Андрей Георгиев: Проблемът е, че всички въпроси на съдебната реформа се поставят в политически контекст
Асоциацията на прокурорите в никакъв случай не е подкрепяла избран основен прокурор, а правила и дела. Не одобряваме опитите за вмешателство. Ние пазиме независимостта на прокуратурата, без значение кой е основния прокурор в един или различен миг.
Това разяснява пред Нова тв Владимир Николов, ръководител на Асоциацията на прокурорите.
Ние заставаме не на страната на прокуратурата, а на страната на върховенството на закона и на хората. Това е от което всички имаме потребност. Реформата в правосъдната система би трябвало да я усъвършенства, би трябвало да се реализиран избрани резултати. Няма по какъв начин те да бъдат реализирани с промени в Конституцията. Това е главната ни рецензия. Трябваше да се ускори независимостта на прокуратурата, а това не се направи. Подходът беше неверен и ще има отрицателни последствия за хората, тъй като подвластна прокуратура няма по какъв начин да извършва функционалностите си по битката с престъпността и корупцията по високите етажи на властта, разяснява той.
Проблемите явно са такива, че не се прави рационален спор. Проблем е, че от 6-7 години се развиват едни и същи тези за самостоятелност на прокуратурата и основния прокурор, само че въпроса е по какъв начин тази самостоятелност върви редовно. Прокуратурата в България е проведена така или другояче като йерархична организация, което си има своя смисъл, само че казуса е по какъв начин да организираме нещата по този начин, че основния прокурор да има опция да следи вярното методическо осъществяване на следствието, само че да не може да постанова лични решения в правосъдната система, коментира Андрей Георгиев, член на УС на Съюза на съдиите в България.
Стъпка в вярната посока дали има е мъчно да се каже, тъй като стъпката би трябвало да е цялостен комплекс от ограничения и в случай че едно нещо се пипне, нищо не става, разяснява той.
Това, че се усили времето за публично разискване значи това, което виждаме от години - че всички въпроси за промяна в правораздаването се слагат в един политически подтекст, подчиняват са на едни итъркани и към този момент отречени метафизичен постулати, за които едни хора се борят още от конституционните промени от 2014-2015 година. Оттогава се въртим в един и същи кръг, нищо не се е трансформирало. Както е тръгнало съвсем всички органи в ръководството на правосъдната система съвсем изкараха един мандат. Висш съдебен съвет към този момент върти втора спомагателна година, инспектората си изкара мандат, разяснява той.
Това разяснява пред Нова тв Владимир Николов, ръководител на Асоциацията на прокурорите.
Ние заставаме не на страната на прокуратурата, а на страната на върховенството на закона и на хората. Това е от което всички имаме потребност. Реформата в правосъдната система би трябвало да я усъвършенства, би трябвало да се реализиран избрани резултати. Няма по какъв начин те да бъдат реализирани с промени в Конституцията. Това е главната ни рецензия. Трябваше да се ускори независимостта на прокуратурата, а това не се направи. Подходът беше неверен и ще има отрицателни последствия за хората, тъй като подвластна прокуратура няма по какъв начин да извършва функционалностите си по битката с престъпността и корупцията по високите етажи на властта, разяснява той.
Проблемите явно са такива, че не се прави рационален спор. Проблем е, че от 6-7 години се развиват едни и същи тези за самостоятелност на прокуратурата и основния прокурор, само че въпроса е по какъв начин тази самостоятелност върви редовно. Прокуратурата в България е проведена така или другояче като йерархична организация, което си има своя смисъл, само че казуса е по какъв начин да организираме нещата по този начин, че основния прокурор да има опция да следи вярното методическо осъществяване на следствието, само че да не може да постанова лични решения в правосъдната система, коментира Андрей Георгиев, член на УС на Съюза на съдиите в България.
Стъпка в вярната посока дали има е мъчно да се каже, тъй като стъпката би трябвало да е цялостен комплекс от ограничения и в случай че едно нещо се пипне, нищо не става, разяснява той.
Това, че се усили времето за публично разискване значи това, което виждаме от години - че всички въпроси за промяна в правораздаването се слагат в един политически подтекст, подчиняват са на едни итъркани и към този момент отречени метафизичен постулати, за които едни хора се борят още от конституционните промени от 2014-2015 година. Оттогава се въртим в един и същи кръг, нищо не се е трансформирало. Както е тръгнало съвсем всички органи в ръководството на правосъдната система съвсем изкараха един мандат. Висш съдебен съвет към този момент върти втора спомагателна година, инспектората си изкара мандат, разяснява той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ