Аспарагус
Аспарагус /Asparagus/ съставлява жанр многогодишни тревисти растения. Те са познати още с наименованията зайча сянка, тъгата на художника и други Представителите на рода се отличават с изправено зелено стебло, достигащо височина от 120-150 сантиметра. Листата на растениято са видоизменени клончета, които са дълги до 3 сантиметра. Те образуват нещо като снопчета.
Коренището е дебело хоризонтално, удебелено. Растенията от рода се срещат в умерените, субтропичните и тропичните области. Виреят в Източна и Южна Африка, континентална Европа и Азия. В този жанр влизат 300 растения, някои от които са култивирани, а други - диворастящи. Култивираните растения от този жанр, към които спадат и аспержите, могат да използват с кулинарни цели. Диворастящите обаче не са подобаващи за консумация, защото имат горчив усет.
Състав на аспарагус
Аспарагусите съдържат голям брой съставки, някои от които много потребни за човешкия организъм. Оказва се, че растенията от този жанр са източник на наситени, полиненаситени и мононенаситени мазнини, вода, фибри, захароза, фруктоза, глюкоза, белтъчини. Източник са на калций, желязо, калий, натрий, мед, цинк, селен, манган. В тях се съдържат и аминокиселини като пролин, серин, аланин, триптофан и други Освен това в състава им участват витамин А, витамин В1, витамин В2, витамин В3, витамин В6, витамин С, витамин Е и витамин К.
Отглеждане на аспарагус
Както към този момент стана дума, някои типове аспарагус могат да бъдат отглеждани като декоративни растения. Аспарагусът се засажда чрез делене на корена. Това може да се случи и посредством семена. Препоръчително е в почвата към корените да участва течен азот. Освен това тя би трябвало да бъде рохкава. Ако ще отглеждате аспарагус чрез семена, е добре те да бъдат покрити с към 5-10 сантиметра пръст.
Аспарагусът се развива най-добре на полусенчести места. През летните месеци устоя стопляне до 20-25 градуса, а през зимните месеци температурата му не трябва да е под 15 градуса. Аспарагусите се нуждаят от повече вода съвсем през цялата година. През зимата обаче можете да понамалите поливките.
Опасностите, за които би трябвало да внимавате от самото начало, до момента в който отглеждате аспарагус, са вятър, който да спомогне за нахлуване на вредители, засушаване, директна слънчева светлина или незадоволително светлина. Не опитвайте да подрязвате растението, тъй като това също не би му се отразило добре.
Редовно преглеждайте аспарагуса за жълти краища, тъй като в случай че цветът им се промени или стартират да наподобяват съсухрени, това би означавало, че или светлината е прекомерно мощна или в почвата няма задоволително влага. Проверявайте и дали растението не е нападнато от вредители. Такива биха могли да се окажат акарите, листните или щитоносните въшки. Можете да се справите с тях благодарение на препарати, предлагани в профилираните магазини.
Готвене на аспарагус
В кулинарията на редица страни се използва надземната част на някои ядливи типове аспарагус. Те могат да се употребяват в свежо положение, а също да се подлагат на термична обработка, като постоянно им се прибавя малко краве масло и зеленчукови бульони.
Комбинират се със зеленчуци като картофи, моркови, грах, чушки, домати, краставици, броколи. Добавят се и към специалитети с яйца и гъби. Използват се като гарнитура към ястия от пилешко, телешко, говеждо и свинско месо. Овкусяват се с всевъзможни сосове и подправки като бял пипер, черен пипер, майорана, а също и чесън.
Ползи от аспарагус
Отглеждането на аспарагус като декоративно растение може да се окаже от изгода, освен тъй като той би придал комфортен и хубав тип на дома ви. Според експертите аспарагусът спомага за филтриране на въздуха от бактерии. По тази причина във всеки дом би трябвало да има няколко саксии с това растение, изключително в случай че жилището живеят дребни деца.
Коренът на ядливите представители на рода пък спомагат при битката с голям брой неприятни положение. Проучванията демонстрират, че аспарагусът е потребен при задържане на течности поради неговия диуретичен резултат. Растението е дейно при мъчно уриниране, проблеми с простатата и бъбреците, както и при недоволства на черния дроб. Освен това той спомага за нормализиране на кръвното налягане и затова се предлага на пациенти с хипертония и други болести на сърдечно-съдовата система.
Отбрани представители на рода и по-конкретно Asparagus racemosus се използва за контролиране на хормоналната секреция. Той спомага и за увеличение на кърмата при кърмачките. Растението подкрепя имунната система и повлиява благотворно храносмилателната система. Освен това в при някои култури се използва поради разхлаждащото му деяние.
Растението се предлага на дами в менопауза и такива, при които се следи нередовна менструация. Asparagus racemosus се тачи доста в тибетската и китайската медицина. Смята се, че оказва помощ при всевъзможни заболявания, в това число главоболие, гонорея, диабет, дизентерия, стомашни проблеми и ревматизъм. Използва е още като противоглистно средство и срещу кашлица.
