Апостолът умира на 6 февруари 1873 година, когато в сила

Апостолът умира на 6 февруари 1873 година, когато в действие е Юлианския календар. След като в България е въведен Григорианския календар през 1916 година, означаваме гибелта на Левски 12 дни по-късно - на 18 февруари всяка година. Възпоменателните церемонии обаче у нас се провеждат ден по-късно - на 19 февруари.



На 18 февруари (6 февруари по остарял стил) 1873 година в покрайнините на София е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата Васил Левски. Мястото на обесването му се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино блага,
за какво така жално, така милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там така грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят заветен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня. 

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един наследник, Българийо,
виси на него със страшна мощ.

Гарванът грачи грозно, злокобно,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
дамите плачат, пищят децата. 

Зимата пее свойта зла ария,
вихрове гонят тръни в полето,
и мраз, и студ, и рев без вяра
навяват на теб тъга на сърцето.

" Обесването на Васил Левски " е последната ария на Ботев. Създадена е евентуално към края на 1875 година, тъй като не е включена в " Песни и стихотворения ". Напечатана е в " Календар за 1876 година " под облика на Васил Левски.

 

hera.bg