Времето се влошава, времето изтича
" Апокалипсис в този момент " - асоциацията с кино лентата на режисьора Франсис Форд Копола за климатичните промени може да наподобява прекомерно претенциозна, само че в случай че попитаме жителите на редица страни в Югоизточна Европа по какъв начин се усещат в този момент, евентуално ще са в сходно състояние. В момента претърпяваме една от най-тежките и продължителни горещи талази от десетилетия, а неприятната вест е, че рисковите събития зачестяват и множеството прогнози са, че тази наклонност ще продължи.
Светът е стигнал до стадий, в който е по-скоро безсмислено учените, държавните управления и бизнесът да спорят дали климатичните промени се дължат основно на човешката активност. Факт е, че те се случват и би трябвало да се създават и ползват политики за адаптиране към тях. И би трябвало да е ясно, че този развой е обвързван, първо, с големи вложения, като огромните изгоди ще дойдат по-късно, а евентуално и за идващите генерации.
Не звучи оптимистично и прогнозата в новия отчет на Междуправителствения комитет по изменението на климата към Организация на обединените нации, оповестен преди седмица - със сегашните темпове на развиване Земята ще се затопли с 1.5 градуса до към 2030 година спрямо прединдустриалната епоха и това ще бъде с 10 години по-рано от датата, която беше планувана през 2018 година Така се заплашва постигането на основната цел на Парижкото съглашение, тъй като признаците на изменението на климата стават явни във всяка част на света. Докладът демонстрира по какъв начин вероятното може да стане действителност, а създателите акцентират, че в този момент тези промени " засягат всеки обитаем район по света, като човешкото въздействие способства за доста следени промени във времето и климатичните крайности ".
За да разберем какво значи да живеем в свят, който е с 1.5 градуса по-топъл по отношение на преди 200 години, значи, че топлите талази, които тогава са се случвали един път на 50 години, ще се появяват 9 пъти по-често. Ако температурата се увеличи с 3 градуса - честотата им ще се усили до 14 пъти. Или всеки три години и половина ще би трябвало да се сблъскваме с това, което усещаме като горещина последните седмици. С всичките последици от това, като пожари, унищожени реколти, енергийни дефицити и всевъзможни други аномалии.
Измерване на вредите
Изменението на климата съставлява най-голямата дълготрайна опасност за международната стопанска система. Редица интернационалните институции приканват за разнообразни смекчаващи ограничения, които биха лимитирали стоплянето. Амбициозната цел за реализиране на чисти нулеви излъчвания до 2050 година ще коства доста пари, само че отрицателните резултати и вредите от измененията в климата ще костват още повече. Анализ на Международния валутен фонд от 2019 година планува, че изменението на климата може да понижи световния Брутният вътрешен продукт на човек със 7% до 2100 година
Още по-притеснително звучи направеният напролет показател за стопанската система на климата от Swiss Re Institute, съгласно който в най-лошия сюжет, в случай че не се подхващат ограничения, световните температури могат да се покачат с над 3°C, а международната стопанска система да се свие с 18% през идващите 30 години. В най-хубавия вид спадът ще е 4%, в случай че задачите на Парижкото съглашение за нарастване под 2 градуса по Целзий са реализирани (прогнозите са направени въз основата на изследване измежду 48 стопански системи, представляващи 90% от международната стопанска система, целящо да дефинира по какъв начин биха потърпевши от изменението на климата при четири сюжета за повишение на температурата). Тъй като световното стопляне прави въздействието на естествените бедствия по-сериозно, това може да докара до обилни загуби на приходи и продуктивност. Например повишението на морското ниво води до загуба на земя, която другояче би могла да се употребява продуктивно, а топлинният стрес може да докара до спад на реколтата. Икономиките в Азия обаче биха били най-тежко наранени, като Китай е изложен на риск да загуби близо 24% от своя Брутният вътрешен продукт при тежък сюжет, до момента в който най-голямата стопанска система в света, Съединени американски щати - близо 10%, а Европа - съвсем 11%, демонстрират резултатите.
Капитал - брой 33
Горещото лято също може да навреди на културите както непосредствено (много значими култури са доста чувствителни към температури над избран праг), по този начин и посредством така наречен воден стрес. Когато извънредно горещите и сухи условия изсмукват влагата от земята, последващите засушавания освен задълбочават проблемите за фермерите, само че и основават нови. Заради сухото и горещо последно лято в Бразилия (сега там в по-голямата част от страната е зима) се чака реколтите от кафе и захар да намалее доста, което към този момент изстреля цените им до рекордни равнища.
Изменението на климата съставлява най-голямата дълготрайна опасност за международната стопанска система.
Увеличава се и рискът, и размерът на пожарите. Това е проблем освен в топли, пожароопасни места като Австралия. В продължение на няколко месеца през лятото на 2019 година огромни горски масиви на север в Русия и Канада, даже в Гренландия изгоряха.
Светът е стигнал до стадий, в който е по-скоро безсмислено учените, държавните управления и бизнесът да спорят дали климатичните промени се дължат основно на човешката активност. Факт е, че те се случват и би трябвало да се създават и ползват политики за адаптиране към тях. И би трябвало да е ясно, че този развой е обвързван, първо, с големи вложения, като огромните изгоди ще дойдат по-късно, а евентуално и за идващите генерации.
Не звучи оптимистично и прогнозата в новия отчет на Междуправителствения комитет по изменението на климата към Организация на обединените нации, оповестен преди седмица - със сегашните темпове на развиване Земята ще се затопли с 1.5 градуса до към 2030 година спрямо прединдустриалната епоха и това ще бъде с 10 години по-рано от датата, която беше планувана през 2018 година Така се заплашва постигането на основната цел на Парижкото съглашение, тъй като признаците на изменението на климата стават явни във всяка част на света. Докладът демонстрира по какъв начин вероятното може да стане действителност, а създателите акцентират, че в този момент тези промени " засягат всеки обитаем район по света, като човешкото въздействие способства за доста следени промени във времето и климатичните крайности ".
За да разберем какво значи да живеем в свят, който е с 1.5 градуса по-топъл по отношение на преди 200 години, значи, че топлите талази, които тогава са се случвали един път на 50 години, ще се появяват 9 пъти по-често. Ако температурата се увеличи с 3 градуса - честотата им ще се усили до 14 пъти. Или всеки три години и половина ще би трябвало да се сблъскваме с това, което усещаме като горещина последните седмици. С всичките последици от това, като пожари, унищожени реколти, енергийни дефицити и всевъзможни други аномалии.
Измерване на вредите
Изменението на климата съставлява най-голямата дълготрайна опасност за международната стопанска система. Редица интернационалните институции приканват за разнообразни смекчаващи ограничения, които биха лимитирали стоплянето. Амбициозната цел за реализиране на чисти нулеви излъчвания до 2050 година ще коства доста пари, само че отрицателните резултати и вредите от измененията в климата ще костват още повече. Анализ на Международния валутен фонд от 2019 година планува, че изменението на климата може да понижи световния Брутният вътрешен продукт на човек със 7% до 2100 година
Още по-притеснително звучи направеният напролет показател за стопанската система на климата от Swiss Re Institute, съгласно който в най-лошия сюжет, в случай че не се подхващат ограничения, световните температури могат да се покачат с над 3°C, а международната стопанска система да се свие с 18% през идващите 30 години. В най-хубавия вид спадът ще е 4%, в случай че задачите на Парижкото съглашение за нарастване под 2 градуса по Целзий са реализирани (прогнозите са направени въз основата на изследване измежду 48 стопански системи, представляващи 90% от международната стопанска система, целящо да дефинира по какъв начин биха потърпевши от изменението на климата при четири сюжета за повишение на температурата). Тъй като световното стопляне прави въздействието на естествените бедствия по-сериозно, това може да докара до обилни загуби на приходи и продуктивност. Например повишението на морското ниво води до загуба на земя, която другояче би могла да се употребява продуктивно, а топлинният стрес може да докара до спад на реколтата. Икономиките в Азия обаче биха били най-тежко наранени, като Китай е изложен на риск да загуби близо 24% от своя Брутният вътрешен продукт при тежък сюжет, до момента в който най-голямата стопанска система в света, Съединени американски щати - близо 10%, а Европа - съвсем 11%, демонстрират резултатите.
Капитал - брой 33
Горещото лято също може да навреди на културите както непосредствено (много значими култури са доста чувствителни към температури над избран праг), по този начин и посредством така наречен воден стрес. Когато извънредно горещите и сухи условия изсмукват влагата от земята, последващите засушавания освен задълбочават проблемите за фермерите, само че и основават нови. Заради сухото и горещо последно лято в Бразилия (сега там в по-голямата част от страната е зима) се чака реколтите от кафе и захар да намалее доста, което към този момент изстреля цените им до рекордни равнища.
Изменението на климата съставлява най-голямата дълготрайна опасност за международната стопанска система.
Увеличава се и рискът, и размерът на пожарите. Това е проблем освен в топли, пожароопасни места като Австралия. В продължение на няколко месеца през лятото на 2019 година огромни горски масиви на север в Русия и Канада, даже в Гренландия изгоряха.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ