Стефан Данаилов: Несбъднатата ми мечта е да пътувам из света
Асеновград се впусна из дебрите на признание и персонални страсти, в „ осъществяване “ на един от сполучливите артисти на всички времена професор Стефан Данаилов. Книгата „ Романът на моя живот” и филмът „ Монолог”, основани във връзка 75-тата годишнина на актьора, бяха показани пред асеновградска аудитория от журналиста Георги Тошев.
Биографичната лента разкрива какво е да станеш, може би, най-известният и обичан човек в България, когато си едвам на 27 година И също така, да останеш подобен чак до 75-тата си годишнина. В последните години Стефан Данаилов остана за по-дълго вкъщи си и се отдръпна от актьорския, политическия и всемирски живот. Това решение бе в резултат на претърпяно съществено заболяване, с което той съумя да се пребори. Но и в последна сметка, годините също си споделиха думата. Надежда и мощ за живот му дават, както неговите студенти, по този начин и двамата му сина.
Във кино лентата „ Монолог “ професорът споделя, че е схванал едно: „ плащайки налог публично мнение “, той вреди само на себе си. Това е една от аргументите, които съумяват да разклатят неговото здраве. Във кино лентата Данаилов приказва за компликациите и радстите в живота си, за функциите, за сина си и за дамите, които и до през днешния ден се обръщат към него с почитание и обич. Професорът споделя „ Аз съм другар за дълъг път! “, акцентирайки лоялността си, като качество. Заглавието „ Монолог “ е малко по-различен от книгата, показва създателят Георги Тошев. Филмът прави ретроспекция на кино и телевизионната кариера на Стефан Данаилов.
Актьорът се среща ненадейно с няколко от най-известните си герои. „ Професорът в никакъв случай не е провеждал монолози - това му е първият. “, изяснява Тошев. Лентата е снимана в продължение на към 10 часа, с къси спирания. Не е случен фактът, че точно Асеновград е определен да бъде част от интернационалното турне, в което биват представяни и книгата, и заглавието „ Монолог “. Това е градът, в който през 1980 година е снимана огромна част от кино лентата „ Дами канят “, в който съществена роля играе Стефан Данаилов. Публиката в Асеновград приветства представянето извънредно топло и с бурни овации. По-възрастните асеновградчани си спомниха с носталгия снимачните дни на центъра в града. По-младите с удивление и интерес гледаха с притихнал мирис биографичния едночасов филм „ Монолог “.
Екипът на не пропусна да беседва и в Асеновград персонално с Георги Тошев - основателят на лентата.
Ето какво показа той!
Предвид, че сте създател на много филми, за какво избрахте този да бъде тъкмо за личността на професор Стефан Данаилов?
Защото считам, че в нашата нова история няма толкоз безспорни персони. Или в случай че има, те са доста малко. Стефан Данаилов е един от тях. Ние можем да спорим с него за разнообразни неща. Но той е неоспорим, като гений и най-много като едно изрично и трайно наличие в българския нравствен и политически живот. Затова считам, че за хора като него би трябвало да се приказва и да има основана не една книга. Защото такива персони могат да бъдат модели за подражателство и ентусиазъм. Неслучайно той е толкоз обичан от студентите си - тъй като връзката с човек, като Стефан Данаилов, трансформира от време на време цели ориси и оказва помощ на младите да намерят себе си и да си заловен, както споделяше баба ми – пътя.
А Вас по какъв начин Ви промени диалогът, филмът, въобще връзката със Стефан Данаилов?
Ние с професора преминахме през разнообразни етапи на другарство. Защото не е елементарно да си спомняш и да подреждаш спомените си. В съзнанието изплуват доста забравени моменти. Спомняш ли за хора, които си напуснал или те са си отишли от теб. Това е един доста комплициран и сложен развой. А с професор Данаилов най-образно видях през какво минава човек, който подложен в условия – в тази ситуация написването на една книга – е заставен да си спомня. Тази динамичност, с която ние общувахме, беше доста значима за мен. Стефан Данаилов ме научи на самообладание и да не се вглеждам толкоз в дребните елементи. Най-важният съвет от него е, че не би трябвало да плащаме налог публично мнение. Понякога това може да бъде разрушително.
Защо лентата за Стефан Данаилов е снимана в черно-бели фрагменти и в извънредно непосредствен проект, като се изключи финала?
Когато Стефан Данаилов приказва, той е добре да бъде чут. Когато претърпява доста прочувствено моментите от своята минала кариера, а и от персоналния си живот, би трябвало да бъде забелязан от близко. Защото доста постоянно, оттатък думите, в дребните жестове и тикове на нашите лица се съдържа доста повече от това, което можем да кажем. И при цялата си искреност, аз желаех да запечатам Стефан Данаилов подобен, какъвто съм го видял в края на 2017 година Неслучайно филмът е сниман месец преди рожденния му ден. Исках да бъдем оптимално покрай неговата 75-та годишнина. Защото тази лента е документ за едно време, в което ние сме се срещнали. А и множеството му филми са черно-бели, за благополучие или за жал. Естетиката на този тип фрагменти постоянно е доста по-концентрираща. А цветът прибавя разнообразни нюанси и може да разсейва. Исках формата на „ Монолог “ да бъде забелязана и почувствана от фена по този начин, както аз се усещам, когато беседвам с професора.
Емоционален и открит ли е Стефан Данаилов - виждаме, че във кино лентата не крие сълзите си от благополучие, носталния и малко горест?
Много е прочувствен. Толкова е великодушен на страсти, че от време на време си мисля, че чак е изпепеляващо това, което минава през него. Професор Данаилов е доста открит. Той е човек, който няма назад във времето и мисли. Аз одобрявам такива хора, тъй като даже и да не съм склонен с него, мога да диспутирам. Професорът има културата на дебата. Не са доста политиците и елементарните жители, с които се срещам, подготвени да чуят непознатото мнение и да отстояват своето. Стефан Данаилов не е спестовен откъм страсти. Той е същински човек от кръв и плът и това е най-хубавото – актьорската маска, която е придобил след толкоз дългогодишна сполучлива кариера, не го е трансформирала, не го е направила безсърдечен. Успява да разграничи функциите от персоналния си живот. И това е доста значимо, тъй като ние приветстваме героите му, само че аз приветствам и индивидът Стефан Данаилов и способността му да бъде себе си.
Какво обръщение насочат биографичните филм и книга за Стефан Данаилов?
Много ме е боязън да насочвам послания във време на толкоз разнообразни и от време на време подправени послания. Аз се веселя, че и книгата и филмът по собствен метод, или най-малко това е противоположната връзка досега, вълнуват хората, които се срещат задочно със Стефан Данаилов. Пожелавам на всички тях да го видят „ онлайн “ и да имат щастието да поддържат връзка с него. Пазя се от послания, само че ми се желае и книгата и филмът да бъдат задоволително фокусирани и съсредоточени върху тази персона и този в действителност невероятен живот.
Трудно ли е да се направи филм и да се напише книга за човек, като Стефан Данаилов?
Не е елементарно. Но в случай че личността толкоз доста те е превзела и предизвикала, желал си да се докоснеш до нея и тя ти дава всичкия късмет на света да го направиш - тогава би трябвало да се възползваш и да бъдеш самоуверен. Професор Стефан Данаилов оказа помощ на мен и на целия екип да бъдем по-смели в доближаването си до него. И мисля, че това, колкото и да е нескромно – проличава.
Лентата „ Монолог “ демонстрира фрагменти от голям брой филми. Разкрива противоположностите в функциите, в които Стефан Данаилов се е въплъщавал през годините. Обяснява и, че е влезнал краткотрайно в политиката, с цел да лобира за развиване на културата и изкуството в България. За преподаването в университета споделя, че студентите го зареждат прочувствено. В края артистът споделя пред всички, че несбъднатата му фантазия е да пътува из света с обичаната жена, само че по-рано прекомерно огромната му ангажираност, а в този момент - здравословното му положение не разрешили това.
„ Аз съм видял доста, само че и доста малко съм видял! Сънувам по какъв начин търча, пропътувам километри. Затова живейте живота си като хората, до момента в който сте млади. Защото младостта е един път! “, насочва съвет професорът към своите студенти, фенове и фенове на „ Монолог “. Премиерата в Асеновград завърши със фотография на въодушевената аудитория, с цел да покаже Георги Тошев на Стефан Данаилов, че „ вие сте били тук, на премиерата на кино лентата в града “.
По публикацията работи Атанаска Маркова
Биографичната лента разкрива какво е да станеш, може би, най-известният и обичан човек в България, когато си едвам на 27 година И също така, да останеш подобен чак до 75-тата си годишнина. В последните години Стефан Данаилов остана за по-дълго вкъщи си и се отдръпна от актьорския, политическия и всемирски живот. Това решение бе в резултат на претърпяно съществено заболяване, с което той съумя да се пребори. Но и в последна сметка, годините също си споделиха думата. Надежда и мощ за живот му дават, както неговите студенти, по този начин и двамата му сина.
Във кино лентата „ Монолог “ професорът споделя, че е схванал едно: „ плащайки налог публично мнение “, той вреди само на себе си. Това е една от аргументите, които съумяват да разклатят неговото здраве. Във кино лентата Данаилов приказва за компликациите и радстите в живота си, за функциите, за сина си и за дамите, които и до през днешния ден се обръщат към него с почитание и обич. Професорът споделя „ Аз съм другар за дълъг път! “, акцентирайки лоялността си, като качество. Заглавието „ Монолог “ е малко по-различен от книгата, показва създателят Георги Тошев. Филмът прави ретроспекция на кино и телевизионната кариера на Стефан Данаилов.
Актьорът се среща ненадейно с няколко от най-известните си герои. „ Професорът в никакъв случай не е провеждал монолози - това му е първият. “, изяснява Тошев. Лентата е снимана в продължение на към 10 часа, с къси спирания. Не е случен фактът, че точно Асеновград е определен да бъде част от интернационалното турне, в което биват представяни и книгата, и заглавието „ Монолог “. Това е градът, в който през 1980 година е снимана огромна част от кино лентата „ Дами канят “, в който съществена роля играе Стефан Данаилов. Публиката в Асеновград приветства представянето извънредно топло и с бурни овации. По-възрастните асеновградчани си спомниха с носталгия снимачните дни на центъра в града. По-младите с удивление и интерес гледаха с притихнал мирис биографичния едночасов филм „ Монолог “.
Екипът на не пропусна да беседва и в Асеновград персонално с Георги Тошев - основателят на лентата.
Ето какво показа той!
Предвид, че сте създател на много филми, за какво избрахте този да бъде тъкмо за личността на професор Стефан Данаилов?
Защото считам, че в нашата нова история няма толкоз безспорни персони. Или в случай че има, те са доста малко. Стефан Данаилов е един от тях. Ние можем да спорим с него за разнообразни неща. Но той е неоспорим, като гений и най-много като едно изрично и трайно наличие в българския нравствен и политически живот. Затова считам, че за хора като него би трябвало да се приказва и да има основана не една книга. Защото такива персони могат да бъдат модели за подражателство и ентусиазъм. Неслучайно той е толкоз обичан от студентите си - тъй като връзката с човек, като Стефан Данаилов, трансформира от време на време цели ориси и оказва помощ на младите да намерят себе си и да си заловен, както споделяше баба ми – пътя.
А Вас по какъв начин Ви промени диалогът, филмът, въобще връзката със Стефан Данаилов?
Ние с професора преминахме през разнообразни етапи на другарство. Защото не е елементарно да си спомняш и да подреждаш спомените си. В съзнанието изплуват доста забравени моменти. Спомняш ли за хора, които си напуснал или те са си отишли от теб. Това е един доста комплициран и сложен развой. А с професор Данаилов най-образно видях през какво минава човек, който подложен в условия – в тази ситуация написването на една книга – е заставен да си спомня. Тази динамичност, с която ние общувахме, беше доста значима за мен. Стефан Данаилов ме научи на самообладание и да не се вглеждам толкоз в дребните елементи. Най-важният съвет от него е, че не би трябвало да плащаме налог публично мнение. Понякога това може да бъде разрушително.
Защо лентата за Стефан Данаилов е снимана в черно-бели фрагменти и в извънредно непосредствен проект, като се изключи финала?
Когато Стефан Данаилов приказва, той е добре да бъде чут. Когато претърпява доста прочувствено моментите от своята минала кариера, а и от персоналния си живот, би трябвало да бъде забелязан от близко. Защото доста постоянно, оттатък думите, в дребните жестове и тикове на нашите лица се съдържа доста повече от това, което можем да кажем. И при цялата си искреност, аз желаех да запечатам Стефан Данаилов подобен, какъвто съм го видял в края на 2017 година Неслучайно филмът е сниман месец преди рожденния му ден. Исках да бъдем оптимално покрай неговата 75-та годишнина. Защото тази лента е документ за едно време, в което ние сме се срещнали. А и множеството му филми са черно-бели, за благополучие или за жал. Естетиката на този тип фрагменти постоянно е доста по-концентрираща. А цветът прибавя разнообразни нюанси и може да разсейва. Исках формата на „ Монолог “ да бъде забелязана и почувствана от фена по този начин, както аз се усещам, когато беседвам с професора.
Емоционален и открит ли е Стефан Данаилов - виждаме, че във кино лентата не крие сълзите си от благополучие, носталния и малко горест?
Много е прочувствен. Толкова е великодушен на страсти, че от време на време си мисля, че чак е изпепеляващо това, което минава през него. Професор Данаилов е доста открит. Той е човек, който няма назад във времето и мисли. Аз одобрявам такива хора, тъй като даже и да не съм склонен с него, мога да диспутирам. Професорът има културата на дебата. Не са доста политиците и елементарните жители, с които се срещам, подготвени да чуят непознатото мнение и да отстояват своето. Стефан Данаилов не е спестовен откъм страсти. Той е същински човек от кръв и плът и това е най-хубавото – актьорската маска, която е придобил след толкоз дългогодишна сполучлива кариера, не го е трансформирала, не го е направила безсърдечен. Успява да разграничи функциите от персоналния си живот. И това е доста значимо, тъй като ние приветстваме героите му, само че аз приветствам и индивидът Стефан Данаилов и способността му да бъде себе си.
Какво обръщение насочат биографичните филм и книга за Стефан Данаилов?
Много ме е боязън да насочвам послания във време на толкоз разнообразни и от време на време подправени послания. Аз се веселя, че и книгата и филмът по собствен метод, или най-малко това е противоположната връзка досега, вълнуват хората, които се срещат задочно със Стефан Данаилов. Пожелавам на всички тях да го видят „ онлайн “ и да имат щастието да поддържат връзка с него. Пазя се от послания, само че ми се желае и книгата и филмът да бъдат задоволително фокусирани и съсредоточени върху тази персона и този в действителност невероятен живот.
Трудно ли е да се направи филм и да се напише книга за човек, като Стефан Данаилов?
Не е елементарно. Но в случай че личността толкоз доста те е превзела и предизвикала, желал си да се докоснеш до нея и тя ти дава всичкия късмет на света да го направиш - тогава би трябвало да се възползваш и да бъдеш самоуверен. Професор Стефан Данаилов оказа помощ на мен и на целия екип да бъдем по-смели в доближаването си до него. И мисля, че това, колкото и да е нескромно – проличава.
Лентата „ Монолог “ демонстрира фрагменти от голям брой филми. Разкрива противоположностите в функциите, в които Стефан Данаилов се е въплъщавал през годините. Обяснява и, че е влезнал краткотрайно в политиката, с цел да лобира за развиване на културата и изкуството в България. За преподаването в университета споделя, че студентите го зареждат прочувствено. В края артистът споделя пред всички, че несбъднатата му фантазия е да пътува из света с обичаната жена, само че по-рано прекомерно огромната му ангажираност, а в този момент - здравословното му положение не разрешили това.
„ Аз съм видял доста, само че и доста малко съм видял! Сънувам по какъв начин търча, пропътувам километри. Затова живейте живота си като хората, до момента в който сте млади. Защото младостта е един път! “, насочва съвет професорът към своите студенти, фенове и фенове на „ Монолог “. Премиерата в Асеновград завърши със фотография на въодушевената аудитория, с цел да покаже Георги Тошев на Стефан Данаилов, че „ вие сте били тук, на премиерата на кино лентата в града “.
По публикацията работи Атанаска Маркова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ