Архиепископ Лука, в света Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е роден на

Архиепископ Лука, в света Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е роден на 27 април 1877 година. Завършва гимназия и „ рисувално учебно заведение ”, а в 1903 година и медицинския факултет на Киевския университет „ Св. Владимир ”. Защитава докторска дисертация, работи като хирург в Ташкент и преподава в медицинския факултет. Оглавява катедрата по оперативна хирургия и топографическа анатомия в Държавния Туркестански университет. През 1921 година е ръкоположен за дякон, а след седмица и за йерей. Приема Архиепископски ранг в най-тежките за Руската Православна Църква времена, в епохата на жестоки репресии и гонения. Подобно на деятел Лука и той е доктор, художник и публицист, написал и оставил книги на здравна и духовна тема. Избран е за почетен член на Московската духовна академия. Умира през 1961 година в Симферопол като Кримски и Симферополски архиепископ.

(1877 ~ 1961)

„ И както желаете да постъпват с вас индивидите, така и вие постъпвайте с тях. И в случай че обичате ония, които вас обичат, каква вам премия? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И в случай че вършиме положително на ония, които и вам вършат положително, каква вам премия? Защото и грешниците вършат същото. И в случай че давате заем на ония, от които се надявате да го получите обратно, каква вам премия? Защото и грешниците дават заем на грешници, с цел да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете положително, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде премията огромна, и ще бъдете синове на Всевишния; тъй като Той е мил и към неблагодарните, и към злите. И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е доброжелателен. ” (Лк. 6,31-36).

Какви изумително елементарни слова! Те са по този начин елементарни, по този начин естествени, че когато човек чуе за пръв път, че би трябвало да постъпваш по този начин, както искаш и с теб да постъпват, на него му става даже неудобно. Господи! Как не се сетих по-рано самичък за това! Но всичко велико е просто, и цялото Христово обучение е напълно просто. То било ориентирано към хора с елементарни сърца; него го възприели най-обикновените Галилейски риболовци, които станали светилници на целия свят.

След Христос вървели и се обръщали към Него на първо място напълно елементарните хора, тъй като всяко слово Христово е просто и изумително близо до човешкото сърце. Цялото Му обучение сякаш единствено по себе си е доста разбираемо, а какъв брой е надалеч в това време от нашата реалност – от въплъщаването му в живота, от изпълняването на тези елементарни слова, тези велики заповеди на Христа!

Колко рядко се случва да постъпваме с хората по този начин, както желаеме и те да постъпват с нас. Ние чакаме почитание от хората, а самите ние ги унижаваме; желаем да ни оказват помощ в потребностите ни, а самите ние в никакъв случай не помисляме за помагане на ближните, когато сме задоволени.

Какво значи това? Защо е по този начин? Защо не постъпваме с хората по този начин, както желаеме да постъпват с нас?

Защото, виждате ли, ние не с всички вършим по този начин. По отношение на своите най-близки, които горещо обичаме – своята жена, деца, татко, майка – ние постъпваме съгласно Христовите заповеди; обичаме ги като себе си, и не им предизвикваме това, което не желаеме за себе си. Коя майка, обичаща от цялото си сърце своето дете, няма да му даде цялата си обич, всичките си милувки, даже няма да пожертва живота си за него? Нали с това и извършва закона Христов. А не щеш ли с тези, които назоваваме наши ближни, само че в действителност ги считаме за далечни и непознати, не постъпваме по този начин. Кое ни пречи да постъпваме с тях по този начин, както постъпваме с най-близките и обичаните си? Пречи ни нашият нарцисизъм, нашето самолюбие, тъй като ние единствено себе си обичаме. Затова сме положителни с околните си, тъй като ги обичаме; по тази причина не сме положителни с далечните, тъй като нямаме обич към тях. За себе си се тревожим, обичаме се, а окръжаващите не обичаме, постоянно ги наскърбяваме, оскърбяваме ги. А Господ слага такова заслужено, такова чисто, такова свято условие: „ И както желаете да постъпват с вас индивидите, така и вие постъпвайте с тях ”. И по-нататък споделя: „ и в случай че вършиме положително на ония, които и вам вършат положително, каква е вам премията?… Но вие обичайте враговете си, и правете положително, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде премията огромна, и ще бъдете синове на Всевишния ”.

Най-велико, най-трудно условие слага Господ Иисус Христос: Той желае да обичаме враговете си. Нима е елементарно това? Не, не, това е напълно мъчно. Да обичат враговете се научават тези, чиито сърца са чисти, които от цялото си сърце обичат Бог и следват заповедите Му, у които се вселява Светия Дух, духа на смирението, които стават изпълнени с дух на обич.

Само тези, които са се научили да обичат враговете си, да обичат ненавиждащите ги, са ги побеждавали с положително и обич. Именно посредством това положително, посредством тази обич те са натрупали огън върху главите на враговете си, обгаряли са сърцата им, и тези се прекланяли пред тях и от врагове се превръщали в другари.

Господ изисква да не чакаме нищо за направеното от нас положително, и дава обещание огромна премия на безконечна наслада, приказва, че ние ще бъдем синове на Всевишния. „ И така, бъдете милосърдни, както е доброжелателен и небесния ваш Отец ”. И по-нататък: ”защото Той е мил и към неблагодарните, и към злите. ” Той праща дъжд на всички – и на положителни, и на зли, заповядва на слънцето да свети на целия свят.

В какво се състои коренът на милосърдието? В жалостта, в състраданието. Жалостта, състраданието – това са главните свойства, главните качества на любовта. У който има обич – има жалост и съчувствие, тъй като не може да обичаш и да не съчувстваш. Той не може да не прави положително на оня, който се нуждае, да го прави без да чака каквато и да е признателност, без да чака да получи същото.

От чистата обич произтича нашето състрадание, от чистата обич изпълняваме ние тези заповеди на Христа – даваме назаем на тези, от които не се надяваме да получим назад, вършим всевъзможни положителни каузи. И който постъпва по този начин, го чака велика премия от Бога – наследник на Всевишния ще се назова.

Вие знаете, какво е приказвал Господ Иисус Христос за Страшния Съд и за това, защо ще бъдат оправдани праведниците. Само поради любовта, поради делата на любовта. Те ще се нарекат синове на Всевишния, ще възсияят като звезди на небето. А тези, които са нямали обич, които не са правили каузи на състрадание, ще се нарекат синове на дявола и постоянно ще се мъчат с него.

От деятел Йоан Богослов, великия деятел на любовта, сме разбрали, че любовта е осъществяване на целия закон. Милосърдието също е целия закон Христов, тъй като и то произлиза от любовта.

Какво да вършим, с цел да придобием обич? О, това е велико дело, това е голямо дело, това е задачата на нашето битие, задачата на целия ни живот. Ние по тази причина и сме основани от Бог, с цел да се приближаваме към Него духовно. Ние по тази причина и живеем, с цел да станем синове на Всевишния, с цел да се усъвършенстваме и да вървим към Него.

Кой е пътят, по който би трябвало да вървим?

Минавайте през тесните врата, през каменистите и трънливи пътища, без да се страхувате от страданията, тъй като те раждат положително. Страдащият се освобождава от злобата, освобождава се от егоизма, става спокоен, мирен, цялостен с обич. Трябва да вървим по пътя на скърбите, изпълнявайки всички заповеди на Христа. Чрез непрестанни молебствия и пост би трябвало да пребъдваме в общение с Бог. Тези са придобили обич, които сходно на преп. Серафим Саровски, денонощно са се молили и постили. Техните сърца Господ очиства от всяка нечистотия, тъй като Светия Дух, духът на Любовта, може да населява единствено в кроткото, в смиреното сърце. Трябва да придобием благост, примирение, тогава ще пристигна и святата обич.

За доста, доста имаме да се молим, каейки се за безчислените си грехове. Но непрекъсната и съществена би трябвало да бъде молитвата ни – Господ да очисти сърцето ни от злобата, да ни подари великите християнски добродетели – благост, примирение, свята обич. Никога не забравяйте най-важната молитва – за любовта. Молете се по този начин, както Бог вложи в сърцето ви. Например по този начин: ”Господи, дай ми свята обич, научи ме да обичам всички хора – и грубите, и гордите, и глупавите, и нечестивите, както Ти, Господи, обичаш всички нас, неверните и окаяните ”.

15 октомври 1944 година

Източник:
Снимки: Православен свят, luka.kasdom.ru, Всемирното Православие