Луди има навсякъде, даже и в лудницата ~ Ъруин ШОУ
Ъруин Шоу е книжовен експерт и романите му – “Младите лъвове ”, “Богат, безпаричен ”, “Хляб по водите ”, “Луси Краун ”, “Вечер във Византия ”, “Бог беше тук, само че си потегли рано ” са единствено част от творбите, които потвърждават това. Роден е на 27 февруари 1913 година в Бруклин. Днес е считан за един от най-успешните създатели на бестселъри в света.
Ако може да се открие някаква нишка, която да е втъкана в цялостното ми творчество, това е насилието - политическото, националното, интернационалното, расовото, междусъседскот, психическото, доктринерското принуждение.
За да бъде велика, нацията би трябвало непрекъснато да се държи в извънредно напрежение. Една велика нация се намира постоянно на ръба на пропастта и е постоянно подготвена за офанзива. Когато загуби тая подготвеност да се бори, историята стартира да дълбае името й в надгробния камък.
Човек би трябвало да се стреми да му завиждат колкото се може по-малко.
Само в фамилията може да се разбере до каква степен хората заслужават да се обичат един различен.
Не е благополучен човек, само че по тази причина пък е нещо извънредно рядко - той е добър човек. Добър, само че без шанс. Удивително, какъв брой постоянно тези неща вървят дружно.
Беше задоволително образован, с цел да знае, че интелигентността сама по себе си не е гаранция за нищо. За триумфа, който родителите му чакаха, че ще реализира, беше нужно освен това – късмет, генезис, гений.
Има прекомерно доста книги, които не съм прочел, прекомерно доста места, които не съм посетил и прекомерно доста мемоари, които не съм запазил задоволително дълго.
Всяка дама би трябвало да посети някой обществен дом. Поне един път. Да види по какъв начин работи конкуренцията.
Никога не пия до момента в който работя, само че след няколко чашки ми идват хрумвания, които никога нямаше да ме споходят, в случай че бях изтрезнял.
Ако играчите бяха въоръжени, нямаше да има задоволително огромен стадион в света, който да побере тълпата.
Никой публицист не би трябвало да се самосъжалява, в случай че написа и се любува на това, даже и да не му заплащат.
Винаги е належащо да сме варвари, тъй като варварите постоянно печелят.
Моята настройка се трансформира, само че човек би трябвало да прочете всичките ми книги, с цел да разбере по какъв начин.
Ърнест Хемингуей оказа помощ доста за възприемането на писателите като обществени персони. Естествено, той не е бил глезльо.
В Америка ние създадохме стандарта на прокълнатия млад актьор. Най-добрият образец е Фицджералд.
Ей богу, толкоз сте хубава, че ми се желае просто да седна и да заплача.
Тя беше красива, доста по-красива от множеството кинозвезди, които беше виждал на екрана, а този подарък божи задоволяваше всички.
Майка й споделяше, че Гретхен е красива, каквато е била тя на нейната възраст, и непрекъснато й подсещаше, че не трябва да позволява хубостта й да повехне, както бе направила тя. Употребяваше тъкмо тази дума – повехне. Внушаваше й, че щом се омъжи, дамата незабавно стартира да вехне. От допира на мъжа.
– Когато тръгнеш с дами, не се обвързвай единствено с една. Сменяй ги по-често. Да не си въобразиш единствено, че на света има една-единствена жена за теб и че тъкмо нея би трябвало да притежаваш. Така може да си опропастиш живота.
– Добре – сподели той, уверен, че татко му бърка, изцяло бърка.
По едно време той беше промърморил „ вечно “ с устни, опрени до гърлото ѝ, и в този момент тя си спомни това, като си мислеше какъв брой млад би трябвало да е човек, с цел да каже „ вечно. “
В естествените американски фамилии всички бяха добре измити, миришеха на хубаво и непрекъснато се усмихваха един на различен. Според нейните мъгляви и безредни преценки те не представляваха никога семейство, което тя можеше да одобри или което можеше да й достави наслада. Те бяха по-скоро грубияни, тръгнали съвсем инцидентно дружно на странствуване, и най-хубавото, на което можеха да се надяват, беше да потискат враждебността си.
Рудолф имаше дарбата да се харесва. Но разбираше, че това в действителност не е същински гений. Трябваше авансово да се приготви, с цел да го харесат, с цел да бъде приветлив на хората, да се прави, че демонстрира интерес към тях и да приема с наслада неблагодарни поръчения. Не смяташе, че умеенето му да се харесва е същински гений, тъй като нямаше близки другари, а и самият той не обичаше доста хората.
Чувстваше, че в него живеят двама души – за единия знаеше единствено той, а другият беше прочут на целия свят. Искаше му се да е подобен, какъвто изглеждаше, само че се съмняваше, че може да реализира в миналото това свое предпочитание.
Той трябваше да се промени. Но по какъв начин да се промени, какво да си промени? Гените, хромозомите или зодията?
Става ми неприятно, когато критиците кажат, че съм занаятчия на известния разказ. Какво тогава е непопулярният разказ?
Снимка: theparisreview.org
