Два сценария за електроенергийния сектор в България
Асоциация на индустриалния капитал в България показа визията си за развиване на електроенергийното произвеждане в страната ни с небосвод до 2050 година Предложени са два сюжета, създадени от енергийните специалисти на АИКБ. И двата са мощно фокусирани върху забележителен растеж на ВЕИ в страната като част от повсеместен съответен и резистентен електроенергиен бранш.
При първия сюжет са добавени базови паро-газови мощности, а при втория – нови нуклеарни. Моделите са създадени по този начин, че страната ни да реализира оптимална ценова конструкция, мощностна и систематична техническа обезпеченост, съответна разполагаемост, електроенергиен баланс и устойчиви нисковъглеродни равнища.
Сценариите за развиване на енергийната система бяха показани на особено проведена от АИКБ полемика на тематика „ Дългосрочна визия за развиването на българската електроенергетика “. Целта на публичното разискване е реализиране на експертен консенсус за уравновесена, устойчива, дълготрайна енергийна тактика, която да откри отражение в съответните национални документи, организационни стъпки и реализация.
Целта на АИКБ е да засилва публичен спор, посредством който да намерим най-хубавите решения за развиването електроенергийната система на България. Считаме, че сходна полемика дава неутрална среда, на която да можете да изложите разнообразни отзиви и решения ", сподели ръководителят на АИКБ Васил Велев.
Той няма искания, че моделите, които Асоциацията демонстрираха, са съвършени. " Напротив, желаеме да чуем рецензии и оферти, с които да имаме допустимо най-хубавите такива. Единствено по този метод ще можем да решим задачата за прехода, която да ни даде отговори по какъв начин страната ни да има сигурна, чиста и налична електрическа енергия ", сподели той. Това от своя страна би трябвало да обезпечи нужната конкурентоспособност на българската стопанска система.
Ако бяхме създали сходни полемики преди 20 години, българските консуматори нямаше да са платили 20 милиарда лева повече поради сбъркани модели при вложението във ВЕИ в предишното и неизгодни съглашения за дълготрайно изкупуване на сила. “
Представените от Асоциация на индустриалния капитал модели се базират на концепцията за основаване на сложен методически метод и поетапното отдръпване от произвеждане на електрическа енергия от въглищни, топлофикационни и кондензационни централи на природен газ. Освен нови генериращи мощности, те включват и вложения в акумулатори и системи за предпазване на сила, основани на водородни технологии. Направените базови допускания в моделите са с времева проекция през 5 години до 2050 година, действителен средногодишен растеж на Брутният вътрешен продукт до 3.1%, инфлация до 2% и средногодишно оскъпяване на квотите за въглеродни излъчвания от 5 евро/т/г за интервала.
При първия сюжет въглеродният отпечатък на страната ще е 63 кг/МВтч през 2050 година, с което България ще извърши условията на Европейски Съюз, а евентуалната миксова цена за мегаватчас ще е под 74 евро. При този модел се резервира съществуващият потенциал на АЕЦ и Водноелектрическа централа. Ръст в чистите мощности е заложен при вятърните, фотоволтаичните, електроцентралите на биомаса, както и нови геотермални и паро-газови централи с смесен цикъл.
Най-сериозно нарастване в потенциала е планувано при фотоволтаичните централи – със 7600 МВт до 2050 година Сериозен растеж е заложен и в потенциала на вятърните централи, при които в края на посочения интервал повишаването е с 1500 МВт до 2200 МВт. Новите паро-газови централи с смесен цикъл са заложени с чиста мощ от 500 МВт към 2050 година
За да е стабилно енергийното ни произвеждане, при този сюжет България би трябвало да построи системи за предпазване на сила. Това включва комплекс за произвеждане на водород посредством електролиза, комплекс за предпазване и комплекс от горивни кафези за електропроизводство. Разчетите демонстрират, че има нужда от 1500 МВт електролизори и 750 МВт горивни кафези. Особено удачно е построяването на системи за предпазване на сила да се комбинира с спомагателни мощности за произвеждане на водород и потреблението му в България за задачите на промишлеността, превоза, енергопроизводството, както и за развиване на експортния потенциал.
Общата стойност на плануваните вложения за реализирането на този сюжет е 11.7 милиарда евро, в това число 7.9 милиарда евро частни вложения.
Вторият сюжет припокрива заложените стойности на ВЕИ, само че преглежда опцията за увеличение на производството на електрическа енергия от АЕЦ вместо нови парогазови мощности. Предвиденото нарастване е от 1000 МВт. За устойчивостта на този сюжет България би трябвало да усили потенциала на системите за предпазване на сила с спомагателни електролизори за 2500 МВт при опазване на потенциала на горивните кафези – в размер на 750 МВт.
При по този начин създадения вид въглеродния отпечатък на страната ни към 2050 година ще е 38 кг/МВтч, а евентуалната миксова цена за мегават час ще е под 75 евро. Общата стойност на плануваните вложения, нужни за реализирането на този сюжет е 17 милиарда евро, в това число 11.5 милиарда евро частни вложения.
Участие в полемиката взеха заместник-председателя на Народното събрание Росица Кирова, заместник-министъра на нововъведенията и растежа Карина Ангелиева, ръководителя на КЕВР Станислав Тодоров, изпълнителния шеф на ЕСО Ангелин Цачев, началника на отдел „ Енергийни салда, секторни политики “ в Министерство на енергетиката Александър Давидов, представители на производителите на електрическа енергия, оператори на преносни и разпределителни мрежи, научната общественост, неправителствени организации и сдружения от бранша, работодателските и синдикалните организации.
При първия сюжет са добавени базови паро-газови мощности, а при втория – нови нуклеарни. Моделите са създадени по този начин, че страната ни да реализира оптимална ценова конструкция, мощностна и систематична техническа обезпеченост, съответна разполагаемост, електроенергиен баланс и устойчиви нисковъглеродни равнища.
Сценариите за развиване на енергийната система бяха показани на особено проведена от АИКБ полемика на тематика „ Дългосрочна визия за развиването на българската електроенергетика “. Целта на публичното разискване е реализиране на експертен консенсус за уравновесена, устойчива, дълготрайна енергийна тактика, която да откри отражение в съответните национални документи, организационни стъпки и реализация.
Целта на АИКБ е да засилва публичен спор, посредством който да намерим най-хубавите решения за развиването електроенергийната система на България. Считаме, че сходна полемика дава неутрална среда, на която да можете да изложите разнообразни отзиви и решения ", сподели ръководителят на АИКБ Васил Велев.
Той няма искания, че моделите, които Асоциацията демонстрираха, са съвършени. " Напротив, желаеме да чуем рецензии и оферти, с които да имаме допустимо най-хубавите такива. Единствено по този метод ще можем да решим задачата за прехода, която да ни даде отговори по какъв начин страната ни да има сигурна, чиста и налична електрическа енергия ", сподели той. Това от своя страна би трябвало да обезпечи нужната конкурентоспособност на българската стопанска система.
Ако бяхме създали сходни полемики преди 20 години, българските консуматори нямаше да са платили 20 милиарда лева повече поради сбъркани модели при вложението във ВЕИ в предишното и неизгодни съглашения за дълготрайно изкупуване на сила. “
Представените от Асоциация на индустриалния капитал модели се базират на концепцията за основаване на сложен методически метод и поетапното отдръпване от произвеждане на електрическа енергия от въглищни, топлофикационни и кондензационни централи на природен газ. Освен нови генериращи мощности, те включват и вложения в акумулатори и системи за предпазване на сила, основани на водородни технологии. Направените базови допускания в моделите са с времева проекция през 5 години до 2050 година, действителен средногодишен растеж на Брутният вътрешен продукт до 3.1%, инфлация до 2% и средногодишно оскъпяване на квотите за въглеродни излъчвания от 5 евро/т/г за интервала.
При първия сюжет въглеродният отпечатък на страната ще е 63 кг/МВтч през 2050 година, с което България ще извърши условията на Европейски Съюз, а евентуалната миксова цена за мегаватчас ще е под 74 евро. При този модел се резервира съществуващият потенциал на АЕЦ и Водноелектрическа централа. Ръст в чистите мощности е заложен при вятърните, фотоволтаичните, електроцентралите на биомаса, както и нови геотермални и паро-газови централи с смесен цикъл.
Най-сериозно нарастване в потенциала е планувано при фотоволтаичните централи – със 7600 МВт до 2050 година Сериозен растеж е заложен и в потенциала на вятърните централи, при които в края на посочения интервал повишаването е с 1500 МВт до 2200 МВт. Новите паро-газови централи с смесен цикъл са заложени с чиста мощ от 500 МВт към 2050 година
За да е стабилно енергийното ни произвеждане, при този сюжет България би трябвало да построи системи за предпазване на сила. Това включва комплекс за произвеждане на водород посредством електролиза, комплекс за предпазване и комплекс от горивни кафези за електропроизводство. Разчетите демонстрират, че има нужда от 1500 МВт електролизори и 750 МВт горивни кафези. Особено удачно е построяването на системи за предпазване на сила да се комбинира с спомагателни мощности за произвеждане на водород и потреблението му в България за задачите на промишлеността, превоза, енергопроизводството, както и за развиване на експортния потенциал.
Общата стойност на плануваните вложения за реализирането на този сюжет е 11.7 милиарда евро, в това число 7.9 милиарда евро частни вложения.
Вторият сюжет припокрива заложените стойности на ВЕИ, само че преглежда опцията за увеличение на производството на електрическа енергия от АЕЦ вместо нови парогазови мощности. Предвиденото нарастване е от 1000 МВт. За устойчивостта на този сюжет България би трябвало да усили потенциала на системите за предпазване на сила с спомагателни електролизори за 2500 МВт при опазване на потенциала на горивните кафези – в размер на 750 МВт.
При по този начин създадения вид въглеродния отпечатък на страната ни към 2050 година ще е 38 кг/МВтч, а евентуалната миксова цена за мегават час ще е под 75 евро. Общата стойност на плануваните вложения, нужни за реализирането на този сюжет е 17 милиарда евро, в това число 11.5 милиарда евро частни вложения.
Участие в полемиката взеха заместник-председателя на Народното събрание Росица Кирова, заместник-министъра на нововъведенията и растежа Карина Ангелиева, ръководителя на КЕВР Станислав Тодоров, изпълнителния шеф на ЕСО Ангелин Цачев, началника на отдел „ Енергийни салда, секторни политики “ в Министерство на енергетиката Александър Давидов, представители на производителите на електрическа енергия, оператори на преносни и разпределителни мрежи, научната общественост, неправителствени организации и сдружения от бранша, работодателските и синдикалните организации.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ