактът, че той е извънредно сложен за наблюдаване. Основните аргументи за това са две – неговата раздалеченост от Слънцето и тъмната му повърхнина. Неговата оптималната бляскавост е по-ниска от минималната такава на други огромни метеорити като Веста и Церера.
4. Хигия
Хигия безспорно е един от най-интересните обекти, намиращи се в астероидния пояс сред Марс и Юпитер. С диаметър от близо 440 км., редица учени считат, че той скоро може да бъде разгласен за планета-джудже. Изследванията демонстрират, че метеоритът е доста покрай постигането на така наречен хидростатично равновесие – положение, при което избран размер от даден флуид се намира неподвижен или придвижване с непрекъсната скорост. Благодарение на него нашата атмосфера не се разпръсква в космоса и не се свива до тънка и плътна обвивка, ситуирана директно над земната повърхнина.
Хидростатичното равновесие е едно от главните условия даден обект да бъде разгласен за планета-джудже и потвърждава, че неговата сферична форма се дължи на личната му гравитация. Много специалисти, обаче, са на мнение, че Хигия в действителност не дава отговор на този аршин, защото неговата форма е резултат от конфликт с по-голям галактически обект, случил се в далечното минало.
On this day in 1802, Heinrich Wilhelm Olbers discovered 2 Pallas, the second asteroid ever discovered. Five years and one day later he discovered 4 Vesta, one of the largest objects in the asteroid belt.
— National Air and Space Museum (@airandspace)
3. Палада
Този метеорит с диаметър 513 км. е открит през 1802 година от немския астроном Хайнрих Вилхем Олберс и в началото бил избран за планета. В продължение на дълги години в научните среди пък се водел развълнуван спор кой метеорит е по-голям – Палада или Веста. Днес към този момент знаем, че тази оспорвана конкуренция печели Веста. Орбитата на Палада е ситуирана в централната част на астероидния пояс сред Марс и Юпитер и е мощно наклонена и разтеглена. Именно затова до момента не е изпращан галактически уред, който да премине покрай огромния метеорит, с цел да го изследва.
Необичайната му орбита изяснява и за какво той е претърпял толкоз доста конфликти с други обекти в своята история. Снимките на Палада образно демонстрират, че по повърхността на метеорита има доста повече кратери спрямо Веста и Церера, да вземем за пример. Някои учени на собствен ред допускат, че Палада може да има естествени спътници – доктрина, в поддръжка на която към момента няма никакви безапелационни доказателства. Друга любопитна детайлност е, че химическият детайл паладий е кръстен на метеорита.
[Image of the Day] Capturing the Surface of Asteroid Vesta
— NASA (@NASA)
2. Веста
Както към този момент стана ясно, Веста изпреварва със напълно малко Палада в класацията на най-големите метеорити в Слънчевата система. Според множеството проучвания, диаметърът на Веста е почти 525 км. Астероидът е доста ослепителен и от време на време може да бъде следен с невъоръжено око. Показателен е фактът, че в него са съсредоточени към 9 % от общата маса на главния пояс.
В предишното Веста е претърпял редица конфликти с други галактически обекти, вследствие на което от повърхността му били изхвърлени обилни количества скални парчета. Някои от тези парчета, наричани от учените „ Вестоиди “, паднали на Земята и съставляват скъп източник на информация за нейния градеж. Именно от тях знаем, че Веста се състои от ядро, тога и кора – нещо, което е особено за планети като Земята и Марс, само че е извънредно нетипично за метеорит.
The tiny, frigid world Ceres amazes with evidence of recent ice volcanoes fed by the remnants of an ancient underground sea
— National Geographic (@NatGeo)
1. Церера
Церера е най-големият метеорит, откриван в миналото. Неговият диаметър е над 930 км. и съдържа към една трета от масата на астероидния пояс. В интерес на истината, през 2006 година се организира развълнуван спор по въпроса дали има задоволително учредения Церера да стане десетата планета в нашата Слънчева система. Вместо това, обаче, Плутон е „ намален “ и губи статута си на планета, а метеоритът е разгласен за планета-джудже. Въпреки това, до през днешния ден редица учени считат, че въпросното решение не е вярно и не престават да смятат Церера за метеорит.
Церера обикаля към Слънцето за 1678 земни дни. Проведените проучвания демонстрират, че сферичната му форма се дължи на неговата гравитация, т.е. е реализирано положение на хидростатично равновесие. Смята се, че повърхността на Церера е примес от лед, хидратни минерали, въглеродни съединения и глини. Астероидът също по този начин е геоложки деен, а намиращите се там вулкани изхвърлят замръзнал материал. Данните, изпратени от сондата „ Доун “, която доближи Церера през 2015 година, демонстрират още нещо забавно – под повърхността му евентуално има контейнер от солена вода, което повдига въпроса дали е допустимо на този отдалечен свят да има някакви форми на живот.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ