![Арх. Николай Попов [Synthesis] Още по темата Неизвестната Маша Ивашинцова](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3199357.jpg)
Паметник на незнайния фотограф
Арх. Николай Попов
[Synthesis] Още по тематиката
Неизвестната Маша Ивашинцова
Историята на съветската Вивиан Майер
30 мар 2018
#българия #социализъм #носталгия
Какво (не) споделя фотографският план Imaginary Archives за предишното и спомените ни
1 мар 2018
Другият Китай
Френският колекционер Тома Сован събира фотоси на непознати китайци. Защо?
15 сеп 2017 Може ли един създател да е легенда в жанра си, без да е прочут на по-широка аудитория? Възможно е, а мотив да помислим над аргументите за това е изложбата " Разказ за Несебър " в изложба Synthesis на фотографа и проектант Николай Попов (1914 - 1973), персона, за която не се намира доста нито онлайн, нито офлайн.
Изложбата е показана за пръв път през 1961 година и дебютна за Попов, който прекарва няколко следващи лета и зими край Черно море, с цел да улови пълноценно духа му. Въпреки заглавието черно-белите фотоси в действителност са от няколко местоположения по Черноморието. Според проф. Георги Лозанов серията е " тъкмо противоположното на ширещата се тогава фотопропаганда на новия живот ".
В текста си към изложбата той написа: " Арх. Николай Попов е класик и по още една причина – времето нищо не е съумяло да отнеме на фотографиите му. Те умерено биха могли да бъдат направени през днешния ден, стига да се откри някой с неговото майсторство и дарба да пази в облиците си живота по крайбрежието от провалите на посткомунизма. Както арх. Попов го е опазил от провалите на комунизма. "
Илюстрация
Увеличаване
[Synthesis] Смаляване
Илюстрация
Увеличаване
[Synthesis] Смаляване
Николай Попов приключва архитектура в Загреб и има триумф като проектант - измежду постройките, които е проектирал, е Посолството на Сърбия, зает е и с ремонта на летище София. През 1951 година Попов става един от първите, които получават званието " фотограф художник ". Работи в Българска академия на науките, само че около разрива сред Тито и Сталин през 1956 година всички, приключили в Югославия, са уволнени, което го кара да се отдаде напълно на фотографията. Той е може би най-често награждаваният български фотограф на интернационално равнище – притежател е на ЕФИАП, най-високото отличие на Международната федерация за фотоизкуство.
За арх. Николай Попов се приказва като за безспорен перфекционист. Синът му Боян Попов, който дава непокътнатите копия, удостоверява, че татко му е бил точно подобен.
" Той беше доста тънък и учтив човек ", споделя Боян Попов, който е наследил привързаността към фотографията и е работил като ефирен оператор и боен сътрудник. Сега живее на о. Тасос. " Освен сърбохърватски татко ми владееше съвършен френски. Винаги излизаше с костюм и мека шапка – това изобщо не се нравеше на " другарите ". Беше цялостна диаметралност на времето на социализма. "
Илюстрация
Увеличаване
[Synthesis] Смаляване
Изложбата е и опит по-младата аудитория да се запознае с по-старите генерации в българската снимка. " Като че ли съществува една амнезия и единствено за 20 години толкоз огромни имена са към този момент забравени. Тази липса на мост сред поколенията е извънредно обезпокоителен факт – макар че на всички места в района е имало социализъм и сложен временен интервал, тази давност е доста характерна за България ", споделя фотографката и куратор на изложба Synthesis Надежда Павлова. Според нея сред поколението на арх. Попов и хората, които в този момент са към 30-годишни, има " една черна дупка ".
По времето на социализма фотографията не се е считала за високо изкуство, само че приемането на артистично звание въпреки всичко е подсигурило работа без потребността от висше обучение.
Илюстрация
Увеличаване
[Synthesis] Смаляване
" Съответно след 1989 година доста малко фотографи съумяват да преподават, работят и да предадат опита си, други изцяло сменят попрището си. Като изключим събитията на Фотографската академия, сред 1989 – 2010 година съвсем няма изложения, които да демонстрират по-старото потомство. Освен това наследството им постоянно не е непокътнато – огромна част са работили в разнообразни редакции, надлежно негативите им не са тяхно персонално владеене или са окончателно изгубени с годините ", споделя Павлова. В случая на арх. Николай Попов всички оригинали са унищожени след пожар в Държавния списък, в това число серията му от Египет, от която към този момент няма диря.
Илюстрация
Увеличаване
[Synthesis] Смаляване
Николай Попов е бил високо оценен от връстниците си и поради фотосите си от Куба. Той е бил един от първите фотографи, позволени в страната след въвеждането на режима на Кастро. В тези фотоси той демонстрира същия жанр като от фотосите си от българското Черноморие – портретиране на всекидневието и безвременността. " В снимането му няма нищо от разхвърляната и асоциативна снимка, той е фокусиран напълно върху това да спести ненужното и бъбривото ", споделя още Павлова.
" Разказ за Несебър " е в изложба Synthesis до 19 юни. Изложбата е част от програмата на Месец на фотографията, събитие, проведено от Надежда Павлова, Юри Трейман и Явор Попов.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
[Synthesis] Още по тематиката
Неизвестната Маша Ивашинцова
Историята на съветската Вивиан Майер
30 мар 2018
#българия #социализъм #носталгия
Какво (не) споделя фотографският план Imaginary Archives за предишното и спомените ни
1 мар 2018
Другият Китай
Френският колекционер Тома Сован събира фотоси на непознати китайци. Защо?
15 сеп 2017 Може ли един създател да е легенда в жанра си, без да е прочут на по-широка аудитория? Възможно е, а мотив да помислим над аргументите за това е изложбата " Разказ за Несебър " в изложба Synthesis на фотографа и проектант Николай Попов (1914 - 1973), персона, за която не се намира доста нито онлайн, нито офлайн.
Изложбата е показана за пръв път през 1961 година и дебютна за Попов, който прекарва няколко следващи лета и зими край Черно море, с цел да улови пълноценно духа му. Въпреки заглавието черно-белите фотоси в действителност са от няколко местоположения по Черноморието. Според проф. Георги Лозанов серията е " тъкмо противоположното на ширещата се тогава фотопропаганда на новия живот ".
В текста си към изложбата той написа: " Арх. Николай Попов е класик и по още една причина – времето нищо не е съумяло да отнеме на фотографиите му. Те умерено биха могли да бъдат направени през днешния ден, стига да се откри някой с неговото майсторство и дарба да пази в облиците си живота по крайбрежието от провалите на посткомунизма. Както арх. Попов го е опазил от провалите на комунизма. "
Илюстрация
Увеличаване
[Synthesis] Смаляване
Илюстрация
Увеличаване
[Synthesis] Смаляване
Николай Попов приключва архитектура в Загреб и има триумф като проектант - измежду постройките, които е проектирал, е Посолството на Сърбия, зает е и с ремонта на летище София. През 1951 година Попов става един от първите, които получават званието " фотограф художник ". Работи в Българска академия на науките, само че около разрива сред Тито и Сталин през 1956 година всички, приключили в Югославия, са уволнени, което го кара да се отдаде напълно на фотографията. Той е може би най-често награждаваният български фотограф на интернационално равнище – притежател е на ЕФИАП, най-високото отличие на Международната федерация за фотоизкуство.
За арх. Николай Попов се приказва като за безспорен перфекционист. Синът му Боян Попов, който дава непокътнатите копия, удостоверява, че татко му е бил точно подобен.
" Той беше доста тънък и учтив човек ", споделя Боян Попов, който е наследил привързаността към фотографията и е работил като ефирен оператор и боен сътрудник. Сега живее на о. Тасос. " Освен сърбохърватски татко ми владееше съвършен френски. Винаги излизаше с костюм и мека шапка – това изобщо не се нравеше на " другарите ". Беше цялостна диаметралност на времето на социализма. "
Илюстрация
Увеличаване
[Synthesis] Смаляване
Изложбата е и опит по-младата аудитория да се запознае с по-старите генерации в българската снимка. " Като че ли съществува една амнезия и единствено за 20 години толкоз огромни имена са към този момент забравени. Тази липса на мост сред поколенията е извънредно обезпокоителен факт – макар че на всички места в района е имало социализъм и сложен временен интервал, тази давност е доста характерна за България ", споделя фотографката и куратор на изложба Synthesis Надежда Павлова. Според нея сред поколението на арх. Попов и хората, които в този момент са към 30-годишни, има " една черна дупка ".
По времето на социализма фотографията не се е считала за високо изкуство, само че приемането на артистично звание въпреки всичко е подсигурило работа без потребността от висше обучение.
Илюстрация
Увеличаване
[Synthesis] Смаляване
" Съответно след 1989 година доста малко фотографи съумяват да преподават, работят и да предадат опита си, други изцяло сменят попрището си. Като изключим събитията на Фотографската академия, сред 1989 – 2010 година съвсем няма изложения, които да демонстрират по-старото потомство. Освен това наследството им постоянно не е непокътнато – огромна част са работили в разнообразни редакции, надлежно негативите им не са тяхно персонално владеене или са окончателно изгубени с годините ", споделя Павлова. В случая на арх. Николай Попов всички оригинали са унищожени след пожар в Държавния списък, в това число серията му от Египет, от която към този момент няма диря.
Илюстрация
Увеличаване
[Synthesis] Смаляване
Николай Попов е бил високо оценен от връстниците си и поради фотосите си от Куба. Той е бил един от първите фотографи, позволени в страната след въвеждането на режима на Кастро. В тези фотоси той демонстрира същия жанр като от фотосите си от българското Черноморие – портретиране на всекидневието и безвременността. " В снимането му няма нищо от разхвърляната и асоциативна снимка, той е фокусиран напълно върху това да спести ненужното и бъбривото ", споделя още Павлова.
" Разказ за Несебър " е в изложба Synthesis до 19 юни. Изложбата е част от програмата на Месец на фотографията, събитие, проведено от Надежда Павлова, Юри Трейман и Явор Попов.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ