За първи път в България: Първият български барон – Христо Гендов
Архитект Никола Иванов Лазаров е една от огромните фигури в архитектурно-строителната история на България. Роден е на 1 април 1870 година в Карлово, а образованието си получава с държавна стипендия в Париж. След това работи по специалността като поддържа държавните сгради в княжеството, а по-късно открива частна процедура в София.
Никола Лазаров (1870-1942) в работния си кабинет
Негови са постройката на Военния клуб, дворецът Евксиноград, банята в Плевен, Театър „ Нова Америка “ в София, двореца Врана, Българската централна кооперативна банка, Софийската окръжна палата, читалището в Стара Загора, Паметникът на освободителите и Паметникът на починалите в Сръбско-българската война (1885 г.) в Русе и оказва помощ по построяването на ректората.
Улица „ Дякон Игнатий “ – в миналото наричана „ Войнишка “, тъй като по нея са вървели бойците на караула – е улицата, по която през февруари 1873 година заптиетата водят Васил Левски към конака. Затова и тя е наречена на него. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни здания в София, а една от тях е „ небостъргачът “ на Улица „ Дякон Игнатий “, на фотографията най-горе, благосъстоятелност на един от съратниците на Дякона. Изключително забележителна постройка.
Тя е от хотелски вид, а централното й отопление е първо по рода си за такава сграда. Стилът е необарок с въздействие от по-късния жанр, сецесион. Мансардният етаж на постройката дружно със купола е опустошен по време на бомбардировките през Втората международна война и в продължение към 45 година последният етаж липсва. След 9 септември ’44 комунистите национализират къщата и я дават на военните – била е болница и офицерски стол, а в горната част е имало канцеларии и хотел.
Христо Гендов е роден през 1848 година в Сливен. Баща му, Иван Гендов, знае 5 езика и е учител по география и история – защото държи на образованието, учи сина си добре.
Христо Гендов е персонален прочут на Левски и членува в революционният комитет, учреден от него, дружно с Михаил Греков, Атанас Узунов и други. Възраждането, както и на доста други места в страната, се управлява основно от учители. Гендов е пощальон на Левски и като подобен е хванат и изпратен в Русенския затвор. Успява обаче да избяга от там благодарение на другари и отива в Одеса.
Вече на независимост, той се захваща с търговия, като търгува основно с Русия. Според неговата внучката, Марияна, точно там се присъединил в просветно-политическото придвижване за избавление на България и прави мощно усещане. По това време поради положителния си съветски език и връзки с Русия, Гендов съпровожда съветските войски и им оказва помощ като преводач, обслужвайки основно ген. Данденвил.
След Освобождението той се открива в тогавашния център на Източна Румелия – Пловдив. Там се стартира и кариерата му на изтъкнат политик и държавник като се включва интензивно в обществено-политическите каузи.
Княз Александър Дондуков-Корсаков
Мустафа Кемал Ататюрк
Трябва да отбележим, че макар напъните му в посока освобождението на родината, Христо Гендович е в положителни връзки с турското военно аташе в България Кемал паша, прочут по-късно като Кемал Ататюрк. Димо Ачков, български политик, държавник и посланик от Македония, е другар с Ататюрк и точно той ги среща.
Когато след време, когато Ататюрк застава отпред на Турция, точно поради това другарство сред двамата, при образуване на българските държавни кабинети турската преса предлага включването и на барон Гендов в тях, с цел да има по-добри и другарски българо-турски връзки.
Паралелно с политическата си кариера стартира и стремглавото замогване на барона, който ще стане и първият български милионер. Той прави забележително положение от осъществяването на военни поръчки за източнорумелийската милиция и жандармерия, след което купува парцели, а като авторитетен член на Либералната партия продължава да усилва капитала си.
Дружество „ Юнак “ на Илинден, 2 август 1916 година
Гендов е от основните фигури на сдружение „ Юнак “, в което съветските военни учат българчета да си служат с оръжие, и по-късно вземат участие в Съединението. Баронът също е един от основателите за откупуването на Източната железница от барон Хирш. Внесеното предложение в Народното събрание се реализира и фактически железницата става държавна благосъстоятелност. Още в железопътния транспорт – Гендов е един от основателите за основаването на ж.п. линията Роман – Плевен – Шумен. Той също по този начин построява моторна мелница на р. Тунджа и стъкларска фабрика в Перник.
Както за всеки човек с темперамент и известност, и за Гендов без време стартират да се описват митове. Когато го укоряват, че не мисли за народа, който го избира, Гендов ядосано дава отговор, че негови гласоподаватели са личните му пари и че те работят за него и той работи за тях. Твърди се също, че посрещал дупликите от сътрудниците си народни представители със бурния и не изключително благороден възклик: „ Млък бе, диване! “
Пресата не е като да не харесва политици от през вчерашния ден и още по това време съобщавала, че Гендов е станал милионер „ със спекулантство и гешефтарлък “ (гешефт е нечестна комерсиална сделка). Но както и огромна част от политиците през днешния ден, баронът не обръща изключително внимание на пресата. Тя обаче не го остава на мира с рецензиите си и най-после баронът е разгласен родоначалника на корупцията в България – название, което се върти и до през днешния ден.
През 1920 година сливенският аристократ среща пандиза за повторно в живота си, когато държавното управление на земеделците го вкарало барона в Сливенския затвор. Той излиза на 1 май 1923 година, – тъкмо когато все по-засилващите се комунисти се поздравяват с Деня на труда.
Барон Христо Гендов (или Гендович) се оженва за Кирила Кебеджиева от богатия жанр Кебеджиеви, когато е на 42 години, с която има многочленно семейство – пет сина и една щерка. Най-малкият, Борис Гендов, се ражда, когато Кирила е на 40 година, а брачният партньор й – на 65. Борис е и единствен останал жив, който дочака да види като своя благосъстоятелност прелестната постройка в съседство с Народния спектакъл „ Иван Вазов ” откакто е реституирана.
