В живота любовта е трамплин, от който душата се възвисява ♥ Невена КОКАНОВА
(Апостол Карамитев и Невена Коканова в кадър от кино лентата „ Сватбите на Йоан Асен “, 1975 година, режисьор Вили Цанков)
Любов
С обич се оцелява. Няма друго оръжие против проблемите в този живот. Животът като че ли ни е даден, с цел да се борим за него. Над всичко слагам любовта. Винаги сюрпризирана се спирам пред нея. Озарявам се от пламъка й. Любовта е в цялото човешко създание. Тя е наложителна. В живота любовта е трамплин, от който душата се възвисява. Тогава си по-талантлив, по-градивен. Любовта е велика работа. Тя в действителност преобразява духа. Твърде изкушаващо е една актриса да приказва за обич. Често безмълвно приближавам към нея.
Принцип
Единственият принцип, на който те изневерявам: „ Нищо прекомерно, само че всичко до дъно! ”. Това е изконен, древен принцип. Откриеш ли го един път, би трябвало да си простак, с цел да се откажеш от него. Особено през днешния ден. В какво ли можем да прекалим, когато джобът ни е празен до край. Аз нямам нищо „ най ”. Животът е непрекъснат продан. Ние не търсим очите на другия, боязън ни е да го забележим от вътрешната страна. Онези хора на село живеят простичко, съблюдават десетте Божи заповеди. Трябва да знаете: „ Духът не умира от беднотия ”. А ние, знаем ли ги въобще които са десетте Божи заповеди? Малко да се подчиним на християнския морал, обществото ни ще запее. Не го споделям като набожен човек, а като българка, елементарен човек.
Сама
Не съм самотница. Аз съм сама, само че с Познание. Знаеш ли какъв брой гласове има Познанието? Гласовете на всеки, който ти е изменил, който те е предал. Тази самотност е звучна. Мигът, когато изживееш раздялата с някого, е един кюртаж. Това е болежка, разтрисане, само че по-късно си на чисто. Аз обичам да имам другарства на чисто.
Оцеляване
Имала съм и аз своето страдалчество. Месеци на безвремие. Но духът ми е оцелявал. Просто зная законите на съществуването. А може би духът ми е с по-светли краски. Усмихвам се на провокациите. Имам и черти на характера, които са си моя същина и надали в миналото ще преодолея. Но се пробвам най-малко да ги туширам. Например, прекомерното доверие ме е довеждало до сривове. Но аз съм човек ощастливен от изкуството. Имам чувството, че в никакъв случай не съм се разминавала с фантазиите си. Мечтая единствено да не върша взаимни отстъпки. За мен сред изкуството и живота съществува единствено една единствена връзка - истината.
От книгата „ Невена Коканова: Коя съм аз? ”, Георги Тошев, Изд. Импулс
Снимка: Апостол Карамитев и Невена Коканова в кадър от кино лентата „ Сватбите на Йоан Асен “, 1975 година, режисьор Вили Цанков
