Арти Зейгами, H&M: С изкуствения интелект все още гадаем, но по-систематично
Арти Зейгами е шеф по разширените разбори и изкуствения разсъдък в H&M. По време на конференцията на стилния колос Change Makers Lab в Берлин, " Дневник " приказва с него за това за какво мистичният имидж на изкуствения разсъдък би трябвало да бъде отстранен, по какъв начин работата му визира елементарния клиент и какъв брой са потребни неуспехите.
- Говорейки, че би трябвало да демистифицираме изкуствения разсъдък, споменахте, че става въпрос най-често за следене на трендове и работа с данни. Но в работата Ви евентуално има параметри, които не могат да се измерят – кои са те и по какъв начин се справяте с тях?
- Това е комбинацията сред индивида и машината. Те няма да ни заменят – към момента – тъй като още не са задоволително напреднали. Но им даваме дребни части информация, неща, които могат да се изчислят. Това е част от моята работа, някой различен се занимава с останалите неща. Нашите планове са свързани с количествено установяване, да вземем за пример какъв брой броя да купим от избрана стока.
В това има доста разнообразни стъпки – би трябвало да се намерят трендът, дизайнът, цветът, типът. Когато стигнем досега, в който дизайнерът усеща, че нещата са положителни, ние би трябвало да го осезаем и да го вкараме в нашите планирани данни. Това ни дава верния отговор на въпроса: какъв брой от това да купим? Мога да работя по предвиждането на продажбите според от параметрите - дали един артикул прилича различен. Въз основа на тези продажби можем да изчислим и да предвидим бъдещите. Това значи, че към момента гадаем, само че по-систематично. Но има доста фешън неща, по които не работим. Това е комбинацията – човек и машина, изкуство и просвета. Можем да разчитаме, че разбираме човешката част.
- Мислите ли, че компютърът ще играе по-голяма роля в бъдеще – да вземем за пример да основава цели сбирки, да планува трендове и да доставя дизайнерите с хрумвания?
- Разбира се, постоянно има точка на изкривяване, където се търси същинска изкуствена просветеност, когнитивно мислене. Някои хора го назовават " изкуствена обща просветеност ", да вземем за пример като един шведски професор в MIT, Макс Тиегмарк. Още не сме стигнали до такава степен. А и ние не вършим проучвания, а прилагаме към този момент съществуващите, поради това работя доста с университети, тъй като те се занимават с тази част от науката. А ние я взимаме и се занимаваме с използваната просвета. Вероятно това би могло да се случи и евентуално ще се случи – само че по кое време, кой знае?
- Можете ли да обясните по какъв начин работата Ви визира елементарния клиент?
- По доста способи. По цялата верига на доставяне – всичко от улавянето на стилните трендове през количественото измерение до алокацията. Всичко това е доста значимо, с цел да сме сигурни, че купуваме верните артикули в вярното количество и ги продаваме на верните места и за верните клиенти. Трябва да сме доста прецизни във веригата на доставяне. Един от най-важните фактори е клиентите да получат вярното предложение. Нещата, които биха могли да желаят, да са в магазина и онлайн. Плюс обстоятелството, че верните калкулации ще се отразят добре на околната среда. Това е спомагателен резултат.
Що се отнася до персонализацията, хиперрелевантността – те са по-близо до клиента. Когато си приказваме за изкуствен интелект, хората виждат това. Има и непреки, и директни резултати.
- Работите допълнително от 70 страни. Какви са другите ви тактики за другите райони?
- В H&M има регионализация, само че това няма нищо общо с мен, с изключение на, че несъмнено, ме визира, тъй като сме толкоз огромни. Има три пласта – първият е световната вероятност. Компания с нашия размер, несъмнено, има световна вероятност. Но не можем да използваме повсеместен метод, тъй че идва идващият пласт – локализираната вероятност. Това, което пасва на Китай, може да не работи в Европа или Съединени американски щати. После идва и персонализираната вероятност – съответстващото за теб може да не е за мен.
- Можете ли да ми дадете образец за най-големия си триумф и неуспех?
- Мисля, че огромна част от работата ни, от философията ни е да пробваме, да се проваляме и да се учим. Така че приветстваме неуспехите, обичаме ги. Защото по този начин научаваш доста. Провалял съм се доста в личния си живот – разбивал съм компания и съм карал компания да пораства. И съм научил повече от неуспехите, в сравнение с от триумфите. Защото когато успееш, не го обмисляш толкоз. Провалиш ли се, започваш да се питаш: къде сбърках – аха, ето тук, това би трябвало да се промени. Цялото ни мислене е неуспех – поука – възобновяване, неуспех – поука – възобновяване. Бих споделил, че в този смисъл неуспехът е триумф.
Що се отнася до характерни неща, имаме шанса да съумяваме в множеството неща, само че това няма толкоз общо с логаритмите, колкото с човешкия фактор. Казах и на сцената, че 10% е изкуствен интелект, 20% технологии, 70% хора и процеси. () Аз би трябвало да направя изкуствения разсъдък по-малко тайнствен, да кажа: " Как можем да си помогнем взаимно? Аз мога да ви направя по-умни, да употребявате моите услуги, с цел да се оправяме по-добре като компания. " Това не е елементарно, върша го всеки ден – да оказа помощ на сътрудниците си да станат по-добри. В един миг се проваляш, в различен печелиш. Трудно ми е да посоча един избран миг, по-скоро става въпрос за целия поток на работа – учиш се, проваляш се, възстановяваш се. Започваш от малко и растеш бързо и в случай че нараснеш бързо, няма метод да няма провали. Преди доста години говорихме за минимално жизнерадостен артикул – по какъв начин да тестваш нещо. За да опитвам, трябваше да създадем съвършен артикул и тогава да го изпробваме. Сега си споделяме, че не можеш да направиш нещо съвършено, тъй като колкото и да подобряваш, в никакъв случай няма да стигнеш до перфектността. Това би било неуспех. За нас триумф е да изпробваме дребни артикули и последователно да се учим от процеса. Провалите и триумфите се случват всекидневно, те са част от процеса.
- Говорейки, че би трябвало да демистифицираме изкуствения разсъдък, споменахте, че става въпрос най-често за следене на трендове и работа с данни. Но в работата Ви евентуално има параметри, които не могат да се измерят – кои са те и по какъв начин се справяте с тях?
- Това е комбинацията сред индивида и машината. Те няма да ни заменят – към момента – тъй като още не са задоволително напреднали. Но им даваме дребни части информация, неща, които могат да се изчислят. Това е част от моята работа, някой различен се занимава с останалите неща. Нашите планове са свързани с количествено установяване, да вземем за пример какъв брой броя да купим от избрана стока.
В това има доста разнообразни стъпки – би трябвало да се намерят трендът, дизайнът, цветът, типът. Когато стигнем досега, в който дизайнерът усеща, че нещата са положителни, ние би трябвало да го осезаем и да го вкараме в нашите планирани данни. Това ни дава верния отговор на въпроса: какъв брой от това да купим? Мога да работя по предвиждането на продажбите според от параметрите - дали един артикул прилича различен. Въз основа на тези продажби можем да изчислим и да предвидим бъдещите. Това значи, че към момента гадаем, само че по-систематично. Но има доста фешън неща, по които не работим. Това е комбинацията – човек и машина, изкуство и просвета. Можем да разчитаме, че разбираме човешката част.
- Мислите ли, че компютърът ще играе по-голяма роля в бъдеще – да вземем за пример да основава цели сбирки, да планува трендове и да доставя дизайнерите с хрумвания?
- Разбира се, постоянно има точка на изкривяване, където се търси същинска изкуствена просветеност, когнитивно мислене. Някои хора го назовават " изкуствена обща просветеност ", да вземем за пример като един шведски професор в MIT, Макс Тиегмарк. Още не сме стигнали до такава степен. А и ние не вършим проучвания, а прилагаме към този момент съществуващите, поради това работя доста с университети, тъй като те се занимават с тази част от науката. А ние я взимаме и се занимаваме с използваната просвета. Вероятно това би могло да се случи и евентуално ще се случи – само че по кое време, кой знае?
- Можете ли да обясните по какъв начин работата Ви визира елементарния клиент?
- По доста способи. По цялата верига на доставяне – всичко от улавянето на стилните трендове през количественото измерение до алокацията. Всичко това е доста значимо, с цел да сме сигурни, че купуваме верните артикули в вярното количество и ги продаваме на верните места и за верните клиенти. Трябва да сме доста прецизни във веригата на доставяне. Един от най-важните фактори е клиентите да получат вярното предложение. Нещата, които биха могли да желаят, да са в магазина и онлайн. Плюс обстоятелството, че верните калкулации ще се отразят добре на околната среда. Това е спомагателен резултат.
Що се отнася до персонализацията, хиперрелевантността – те са по-близо до клиента. Когато си приказваме за изкуствен интелект, хората виждат това. Има и непреки, и директни резултати.
- Работите допълнително от 70 страни. Какви са другите ви тактики за другите райони?
- В H&M има регионализация, само че това няма нищо общо с мен, с изключение на, че несъмнено, ме визира, тъй като сме толкоз огромни. Има три пласта – първият е световната вероятност. Компания с нашия размер, несъмнено, има световна вероятност. Но не можем да използваме повсеместен метод, тъй че идва идващият пласт – локализираната вероятност. Това, което пасва на Китай, може да не работи в Европа или Съединени американски щати. После идва и персонализираната вероятност – съответстващото за теб може да не е за мен.
- Можете ли да ми дадете образец за най-големия си триумф и неуспех?
- Мисля, че огромна част от работата ни, от философията ни е да пробваме, да се проваляме и да се учим. Така че приветстваме неуспехите, обичаме ги. Защото по този начин научаваш доста. Провалял съм се доста в личния си живот – разбивал съм компания и съм карал компания да пораства. И съм научил повече от неуспехите, в сравнение с от триумфите. Защото когато успееш, не го обмисляш толкоз. Провалиш ли се, започваш да се питаш: къде сбърках – аха, ето тук, това би трябвало да се промени. Цялото ни мислене е неуспех – поука – възобновяване, неуспех – поука – възобновяване. Бих споделил, че в този смисъл неуспехът е триумф.
Що се отнася до характерни неща, имаме шанса да съумяваме в множеството неща, само че това няма толкоз общо с логаритмите, колкото с човешкия фактор. Казах и на сцената, че 10% е изкуствен интелект, 20% технологии, 70% хора и процеси. () Аз би трябвало да направя изкуствения разсъдък по-малко тайнствен, да кажа: " Как можем да си помогнем взаимно? Аз мога да ви направя по-умни, да употребявате моите услуги, с цел да се оправяме по-добре като компания. " Това не е елементарно, върша го всеки ден – да оказа помощ на сътрудниците си да станат по-добри. В един миг се проваляш, в различен печелиш. Трудно ми е да посоча един избран миг, по-скоро става въпрос за целия поток на работа – учиш се, проваляш се, възстановяваш се. Започваш от малко и растеш бързо и в случай че нараснеш бързо, няма метод да няма провали. Преди доста години говорихме за минимално жизнерадостен артикул – по какъв начин да тестваш нещо. За да опитвам, трябваше да създадем съвършен артикул и тогава да го изпробваме. Сега си споделяме, че не можеш да направиш нещо съвършено, тъй като колкото и да подобряваш, в никакъв случай няма да стигнеш до перфектността. Това би било неуспех. За нас триумф е да изпробваме дребни артикули и последователно да се учим от процеса. Провалите и триумфите се случват всекидневно, те са част от процеса.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ