Спасете нашите души! ~ Стефан ЦАНЕВ
АПОКАЛИПСИС
Всичко ще се оправи:
ще върнем земята на хората –
ще имаме задоволително самун и месо,
яйца и зеленчуци;
ще създадем промишлеността си
съвременна и екологична –
ще имаме колкото си щем хладилници, консерви, перални и тв приемници.
Но, кажете ми:
Какво ще вършим с нашите души?
Какво ще вършим с озъбената си лакомия, какво ще вършим с братоубийствената си пристрастеност за власт, какво ще вършим с избухналата като спукан абсцес ненавист, какво ще вършим с нашата отплата, която като усойница демонстрира съскащата си глава от ямата на устните ни – в случай че не й посочим жертвата, тя нас ще удуши:
Спасете нашите души!
Какво ще вършим с празнотата, която зина в нас – ние сме като разсъхнали се каци: обръчите на диктатурата, които ни стягаха /и ни сплотяваха/, са раздрани – разпадаме се, виното на вярата ни изтече; всичко в нас – в сърцата, в мозйците ни, в лимфите, в кръвта ни, в алените и в белите ни кръвни телца, в клетките ни – всичко се разрушава:
Спасете нашите души!
Както ембриона в мрака на утробата всмуква характера и навиците на майката, по този начин и ние всмукахме в себе си предишното – всеки от нас е една тоталитарна мини страна: няма плурализъм, няма народна власт, няма независимост на мисълта, няма независимост на словото; във всекиго дебне един Сталин, един Хитлер /не си ли с нас – срещу нас си!/ дай му власт и ще размаха секира и бич:
Спасете нашите души!
Ние приехме свободата като независимост да грабим, като независимост да клеветим, да лицемерим, независимост да ненавиждаме, независимост да насилваме, да изнасилваме, независимост да убиваме – както слънцето, което дава живот на тази Земя, същото слънце може Земята да опустоши:
Спасете нашите души!
Ние сме слънцето, ний сме земята, ний сме дъжда, ние сме вятъра, ние сме бурята; свободата ни лиши от чувството, че някой различен е отговорен за нашите несгоди – от всички самоизмами, от всички заблуди, химери и утопии, от всички илюзии, от всички оправдания свободата ни лиши:
Спасете нашите души!
... И чакаме с уплашена вяра глас Господен
да ни напъти,
да ни утеши.
О, мъчна орис – да си свободен...
Спасете
нашите
души!
1992
Избрано от: Стефан Цанев: „ Спасете нашите души! “, изд. Bulart
Снимки: trud.cc, mg-babatonka.bg
