За разлика от ДАНС, изследователите само мечтаят за регистрите на МОН
Асенка Христова е изпълнителен шеф на новосъздадения Институт за проучвания в образованието. Той е самостоятелен проучвателен център с задача да подкрепя развиването на съвременна просветителна система. Заглавието на разбора е на " Дневник ".
Развитията в няколко водещи бранша на стопанската система и публичния живот през последните месеци (данъчна политика, туризъм, сигурност на придвижването, обучение и др.) слагат за следващ път на дневен ред огромната и доста сериозна тематика за значимостта на събирането, съхранението, достъпа, анализирането, интерпретирането и разпространяването на данни при създаването и осъществяването на секторни политики в България. И в случай че просветителните политики скоро не бяха попадали в категориите " скандално " или " катастрофично ", то публикуването на плана на взаимна директива на ДАНС и Министерството на образованието и науката (МОН) за достъп на организацията, която се занимава с национална сигурност, до богатите осведомителни масиви на МОН несъмнено провокира неразбиране и съществени диспути измежду жители, правозащитници, специалисти, откриватели, родители. Коментарите отразяват гледните точки на другите групи от обществото, като най-тревожните са от порядъка на " вместо да пази децата, ДАНС ще ги следи " или че информацията може да се употребява и за заплашване и манипулиране на деца и родители. И това е напълно обяснимо, поради съществуващия общ консенсус, че
потреблението на данните в образованието следва да подкрепя учениците и тяхното учене, а не да им вреди.
Дебати по сходен мотив се водят и в Съединени американски щати, където след зачестилите случаи на всеобщи стрелби в учебните заведения службите също желаеха достъп до самостоятелни данни за профилиране на възпитаници с рисково държание. Основните причини срещу сходно профилиране са свързани с опасенията, че потреблението на демографски и поведенчески данни за основаване на профили на учениците може да стигматизира децата и да разпознава неверно тези, които се намират в риск. Алгоритмите, учредени на количествени данни, не отразяват значими качествени характерности, свързани с личностните особености, формиращи държанието на даден възпитаник. С други думи, девиантното държание, отсъствията от учебно заведение, утежняването на триумфа, които вероятно биха нараснали вероятността ученикът да попадне в рискова група, могат да се дължат на прочувствено положение, проблеми в фамилията, последна беднотия, специфични просветителни потребности, липса на мотивация и интерес, неангажираност с учебното заведение, а не на радикализация и рискови за националната сигурност въздействия. В същото време знанието на децата, че са следени и профилирани, може да има непропорционално отрицателно влияние върху тяхното чувство за независимост и сигурност на средата за учене.
На фона на интереса на ДАНС към въпросните масиви от самостоятелни данни за възпитаници и студенти, с цялостна мощ поражда въпросът по какъв начин в действителност се употребяват данните в образованието. Това е извънредно сериозен въпрос. Защото
същинската добавена стойност на данните не е в събирането им, а в тяхното потребление.
Българската просветителна система разполага с едни от най-богатите административни регистри в целия Европейски съюз. Но данните сами по себе си са единствено недопечен материал. За да допринесат действително, те би трябвало да бъдат интерпретирани, оценени и превърнати в съответни действия и политики за продуктивното развиване на образованието. В България няма забележими обществени доказателства, че информацията от регистрите и осведомителните масиви на МОН се употребява за задачата, за която тя би следвало да се събира – а точно - за формулирането, насочването и оценката на интервенции, за ръководството и подобряването на процеси в учебните заведения, за основаване на успеваемост и възстановяване на цялостното качество на ученето и престоя на учениците в учебно заведение. Освен, несъмнено, в случай че не броим задачата " предварителна защита от радикализация ", която обаче не е присъща за просветителната система цел.
Липсват и задълбочени, самостоятелни научни проучвания заради простата причина, че достъпът до масиви от анонимизирани самостоятелни данни е съвсем неосъществим. Използването на такива данни е стандарт в просветителните проучвания, тъй като те стоят в основата на статистическите и иконометрични модели и на другите техники за многостепенно моделиране, които разрешават корелационни разбори и огромни оценки на каузалните резултати от просветителните интервенции и политики. Достъпът до огромни масиви от дисагрегирани данни, в това число лонгитюдни и комбинирането на количествени и качествени данни дават големи благоприятни условия за профилирани разбори, с каквито изобилства международната изследователска процедура – от изчисляването на възвращаемостта на вложенията в обучение, моделирането на търсенето на умения и обвързването на просветителните резултати с икономическия напредък, през откриване на въздействието на другите форми на организация на просветителния развой, методите на преподаване, квалификацията и когнитивните качества на учителите, физическата среда в учебно заведение или контекстуалните фактори върху достиженията на децата, до установяването на такива характерни зависимости като да вземем за пример отражението на високите температури върху резултатите от тестванията на по-малките възпитаници с оглед по-доброто обмисляне на времето за тяхното осъществяване.
Почти нищо сходно не се прави в България.
При достъп до малко и оптимално агрегирани данни остава единствено опцията за преразказ на цифри – и не е по никакъв начин инцидентно, че това всеобщо се счита за разбор.
По света данните от националните оценения се употребяват на редовно и учебно равнище за реформиране на образователните стратегии, проекти и наличие, стратегическо обмисляне, бюджетиране, професионално развиване, поддръжка и образуване на заплащането на учителите, преразглеждане на методите на преподаване и така нататък В България достъп до качествени и годни за обработка и разбор данни за резултатите от националните външни оценения и матурите няма. Няма и опция за оценка на това до каква степен тези резултати се дължат на учебното заведение, и до каква степен - на частните уроци. Самата администрация от известно време насам се отхвърли да проучва, интерпретира и употребява тези резултати за информиране на решения и интервенции в просветителната система и те последователно се трансфораха в инструмент за селекция.
Вакуумът в изследователско-аналитичната основа на просветителната политика изключително ясно личи при опитите за формулиране на политики за обвързване на образованието с пазара на труда. Липсват цели звена от процеса на информационно-аналитично обезпечаване на тези политики, като статистически и социологически изследвания (секторни, национални и регионални), аналитични материали, мета-анализи, превръщане към действителен интернационален опит, наред с неналичието на синхронизиране сред обособените стъпки и подходи и слабата съгласуваност сред институциите във връзка с " разновидностите на политически решения ".
В неотдавна оповестения от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) обзор на професионалното обучение и образование (ПОО) се отбелязва, че в България се събират потребни данни за резултатите от ПОО, само че
тази информация не е обществена и не се употребява систематично на другите управнически равнища.
Въпреки добре построените, богати на данни и съвместими административни регистри на просветителната система и пазара на труда, България е една от четирите страни в Европейски Съюз, в които не се реализират проследяващи проучвания за трудовата реализация на младежите след довеждане докрай на учебно заведение. А тези проучвания са добър знак за резултатите от ученето и приложимостта на знанията и уменията, с които младежите излизат от учебното заведение. Такива проучвания има в 24 страни от Европейски Съюз, даже и в такива, които нямат лукса да разполагат с справедливи административни данни, а разчитат напълно на социологически изследвания.
На фона на общото схващане за значимостта на информацията в наши дни, съвсем цялостната липса на достъп до и потреблението на осведомителните масиви на МОН за проучвания и разбори, които да осведомят правенето на просветителни политики, буди повече от неразбиране. И в случай че политиката може да се дефинира като активност, отнасяща се до обществените каузи и реализиране на " общото богатство ", недоумението се трансформира в паника за това какво в действителност подсигурява положителното ръководство на публичните каузи в образованието.
Най-добрите просветителни система в света се отличават отчетливо с:
(1) слагането на ясни цели и високи стандарти,
(2) събирането на надеждни данни за следене на напредъка на учениците и на системата
(3) потребление на данните за оценка и отчетност.
В международен мащаб от години се приказва за и в най-напредналите във връзка с просветителни достижения страни – се ползва – така наречен evidence-based policy making ( " правене/формиране на политики въз основата на данни/доказателства " ).
Международната организация на труда инициира " Глобална публично-частна платформа за шерване на познание по отношение на уменията за претовареност ", в границите на която показа така наречен Пирамида на осведомителните ресурси/Пирамида на ресурсите на знанието. Пирамидата пресъздава пътя на " правенето на секторна политика ": започва се от събирането на съществена (статистическа) информация, минава се през проучвания, оценки, синтетични отчети, национални начинания, положителни практики и интернационалните проучвания, с цел да се стигне най-после до образуване на " варианти за политически решения ".
Пирамидата пресъздава пътя на " правенето на секторна политика ".
Подобно потребление на информационно-аналитични национални и интернационалните запаси за положително ръководство на системите на обучение се ползват с максимален триумф в скандинавските страни. Нито една промяна, национална самодейност или стратегия не стартира без систематично събиране, анализиране и оценка на съответната информация, разглеждане на положителни практики от страната и чужбина, информиране и консултиране на заинтригуваните страни, както и
създаване и тестване на разновидности на политически решения.
В България образците за нуждата от използването на метода на Пирамидата на осведомителните запаси или на политика, учредена на доказателствата, са многочислени. Такъв настоящ образец е механизмът за обсег и задържане на възпитаници в просветителната система. Никой не се съмнява в смисъла и изгодите от обгръщането и трайното задържане на деца и възпитаници в учебна възраст в учебно заведение. Но във връзка с ограниченията и методите, и главно – на нуждата от обезпечаване на разнородни типове " прелест " на образователната среда и механизми за консолидиране в образователния развой съгласно потребностите на обособените деца и възпитаници, би могло да се свърши доста предварителна работа, която да докара до още по-съществени и системно-значими резултати, в сравнение с са постигнатите до този миг. Това е обвързвано точно със събирането и обработването на статистическа информация, с работа на терен, с анализиране на положителни практики, със социологически изследвания, с разпространяването на тази информация по подобаващ за обособените целеви групи метод, с създаването на подобаващи политически варианти във връзка с несъществуващи все още " пътеки на ученето " и формати за задържане в просветителна среда и други
Анализаторите могат да способстват за основаването на обществено богатство
Вероятно доста от читателите си задават въпроса за какво представител на институт за проучвания в образованието приказва за неналичието на проучвания в образованието. Ние сме новооснован самостоятелен изчерпателен център, чиято цел е да помогне за превъзмогването на най-малко част от посочените към този момент дефицити – времеемка и сложна, само че не и непостижима задача. Образованието е сложна система и нейното ръководство изисква основаване и натоварен продан на познание. Изграждането на нужната система от познание от своя страна изисква съществуване на сериозен изчерпателен потенциал. Подходящите данни, в подобаващия формат, употребявани, оценени и интерпретирани по подобаващ метод, могат да подкрепят всички заинтригувани страни във вземането на осведомени решения и предприемането на съответни дейности за възстановяване на качеството на образованието. Защото от ден на ден са усилват доказателствата, че изгодите от образованието – стопански, обществени и културни – се натрупват в обществото единствено когато в учебните заведения се случва качествено учене.
В особено отдадения на образованието отчет от 2018 година Световната банка обръща внимание, че
" неналичието на данни за ученето значи, че държавните управления могат да пренебрегват или прикриват неприятното качество
на образованието, изключително във връзка с групите в непривилегировано състояние ". От друга страна, потреблението на емпирични данни и разбори може да подкрепи оправянето с сложни въпроси, свързани с ученето, да ограничи пропиляването на обществен запас, да усъвършенства насочването на запаси към области, в които има потвърдено най-голяма потребност или възвръщаемост и да спомага за задаването на стандарти и цели.
Използването на данните за основаване на надеждни проучвания и оценки е значимо и заради следното събитие: образованието е натоварено с доста a priori " вярвания ", които са директно обвързани с персоналния опит и самостоятелните усещания на всеки един от нас. Всички ние, в качеството си на родители, учители, някогашни или сегашни възпитаници, студенти, работодатели, сме си формирали твърдо персонално мнение за положението на образованието, за това какво работи и какво не. Резултатите от проучванията могат да допринесат за повече обективност на публичното мнение, за създаване на по-широк консенсус за целите, за активизиране на социална поддръжка и за вземането на по-добри решения от всички нас, които по един или различен метод участваме в просветителната система.
Развитията в няколко водещи бранша на стопанската система и публичния живот през последните месеци (данъчна политика, туризъм, сигурност на придвижването, обучение и др.) слагат за следващ път на дневен ред огромната и доста сериозна тематика за значимостта на събирането, съхранението, достъпа, анализирането, интерпретирането и разпространяването на данни при създаването и осъществяването на секторни политики в България. И в случай че просветителните политики скоро не бяха попадали в категориите " скандално " или " катастрофично ", то публикуването на плана на взаимна директива на ДАНС и Министерството на образованието и науката (МОН) за достъп на организацията, която се занимава с национална сигурност, до богатите осведомителни масиви на МОН несъмнено провокира неразбиране и съществени диспути измежду жители, правозащитници, специалисти, откриватели, родители. Коментарите отразяват гледните точки на другите групи от обществото, като най-тревожните са от порядъка на " вместо да пази децата, ДАНС ще ги следи " или че информацията може да се употребява и за заплашване и манипулиране на деца и родители. И това е напълно обяснимо, поради съществуващия общ консенсус, че
потреблението на данните в образованието следва да подкрепя учениците и тяхното учене, а не да им вреди.
Дебати по сходен мотив се водят и в Съединени американски щати, където след зачестилите случаи на всеобщи стрелби в учебните заведения службите също желаеха достъп до самостоятелни данни за профилиране на възпитаници с рисково държание. Основните причини срещу сходно профилиране са свързани с опасенията, че потреблението на демографски и поведенчески данни за основаване на профили на учениците може да стигматизира децата и да разпознава неверно тези, които се намират в риск. Алгоритмите, учредени на количествени данни, не отразяват значими качествени характерности, свързани с личностните особености, формиращи държанието на даден възпитаник. С други думи, девиантното държание, отсъствията от учебно заведение, утежняването на триумфа, които вероятно биха нараснали вероятността ученикът да попадне в рискова група, могат да се дължат на прочувствено положение, проблеми в фамилията, последна беднотия, специфични просветителни потребности, липса на мотивация и интерес, неангажираност с учебното заведение, а не на радикализация и рискови за националната сигурност въздействия. В същото време знанието на децата, че са следени и профилирани, може да има непропорционално отрицателно влияние върху тяхното чувство за независимост и сигурност на средата за учене.
На фона на интереса на ДАНС към въпросните масиви от самостоятелни данни за възпитаници и студенти, с цялостна мощ поражда въпросът по какъв начин в действителност се употребяват данните в образованието. Това е извънредно сериозен въпрос. Защото
същинската добавена стойност на данните не е в събирането им, а в тяхното потребление.
Българската просветителна система разполага с едни от най-богатите административни регистри в целия Европейски съюз. Но данните сами по себе си са единствено недопечен материал. За да допринесат действително, те би трябвало да бъдат интерпретирани, оценени и превърнати в съответни действия и политики за продуктивното развиване на образованието. В България няма забележими обществени доказателства, че информацията от регистрите и осведомителните масиви на МОН се употребява за задачата, за която тя би следвало да се събира – а точно - за формулирането, насочването и оценката на интервенции, за ръководството и подобряването на процеси в учебните заведения, за основаване на успеваемост и възстановяване на цялостното качество на ученето и престоя на учениците в учебно заведение. Освен, несъмнено, в случай че не броим задачата " предварителна защита от радикализация ", която обаче не е присъща за просветителната система цел.
Липсват и задълбочени, самостоятелни научни проучвания заради простата причина, че достъпът до масиви от анонимизирани самостоятелни данни е съвсем неосъществим. Използването на такива данни е стандарт в просветителните проучвания, тъй като те стоят в основата на статистическите и иконометрични модели и на другите техники за многостепенно моделиране, които разрешават корелационни разбори и огромни оценки на каузалните резултати от просветителните интервенции и политики. Достъпът до огромни масиви от дисагрегирани данни, в това число лонгитюдни и комбинирането на количествени и качествени данни дават големи благоприятни условия за профилирани разбори, с каквито изобилства международната изследователска процедура – от изчисляването на възвращаемостта на вложенията в обучение, моделирането на търсенето на умения и обвързването на просветителните резултати с икономическия напредък, през откриване на въздействието на другите форми на организация на просветителния развой, методите на преподаване, квалификацията и когнитивните качества на учителите, физическата среда в учебно заведение или контекстуалните фактори върху достиженията на децата, до установяването на такива характерни зависимости като да вземем за пример отражението на високите температури върху резултатите от тестванията на по-малките възпитаници с оглед по-доброто обмисляне на времето за тяхното осъществяване.
Почти нищо сходно не се прави в България.
При достъп до малко и оптимално агрегирани данни остава единствено опцията за преразказ на цифри – и не е по никакъв начин инцидентно, че това всеобщо се счита за разбор.
По света данните от националните оценения се употребяват на редовно и учебно равнище за реформиране на образователните стратегии, проекти и наличие, стратегическо обмисляне, бюджетиране, професионално развиване, поддръжка и образуване на заплащането на учителите, преразглеждане на методите на преподаване и така нататък В България достъп до качествени и годни за обработка и разбор данни за резултатите от националните външни оценения и матурите няма. Няма и опция за оценка на това до каква степен тези резултати се дължат на учебното заведение, и до каква степен - на частните уроци. Самата администрация от известно време насам се отхвърли да проучва, интерпретира и употребява тези резултати за информиране на решения и интервенции в просветителната система и те последователно се трансфораха в инструмент за селекция.
Вакуумът в изследователско-аналитичната основа на просветителната политика изключително ясно личи при опитите за формулиране на политики за обвързване на образованието с пазара на труда. Липсват цели звена от процеса на информационно-аналитично обезпечаване на тези политики, като статистически и социологически изследвания (секторни, национални и регионални), аналитични материали, мета-анализи, превръщане към действителен интернационален опит, наред с неналичието на синхронизиране сред обособените стъпки и подходи и слабата съгласуваност сред институциите във връзка с " разновидностите на политически решения ".
В неотдавна оповестения от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) обзор на професионалното обучение и образование (ПОО) се отбелязва, че в България се събират потребни данни за резултатите от ПОО, само че
тази информация не е обществена и не се употребява систематично на другите управнически равнища.
Въпреки добре построените, богати на данни и съвместими административни регистри на просветителната система и пазара на труда, България е една от четирите страни в Европейски Съюз, в които не се реализират проследяващи проучвания за трудовата реализация на младежите след довеждане докрай на учебно заведение. А тези проучвания са добър знак за резултатите от ученето и приложимостта на знанията и уменията, с които младежите излизат от учебното заведение. Такива проучвания има в 24 страни от Европейски Съюз, даже и в такива, които нямат лукса да разполагат с справедливи административни данни, а разчитат напълно на социологически изследвания.
На фона на общото схващане за значимостта на информацията в наши дни, съвсем цялостната липса на достъп до и потреблението на осведомителните масиви на МОН за проучвания и разбори, които да осведомят правенето на просветителни политики, буди повече от неразбиране. И в случай че политиката може да се дефинира като активност, отнасяща се до обществените каузи и реализиране на " общото богатство ", недоумението се трансформира в паника за това какво в действителност подсигурява положителното ръководство на публичните каузи в образованието.
Най-добрите просветителни система в света се отличават отчетливо с:
(1) слагането на ясни цели и високи стандарти,
(2) събирането на надеждни данни за следене на напредъка на учениците и на системата
(3) потребление на данните за оценка и отчетност.
В международен мащаб от години се приказва за и в най-напредналите във връзка с просветителни достижения страни – се ползва – така наречен evidence-based policy making ( " правене/формиране на политики въз основата на данни/доказателства " ).
Международната организация на труда инициира " Глобална публично-частна платформа за шерване на познание по отношение на уменията за претовареност ", в границите на която показа така наречен Пирамида на осведомителните ресурси/Пирамида на ресурсите на знанието. Пирамидата пресъздава пътя на " правенето на секторна политика ": започва се от събирането на съществена (статистическа) информация, минава се през проучвания, оценки, синтетични отчети, национални начинания, положителни практики и интернационалните проучвания, с цел да се стигне най-после до образуване на " варианти за политически решения ".
Пирамидата пресъздава пътя на " правенето на секторна политика ".
Подобно потребление на информационно-аналитични национални и интернационалните запаси за положително ръководство на системите на обучение се ползват с максимален триумф в скандинавските страни. Нито една промяна, национална самодейност или стратегия не стартира без систематично събиране, анализиране и оценка на съответната информация, разглеждане на положителни практики от страната и чужбина, информиране и консултиране на заинтригуваните страни, както и
създаване и тестване на разновидности на политически решения.
В България образците за нуждата от използването на метода на Пирамидата на осведомителните запаси или на политика, учредена на доказателствата, са многочислени. Такъв настоящ образец е механизмът за обсег и задържане на възпитаници в просветителната система. Никой не се съмнява в смисъла и изгодите от обгръщането и трайното задържане на деца и възпитаници в учебна възраст в учебно заведение. Но във връзка с ограниченията и методите, и главно – на нуждата от обезпечаване на разнородни типове " прелест " на образователната среда и механизми за консолидиране в образователния развой съгласно потребностите на обособените деца и възпитаници, би могло да се свърши доста предварителна работа, която да докара до още по-съществени и системно-значими резултати, в сравнение с са постигнатите до този миг. Това е обвързвано точно със събирането и обработването на статистическа информация, с работа на терен, с анализиране на положителни практики, със социологически изследвания, с разпространяването на тази информация по подобаващ за обособените целеви групи метод, с създаването на подобаващи политически варианти във връзка с несъществуващи все още " пътеки на ученето " и формати за задържане в просветителна среда и други
Анализаторите могат да способстват за основаването на обществено богатство
Вероятно доста от читателите си задават въпроса за какво представител на институт за проучвания в образованието приказва за неналичието на проучвания в образованието. Ние сме новооснован самостоятелен изчерпателен център, чиято цел е да помогне за превъзмогването на най-малко част от посочените към този момент дефицити – времеемка и сложна, само че не и непостижима задача. Образованието е сложна система и нейното ръководство изисква основаване и натоварен продан на познание. Изграждането на нужната система от познание от своя страна изисква съществуване на сериозен изчерпателен потенциал. Подходящите данни, в подобаващия формат, употребявани, оценени и интерпретирани по подобаващ метод, могат да подкрепят всички заинтригувани страни във вземането на осведомени решения и предприемането на съответни дейности за възстановяване на качеството на образованието. Защото от ден на ден са усилват доказателствата, че изгодите от образованието – стопански, обществени и културни – се натрупват в обществото единствено когато в учебните заведения се случва качествено учене.
В особено отдадения на образованието отчет от 2018 година Световната банка обръща внимание, че
" неналичието на данни за ученето значи, че държавните управления могат да пренебрегват или прикриват неприятното качество
на образованието, изключително във връзка с групите в непривилегировано състояние ". От друга страна, потреблението на емпирични данни и разбори може да подкрепи оправянето с сложни въпроси, свързани с ученето, да ограничи пропиляването на обществен запас, да усъвършенства насочването на запаси към области, в които има потвърдено най-голяма потребност или възвръщаемост и да спомага за задаването на стандарти и цели.
Използването на данните за основаване на надеждни проучвания и оценки е значимо и заради следното събитие: образованието е натоварено с доста a priori " вярвания ", които са директно обвързани с персоналния опит и самостоятелните усещания на всеки един от нас. Всички ние, в качеството си на родители, учители, някогашни или сегашни възпитаници, студенти, работодатели, сме си формирали твърдо персонално мнение за положението на образованието, за това какво работи и какво не. Резултатите от проучванията могат да допринесат за повече обективност на публичното мнение, за създаване на по-широк консенсус за целите, за активизиране на социална поддръжка и за вземането на по-добри решения от всички нас, които по един или различен метод участваме в просветителната система.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ