Поетесата Маргарита Петкова представя нова книга
Арт клуб „ Асарел “ и Исторически музей-Панагюрище ви канят на „ Тъй рече Виктор “, сподели Маргарита в Панагюрище, поетична вечер с Маргарита Петкова, на 23 януари,от 17:30 ч., в музея, осведоми Oborishte.bg.
Новата книга на Маргарита Петкова „ Тъй рече Виктор ” демонстрира по какъв начин се уголемява диапазонът на тематиките, които я вълнуват – да, и любовта я има, само че вътре са и животът и гибелта, положителното и злото, грозното и красивото… Всяко едно стихотворение е изпълнено с доста мъдрост. Това още веднъж е дръзка, шамарена лирика, само че с ръка в кадифена ръкавица. Така обаче от време на време боли повече. Сарказмът в новите стихове на Маргарита Петкова обаче не е човеконенавистнически. Той наказа човешките пороци, само че в него има и грациозност. Лирическата героиня на Маргарита Петкова към този момент не тропа по масата, в думите й има повече финес. Стиховете са доста лирични, влияят и карат читателя да се замисли за значимите неща в живота си.
„ Виктор дойде ненадейно и незабавно почна да се написа самичък. Това, несъмнено, е метафора – аз траках по клавишите. Разбира се, няма и никаква мистичност – който списва стихове, знае по какъв начин става. Тоест, въобще не знае. Виктор си пристигна със заглавията и архитектониката. В обществената мрежа стихотворения от десетина куплета никой не чете. Дори аз. Та Виктор избра вътрешните рими. Аз се съгласих. И потегли като на смешка. Тъй рече за това, така рече за това – четири години в неизвестен ден, в неизвестен час на екрана на компютъра се появяваше следващото стихотворение. Виктор беше ту отнесен, ту подигравателен, ту злобен, ту непристойно сантиментален, обаче постоянно почтен. Много ми е безценен, пустият му Виктор, по тази причина го споделям в книга, може пък и вие да го харесате. Ох, да, неизбежният въпрос – кой е Виктор, по дяволите?! Както е възкликнал Гюстав Флобер „ Мадам Бовари – това съм аз! ”, тъкмо така рече и Виктор… “ – признава авторката.
Книгата завоюва конкурс на Министерство на културата.
Новата книга на Маргарита Петкова „ Тъй рече Виктор ” демонстрира по какъв начин се уголемява диапазонът на тематиките, които я вълнуват – да, и любовта я има, само че вътре са и животът и гибелта, положителното и злото, грозното и красивото… Всяко едно стихотворение е изпълнено с доста мъдрост. Това още веднъж е дръзка, шамарена лирика, само че с ръка в кадифена ръкавица. Така обаче от време на време боли повече. Сарказмът в новите стихове на Маргарита Петкова обаче не е човеконенавистнически. Той наказа човешките пороци, само че в него има и грациозност. Лирическата героиня на Маргарита Петкова към този момент не тропа по масата, в думите й има повече финес. Стиховете са доста лирични, влияят и карат читателя да се замисли за значимите неща в живота си.
„ Виктор дойде ненадейно и незабавно почна да се написа самичък. Това, несъмнено, е метафора – аз траках по клавишите. Разбира се, няма и никаква мистичност – който списва стихове, знае по какъв начин става. Тоест, въобще не знае. Виктор си пристигна със заглавията и архитектониката. В обществената мрежа стихотворения от десетина куплета никой не чете. Дори аз. Та Виктор избра вътрешните рими. Аз се съгласих. И потегли като на смешка. Тъй рече за това, така рече за това – четири години в неизвестен ден, в неизвестен час на екрана на компютъра се появяваше следващото стихотворение. Виктор беше ту отнесен, ту подигравателен, ту злобен, ту непристойно сантиментален, обаче постоянно почтен. Много ми е безценен, пустият му Виктор, по тази причина го споделям в книга, може пък и вие да го харесате. Ох, да, неизбежният въпрос – кой е Виктор, по дяволите?! Както е възкликнал Гюстав Флобер „ Мадам Бовари – това съм аз! ”, тъкмо така рече и Виктор… “ – признава авторката.
Книгата завоюва конкурс на Министерство на културата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ