Археолозите: Пътната станция, некрополът и праисторическата могила до Белозем изискват сериозно проучване, а не работа на парче
Археолоът от РАМ-Пловдив Елена Божинова и инспектори от Главна дирекция " Инспекторат за запазване на културното завещание " в Министерството на културата обходиха землището на село Белозем. Специалистите бяха там, с цел да установяват в какво положение са археологическите обекти в региона. Както ви разказахме преди време, артефакти - строителни отломъци от прилежащите могили, са струпани наоколо до остарял отводнителен канал и оставени на ориста, заяви
„ Посетихме и двата обекта – античната пътна станция в местността Хисарлъка и и некрополът наоколо, както и праисторическата селищна могила Асарлъка. Първият – където са и каменните фрагменти, е доста впечатляващ като размери. До него в идеална редица, направени като по шаблон, има редица от надгробни могили. И двата обекта са наоколо до река Марица. Навсякъде се виждат фрагменти от хубава първокласна керамика и амфори на огромна повърхност. Блоковете, за които вие писахте, са извадени при обработката на земята. За да не пречат, са изсипани отстрани”, описа Елена Божинова. Тя акцентира, че, за наслада, в този археологически обект не се следят нарушавания.
„ Другият обект е голяма селищна могила, наоколо до река Сребра. Чудесна е, като по учебник. На нея има малко древност, главно е праистория. Там се откриват повърхностни иманярски изкопи”, добави археоложката от РАМ-Пловдив. Тя изясни, че след визитата на двата археологически обекта дружно с сътрудниците си е разговаряла и с полицията.
Оттук насетне следва да бъде направен констативен протокол, където ще бъде разказано положението на обектите от районния контрольор на Главна дирекция „ Инспекторат за запазване на културното наследство”в Министерство на културата Стоилка Игнатова.
„ Аз ще направя актуализация на картона на обектите в Археологическата карта на България, както и отчет за положението им в момента”, описа Елена Божинова.
Припомняме, че локалният гражданин Тодор Тодоров е подел самодейност част от полезностите да бъдат изложени в музейна колекция, налична за гости. Както към този момент писахме, с цел да се осъществя сходно желание, преди всичко се изискват съответните позволения от Министерството на културата, чийто първостепенна задача е ориста на паметниците на културата. За събдаването на експозиция е належащо първо е належащо да се събере колекция от артефакти. Това може да се случи, в случай че локалните хора под формата на подаяние, да вземем за пример, дават артефакти, които съхраняват в домовете си, открити при оран или в полето. Необходимо е да има помещение, квалифициран експерт, който да се грижи за сбирката.
Елена Божинова изясни по принцип по какъв начин се действа във връзка с разкопките на обекти като тези в региона на Белозем и акцентира, че е значимо към такива са се пристъпи с концепцията да се направи планировка с идея най-малко 10 години напред.
„ Това важи за всеки един обект. Лесно е да се каже „ ще почнем разкопки”, само че в действителност би трябвало да има ясно направен проект ", разяснява Божинова. Тя добави, че практиката е да се стартира с геофизични измервания и по този начин картината стане по-ясна за размера на обектите, за типа на структурите. След това се вършат недеструктивни изследвания, които да открият дебелината на културния слой. Нещо, за което геофизиката не може да отговори на 100 %. Тогава към този момент може да се направи една по-дългосрочна стратегия.
Както ви разказахме в предходния ни материал Тодор Тодоров разгласи, че на място ще работят студенти от Пловдивския университет отпред с археолога и учител Божидар Драганов.
Екипът ни ще продължи да следи какво ще се случва с двата археологически обекта до Белозем. Ще ви разкажем и за още такива в региона към Пловдив, които бяха обект на натоварен археологически обход на експерти от РАМ-Пловдив.
„ Посетихме и двата обекта – античната пътна станция в местността Хисарлъка и и некрополът наоколо, както и праисторическата селищна могила Асарлъка. Първият – където са и каменните фрагменти, е доста впечатляващ като размери. До него в идеална редица, направени като по шаблон, има редица от надгробни могили. И двата обекта са наоколо до река Марица. Навсякъде се виждат фрагменти от хубава първокласна керамика и амфори на огромна повърхност. Блоковете, за които вие писахте, са извадени при обработката на земята. За да не пречат, са изсипани отстрани”, описа Елена Божинова. Тя акцентира, че, за наслада, в този археологически обект не се следят нарушавания.
„ Другият обект е голяма селищна могила, наоколо до река Сребра. Чудесна е, като по учебник. На нея има малко древност, главно е праистория. Там се откриват повърхностни иманярски изкопи”, добави археоложката от РАМ-Пловдив. Тя изясни, че след визитата на двата археологически обекта дружно с сътрудниците си е разговаряла и с полицията.
Оттук насетне следва да бъде направен констативен протокол, където ще бъде разказано положението на обектите от районния контрольор на Главна дирекция „ Инспекторат за запазване на културното наследство”в Министерство на културата Стоилка Игнатова.
„ Аз ще направя актуализация на картона на обектите в Археологическата карта на България, както и отчет за положението им в момента”, описа Елена Божинова.
Припомняме, че локалният гражданин Тодор Тодоров е подел самодейност част от полезностите да бъдат изложени в музейна колекция, налична за гости. Както към този момент писахме, с цел да се осъществя сходно желание, преди всичко се изискват съответните позволения от Министерството на културата, чийто първостепенна задача е ориста на паметниците на културата. За събдаването на експозиция е належащо първо е належащо да се събере колекция от артефакти. Това може да се случи, в случай че локалните хора под формата на подаяние, да вземем за пример, дават артефакти, които съхраняват в домовете си, открити при оран или в полето. Необходимо е да има помещение, квалифициран експерт, който да се грижи за сбирката.
Елена Божинова изясни по принцип по какъв начин се действа във връзка с разкопките на обекти като тези в региона на Белозем и акцентира, че е значимо към такива са се пристъпи с концепцията да се направи планировка с идея най-малко 10 години напред.
„ Това важи за всеки един обект. Лесно е да се каже „ ще почнем разкопки”, само че в действителност би трябвало да има ясно направен проект ", разяснява Божинова. Тя добави, че практиката е да се стартира с геофизични измервания и по този начин картината стане по-ясна за размера на обектите, за типа на структурите. След това се вършат недеструктивни изследвания, които да открият дебелината на културния слой. Нещо, за което геофизиката не може да отговори на 100 %. Тогава към този момент може да се направи една по-дългосрочна стратегия.
Както ви разказахме в предходния ни материал Тодор Тодоров разгласи, че на място ще работят студенти от Пловдивския университет отпред с археолога и учител Божидар Драганов.
Екипът ни ще продължи да следи какво ще се случва с двата археологически обекта до Белозем. Ще ви разкажем и за още такива в региона към Пловдив, които бяха обект на натоварен археологически обход на експерти от РАМ-Пловдив.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ