Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва прибързано на 20 април в Копривщица и е проведено от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е несполучливо, то съставлява самобитен връх на българското националноосвободително придвижване. Днешните оценки са, че въстанието, въпреки и незавършило с боен триумф, реализира друга своя съществена цел – политическата, защото националният протест за самостоятелност намира мощен отзив в Западна Европа и изключително в Русия.

Въстанието е квалифицирано в разстояние на едвам 1-2 месеца, с което се изясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от обособени деятели на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна мощ и в последна сметка е резултат от напъните на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за протест била осъществена единствено в IV и I окръг.

Единствено в IV окръг под управлението на Георги Бенковски била основана непрекъснато настояща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела усещане на локалните мюсюлмани и на османските управляващи. Сигурна информация за „ предприятието “ обаче те получили едвам след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „ мирната парадайса “. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил погубен, а в градчето била открита революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище популярното „ Кърваво писмо “. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който минал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съгласно с решението от Оборище за отбягване на неуспех, оповестил прибързано началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло отрицателно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите условия. Предателството заплашвало с неуспех грижливо построената организация, както и психическата подготовка на народа за обезверени и решителни дейности. Избухването на въстанието в IV окръг довело до всеобщи арести на комитетски дейци в другите окръзи, стремително активизиране на нередовни турски елементи (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Подготовката на въстанието е осуетена от османските управляващи. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е подложен под наблюдаване. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прекачване на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и други



Според българската историография починалите са към 30 000 души, до момента в който съгласно външни откриватели броя на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев счита, че по време на въстанието са разрушени към 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.

Историческо значение

Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са мотив за осъществяване на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото интернационално самопризнание на правото на българите да имат своя страна в етническите си граници, обрисувани към този момент от битката за църковна самостоятелност, глобено от всички Велики сили. Така Априлското въстание, въпреки и боен неуспех, директно води до най-големия политически триумф на българската нация до тогава. Отказът за реализиране на решенията на Цариградската конференция от страна на османското държавно управление води до оповестяването на единадесетата Руско-турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не трансформира военната конюнктура в България, то значително дава международен отзив на казуса с България, позволен с Руско-турската Освободителна война.



Как ще бъде маркирана днешната дата в Копривщица?

Кунка Неделева, шеф дирекция „ Музеи “ в Община Копривщица, споделя за подготовката в “Нашият ден “:

“Тази година, както всякога, в Копривщица ще бъде маркирана великата дата. Цикълът от тържества, отдаден на 145-годишнината от Априлското въстание, стартира още през днешния ден във възрожденското градче.

На историческия площад " 20 април " среща ще си дадат Фондация „ Васил Левски “, в лицето на ръководителя ѝ – проф. Пламен Павлов. Представители на Сдружение “Тодор Каблешков “. Академичният състав и Студентския съвет на Висшето транспортно учебно заведение “Тодор Каблешков “ и жителите на Копривщица.

Ще поднесем венци и ще се преклоним пред величието и саможертвата на всички тези велики българи, пожертвали живота си за България.

Тази година в Копривщица е отдадена освен на 145-годишнината от експлоадирането на Априлското въстание, само че и на 170 години от рождението на най-светлия български деятел на това въстание – Тодор Каблешков. “