Аризонска мечта е един от онези филми, които се промъкват

Никога не съм виждал рибите да плуват в мръсотия, така както хората ♥ АРИЗОНСКАТА мечта на Кустурица и Джони Деп

" Аризонска фантазия " е един от тези филми, които се промъкват през пукнатините. Холивудската администрация е основана точно, с цел да се предотврати появяването на такива филми. Но това се случи и е по-безгрижно от самия пъкъл - не можеш да спреш да гледаш, тъй като никой в публиката и евентуално никой на екрана, няма визия какво ще се случи по-нататък. ” Това споделя известният американски критик Roger Ebert във връзка появяването на „ Аризонска фантазия ” през 1993 година Емир Кустурица посвещава този филм на своя татко и ни подарява фантазиите си, пресътворени в кино шедьовър. Превръщат ли се фантазиите в действителност или са единствено празни илюзии, с които мъчително се разделяме във времето? Можем ли да полетим - насън и нескрито, къде отлита балонът на детството ни, за какво мълчат рибите, по какъв начин да погледнем в душата на оня, който обичаме? Всеки самичък може да почувства отговорите на всички тези въпроси, до момента в който пътува из просторните небеса на „ Аризонска фантазия ” и се спуска в неразучените кътчета на сърцето си. Снимките събират превъзходните артисти Джони Деп, Фей Дънауей, Джери Луис, Лили Тейлър и Винсънт Гало в сърцето на горещата Южна Аризона. Филмът на Емир Кустурица е награден със Сребърна мечка и Специалната премия на журито на Филмовия фестивал в Берлин през същата година.

Това е филмът, чиято фантастична музика с изключение на всеобщо удивление, провокира и голям скандал. Големите другари Горан Брегович и Емир Кустурица, творили дружно през годините, се разделят поради плагиатството на паметната ария " In The Death Car ", изпята от Иги Поп. Композицията, основана от Брегович, се оказа в действителност остаряла ария на френския музикант Енрико Масиас.

„ Аризонска фантазия ” е филм за фантазиите и сложните времена. Онези, които отделят децата от родителите им. Онези, които карат очите на странната риба да се реалокират от другата й страна и са удостоверение за съзряването й. Какво губим с това? Губим другата си страна. Но като губим нещо, в действителност печелим друго.

Iggy Pop " In The Death Car " (Arizona Dream soundtrack)

АКСЕЛ | Джони Деп

„ Добро утро, Колумб! ”. Това са нормалните думи на майка ми. Напомня ми, че Америка към този момент е открита и че фантазиите са надалеч от истините на живота. А какъв смисъл има животът, в случай че към този момент са ти обяснили разликата сред ябълката и велосипеда. А в случай че захапеш велосипед, самичък ще схванеш разликата. Но да си помислиш какво ще направиш е даже по-изморително от правенето му. Баща ми един път сподели, че в случай че искаш да погледнеш в душата на някого, първо помоли за позволение да погледнеш фантазиите му. Това ще ти разреши да бъдеш благосклонен към тези, които са затънали повече от теб.

Казвам се Аксел Блакмор и работя в Отдела за запазване на рибата и дивеча. Повечето хора мислят, че просто изброявам рибата, само че не е по този начин. Аз виждам рибите. Виждам душите и фантазиите им. После ги пущам в сънищата си. Хората мислят, че рибите са глупави. Аз постоянно съм знаел, че това не е по този начин. Рибите знаят по кое време да мълчат. А хората са глупави. Рибите знаят всичко – не им би трябвало да мислят. Тръгват от дребните рекички, а аз ги приготвям за океана. По-скоро ще умрат, в сравнение с да се върнат там, откъдето са пристигнали. Това направих и аз – отплувах към огромния град. Ето какво работя – краткотрайно замайвам рибите с ток и с надълбоко почитание ги греба и пипвам една по една. Понякога поглеждам в рибешките очи и виждам целия си живот. Това можеш да видиш единствено в рибешките очи. Затова ги обичам. Както и да е, пипвам и измервам всички риби, с цел да видя, че се развиват добре. Ако желаят да разговорят – постоянно съм подготвен да ги чувам. Това работи Царят на рибата. Рибите в никакъв случай не са ме лъгали. Никога не съм виждал рибите да плуват в нечистотия, както го вършат хората. Затова обичам работата си и обичам Ню Йорк. Не тъй като майка ми споделяше, че това е място с магнетично привличане, а тъй като ти виждаш всички и никой не вижда теб.