Туризмът отрязан от парите на ПВУ
Асоциациите в туристическия отрасъл са недоволни, че секторът не е бил включен в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), който Еврокомисията сътвори, с цел да бъдат подкрепени страните след КОВИД-кризата.
" Туризмът и превозът пострадаха най-вече от КОВИД-кризата. За превоза има планувани средства в ПВУ, само че за туризма няма. " Това изясни Ричард Алибегов, ръководител на Асоциацията на ресторантьорите в България, на кръгла маса за проблемите в туризма. Той уточни, че конкурентни страни като Гърция и Хърватска получават по 150-200 млн. евро особено за туризма и ще пернат още повече от България.
Една от аргументите за отлива на работна ръка от бранша на туризма е, че доста хора отидоха да работят в чужбина, подгонени от частни правосъдни реализатори и компании за бързи заеми. Най-често това са младежи, без нужната финансова просвета, които са теглили заеми и не може да ги върнат. Или са си взели телефони за 2000 лева и мислят, че те към този момент са техни, само че не може да ги изплащат с по 200 лв. месечно.
Алибегов се оплака, че никой в страната не обръща внимание на казуса с компаниите за бързи заеми, които безсистемно отпускат пари без инспекция на финансовото положение на кредитополучателя.
Оказва се, че казусът с непогасени просрочени отговорности е постоянно срещана причина служащите в заведенията и в туризма като цяло да отхвърлят да бъдат обезпечавани на цялостния размер на заплатата.
" 90% от личния състав не желае да му се удържа персонална осигурителна вноска. От една страна, мъчно може да разбираем на младите какво е осигуровка и какво е пенсия. От друга, огромна част от тези хора дължат пари и се тормозят от запори, а съдия-изпълнители и компании за бързи заеми ги търсят да си вземат парите. Трябва да се откри метод заплатите да са недосегаеми от запори ", прикани Алибегов.
От ресторантьорския отрасъл показаха, че равнищата на възнаграждение у нас към този момент се приближават до тези в доста страни в Европа. В момента междинната заплата за сервитьор е 1200-1400 лева, без бакшишите, които по думите на Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация може да доближат до 400 лева дневно.
След КОВИД-кризата огромна част от работещите не се върнаха - те си откриха работа в други браншове или в чужбина. В чужбина наши фрагменти намират работа за по 200 евро от горната страна, само че живеят по осем души в стая при доста мизерни условия, показаха ресторантьори.
Като се прибави и демографският срив, не останаха хора в страната, които да работят тази тежка специалност, която, сходно на спорта, е до време, тъй като е доста амортизираща, сподели Димитров.
Ресторантьорите се оплакаха от неспособност в точния момент да обезпечат и импорт на работна ръка. " След като сме минали цялата процедура да осигурим визи на служащи от Индия, те към този момент цялостен месец чакат някой в нашето посолство в Делхи да им постави щемпел. От Министерство на външните работи обясниха, че нямат бюджет да командироват там двама служителя да оказват помощ. Тези хора ще дойдат в края на сезона, когато няма да са ни нужни ", обявиха от сдружението на ресторантьорите.
Там, където към този момент са пристигнали служащи от страни отвън Европейски Съюз, стартира да се вижда конфликт с българските им сътрудници. Причината е, че работодателят би трябвало да обезпечи на непознатите служащи безвъзмездна квартира. " Някои от българския личен състав недоволстват за какво те, откакто идват от Ямбол в София, да вземем за пример, не употребяват същия бонус. Започваме да губим нашата работна ръка ", споделиха ресторантьори.
Те се оплакаха още, че други страни дават всевъзможни преференции на бранша, с цел да притеглят туристи, само че у нас единствено на думи туризмът бил предпочитан.
На напомнянето, че за заведенията за хранене към момента важи ниската 9-процентна ставка на Данък добавена стойност, те опонираха, че тя била единствено за храната, само че не и за алкохолните питиета. " Храната е 50% от оборота на заведенията. Това значи, че действително облагането с Данък добавена стойност е общо 14-15% ", изясни Алибегов.
" Туризмът и превозът пострадаха най-вече от КОВИД-кризата. За превоза има планувани средства в ПВУ, само че за туризма няма. " Това изясни Ричард Алибегов, ръководител на Асоциацията на ресторантьорите в България, на кръгла маса за проблемите в туризма. Той уточни, че конкурентни страни като Гърция и Хърватска получават по 150-200 млн. евро особено за туризма и ще пернат още повече от България.
Една от аргументите за отлива на работна ръка от бранша на туризма е, че доста хора отидоха да работят в чужбина, подгонени от частни правосъдни реализатори и компании за бързи заеми. Най-често това са младежи, без нужната финансова просвета, които са теглили заеми и не може да ги върнат. Или са си взели телефони за 2000 лева и мислят, че те към този момент са техни, само че не може да ги изплащат с по 200 лв. месечно.
Алибегов се оплака, че никой в страната не обръща внимание на казуса с компаниите за бързи заеми, които безсистемно отпускат пари без инспекция на финансовото положение на кредитополучателя.
Оказва се, че казусът с непогасени просрочени отговорности е постоянно срещана причина служащите в заведенията и в туризма като цяло да отхвърлят да бъдат обезпечавани на цялостния размер на заплатата.
" 90% от личния състав не желае да му се удържа персонална осигурителна вноска. От една страна, мъчно може да разбираем на младите какво е осигуровка и какво е пенсия. От друга, огромна част от тези хора дължат пари и се тормозят от запори, а съдия-изпълнители и компании за бързи заеми ги търсят да си вземат парите. Трябва да се откри метод заплатите да са недосегаеми от запори ", прикани Алибегов.
От ресторантьорския отрасъл показаха, че равнищата на възнаграждение у нас към този момент се приближават до тези в доста страни в Европа. В момента междинната заплата за сервитьор е 1200-1400 лева, без бакшишите, които по думите на Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация може да доближат до 400 лева дневно.
След КОВИД-кризата огромна част от работещите не се върнаха - те си откриха работа в други браншове или в чужбина. В чужбина наши фрагменти намират работа за по 200 евро от горната страна, само че живеят по осем души в стая при доста мизерни условия, показаха ресторантьори.
Като се прибави и демографският срив, не останаха хора в страната, които да работят тази тежка специалност, която, сходно на спорта, е до време, тъй като е доста амортизираща, сподели Димитров.
Ресторантьорите се оплакаха от неспособност в точния момент да обезпечат и импорт на работна ръка. " След като сме минали цялата процедура да осигурим визи на служащи от Индия, те към този момент цялостен месец чакат някой в нашето посолство в Делхи да им постави щемпел. От Министерство на външните работи обясниха, че нямат бюджет да командироват там двама служителя да оказват помощ. Тези хора ще дойдат в края на сезона, когато няма да са ни нужни ", обявиха от сдружението на ресторантьорите.
Там, където към този момент са пристигнали служащи от страни отвън Европейски Съюз, стартира да се вижда конфликт с българските им сътрудници. Причината е, че работодателят би трябвало да обезпечи на непознатите служащи безвъзмездна квартира. " Някои от българския личен състав недоволстват за какво те, откакто идват от Ямбол в София, да вземем за пример, не употребяват същия бонус. Започваме да губим нашата работна ръка ", споделиха ресторантьори.
Те се оплакаха още, че други страни дават всевъзможни преференции на бранша, с цел да притеглят туристи, само че у нас единствено на думи туризмът бил предпочитан.
На напомнянето, че за заведенията за хранене към момента важи ниската 9-процентна ставка на Данък добавена стойност, те опонираха, че тя била единствено за храната, само че не и за алкохолните питиета. " Храната е 50% от оборота на заведенията. Това значи, че действително облагането с Данък добавена стойност е общо 14-15% ", изясни Алибегов.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ