За първи път се излюпи клониран дракон (ВИДЕО)
Археогенетици от университета на Билбоа (Патагония) са постигнали триумф в клонирането на по този начин наречените европейски дракони. Подобно влечуго се излюпва за първи път от времената на Средновековието.
Екип учени под управлението на проф. Ден Ерис (Den Heraouex) са вплели фрагменти от ДНК на измрелите Draco girionus в кафези на кайманови гущери, които се явяват най-близките през днешния ден съществуващи родственици на измрелите създания.
Забележително е, че „ майката “ на дракона е африкански щраус, защото единствено тази птица можела да износи яйце с нужния размер.
Излюпеното създание, както твърди проф. Ерис, генетически изцяло подхожда на драконите, измрели преди към 700 години.
ДНК на драконите е получена от яйца, съхранили се добре в торфени блата на Бесарабия и открити от австроунгарски учени от Императорския институт по археология през 1913 година.
В годините на войните, революциите и прочие катаклизми яйцата изчезнали и за известно време се считали изгубени (известно е, че сътрудниците на „ Аненербе “ са ги издирвали), до момента в който най-сетне не били открити през 1971 година в базиликата „ Свети Георги “ в Буенос Айрес. Чак 30 години по-късно те били предадени в ръцете на генетиците.
Освен яйцата археолозите са разкрили едвам няколко фрагмента от скелета на този змей.
Някои средновековни литературни монументи, да вземем за пример жития на светци, разрешили на учените да възстановят приблизителния тип на чудовището. По размери то е било по-голямо от бик, дължината на тялото с опашката е превишавала тази на кон, солидната глава е била увенчана с рога.
Животното можело да се похвали с остри зъби и люспеста ризница, способна да издържи много мощен удар. Драконът е живял по крайбрежията на водоеми и е бил отличен плувец. Когато го преследвали, той, сходно на някои животни, е бълвал зловоние (което в националните сказания се е трансформирало в дарба за бълване на огън).
Освен това драконът постоянно е сменял кожата си, като остарялата не падала незабавно и известно време се влачела след него, което явно е породило легендите за триглавия дракон.
В Средновековието това животно, обитаващо територията на Източна и Централна Европа, към този момент е било много рядко и усърдно е избягвало хората.
Да отбележим, че това не е първият сходен триумф на генетиците. Наскоро в ЮАР беше „ възкресен “ измрял преди повече от 100 години роднина на зебрата. В близко време по сходен метод се възнамерява да бъдат основани мамути и пещерни лъвове. И това към този момент не са смешки!
