Апатията на хората как могат да променят градската среда на

...
Апатията на хората как могат да променят градската среда на
Коментари Харесай

Екипът на София: Искаме комплексен подход при управлението на града

" Апатията на хората по какъв начин могат да трансформират градската среда на София ме нервира най-вече. Не споделям, че всички са апатични, тъй като това, което следим последните 10 години приказва и за будно гражданско общество, сподели пред БНР арх. Любо Георгиев.

" Има доста какво да се усъвършенства в организацията на работа на обществените институции и на ръководството на София, тъй че да не се вземат решения на парче, да не се гасят пожари, а да има задача и визия, проект и систематичен метод при решение на градските проблеми, с отчитането на това какво би било въздействието на дадена активност върху други сфери на публичния живот. Комплексен метод при ръководството на града и вземането на решения, посочи за БНР Надежда Данаилова.

Гости в рубриката на БНР " Младите хора, които ме въодушевяват " са ръководителят ан Екипът на София арх. Любо Георгиев, който работи в областта на градското обмисляне и ръководство и специалистът по железопътен превоз Надежда Данаилова.

С тях беседваме за най-наболелите общински проблеми на столицата, какво желаят хората да се промени в кварталите, какви са положителните и неприятните практики досега в Столичната община.

Експертите в Екипът на София работят с, и за идните локални избори с обща кандидатура за кмет –.

Любо и Надежда споделят, че ги стимулира това, че всички те имат опит в градска среда, в обществената и здравната сфера и тъй като тази експертиза не се употребява до момента в градското ръководство.

" Знаем по какъв начин работят и по какъв начин не работят нещата в общината, знаем и по какъв начин може да се трансформират, за какво сме ги променяли от вътрешната страна тези неща и това е нещо, което ни подтикна да не оставим нещата на самотек, а да се ангажираме да създадем този град по-добър, тъй като градът има и капацитет, и потребност ", уточни още арх. Любо Георгиев, ръководител на Екипът на София.

" С огромна част на екипа на София проект аз съм работила професионално над 7 години и виждах как нещата могат да се усъвършенстват и подобрят, в случай че има разговор сред другите институции - това беше моята мотивация да се включа ", добави Надежда Данаилова, член на Екипа на София.

От година специалисти от трите партии и Екипът на София събират и проучват данни, дефинират най-важните проблеми и приготвят решения, основани на данни и познание, тъй че в случай че обединението завоюва изборите, екипът в общината да стартира действителна и дейна работа за града незабавно.

" Тъй като експертизата и разговорът са нашите мощни страни, на това залагаме в нашето взаимодействие с трите партии. Ние към този момент дефинирахме консенсусни тематики на другите организации и главните цели на ръководството. Тук включваме и равнопоставено и диалогично отношение с гражданските групи - неправителствени или локални групи по квартали.

Партиите, несъмнено, се концентрират върху акцията и спечелването на изборите, има и схващане за значимостта на положителното ръководство, като всеки си има възгледите за едно или друго нещо, само че самият факт, че ние споделяме много от задачите, които би трябвало да дефинира идващото ръководство - това е доста добра основа за взаимоотношение, разясни още арх. Георгиев.

На въпрос защо Васил Терзиев той отговори:

" Да, той наистина е известен в една друга сфера - предприемаческата, софтуерната и занапред му предстои да става известен в обществената сфера.

Защо той - тъй като се е потвърдил като добър управител и властник, управлявал е сполучливо огромни екипи, посочил е отговорно отношение към средата, имам предвид образованието и това, че е полагал систематични старания освен за своя персонален триумф или на компанията, а за създаването на среда, в която други млади, предприемчиви хора да останат тук в България и да се развиват.

Това е човек, който е посочил мощните си страни, че има положително и чисто отношение към средата и считам, че той има морал и мъдрост в държанието си, което е доста значимо за един градски властник, тъй като не са малко и е са лесни нещата, които би трябвало да се вземат решение, сподели арх. Георгиев.

По думите на Данаилова има няколко ключови казуса, които хората от кварталите акцентират като проблематични: първо проблемите на софиянци са различни, в замисимост в кой квартал живеят - дали са  централната градска част, или в северните или южните квартали.

Като специалист Надежда Данаилова напомни, че има квартали в София, които от години чакат и се молят да имат трамвайни линии, заложени от дълго време в проектите на София за превоза, и стартирането на трамваи и там биха решили доста от транспортните потребности на тези квартали. Това сме го споделили с господин Терзиев, че работата на парче не е работещо, сподели тя.

" За град като София от позиция на градоустройственото обмисляне, бързото изграждане на огромни паркинги не е елементарно, тъй като зад това стоят стотици нерешени проблеми - като намирането на общински терени, средства за отчуждаване на парцелите, чиито цени са станали непостижими, културата и методът на мислене на жителите да избират персонален автомобил, необходим е повсеместен метод за приоритизиране на градския транспорт и напредването на пешеходците, добави още Данаилова.

По думите на арх. Любо Георгиев голям проблем за столицата е, с изключение на нескосените тротоари и недостъпната среда за хора с увреждания, е това, че масово няма планове при общинските градежи и поправки.

" А самото скосяване е архаична процедура, би трябвало да се върви към покачване на равнището на улиците, там където тя се пресича с тротоар. Тези 5 - 10 см. в разликата в равнището чупи цялата работа, не се вършат планове всеобщо, ремонтира по съществуващо състояние, което значи че, просто се подменя настилка и на място майсторите работят без съответен план, тъй че и да търсиш кой е отговорен след това, няма смисъл..., обясни още арх. Георгиев.

Друг огромен проблем за столицата - столицата няма обединен кадастър на мрежите под земята - нито за ВИК-а, канализация, газ, най-добре са картирани водата и газта, на също незадоволително, топлофикация, ел мрежите, остарялата телекомуникационна инфраструктура - там е много неразбираема картинката - то е на база остарели чертежи...

" Нямаме подредена информация, нямаме положителни планове и проекти, с цел да отвориш и да кажеш това тук е по този начин и да може да се намесиш - освен спешно, а да можеш експлоатационно да поправяш и поддържаш инфраструктура. С работата си в София проект много повишихме равнището на осведоменост и знания за града - от дървета до детските градини, парковете, постройките, културното завещание, тъй като почнахме да картираме информация. За да знам какво вършим и да не ровичкаме слепешката, занапред следва доста работа, описа още арх. Георгиев.

Надежда и Любо показаха, че все още няма цялостна цифрова връзка сред звената в общината. Общината да заработи като обединен механизъм, не като разхайтена команда, това не значи, че няма хора в общината, които не работят добре, само че те го вършат макар общината. Пример за неизползване даже на събрани данни, са тези от камерите в градския превоз, те се натрупат, само че звената в общината нито ги употребяват, нито знаят къде са, нито знаят какво да ги вършат, разясни арх. Георгиев.



По отношение на неналичието на задоволителен брой детски градини в столицата, на безвъзмездни спортни площадки за младежите, Любо и Надежда показаха, че на първо време са разпознали териториалния дисбаланс и къде са най-големите неналичия.

Защо не проработи публично-частното партньорстео в изгода на столичани последното десетилиетие, също дават отговор от Екипът на София.

Арх. Георгиев дада за пример как могат да се развият северните квартали, а освен южните - това може да стане като се насочат общински вложения в превоз и инфраструктура, които пък ще привлекат непознатите инвеститори и хората в тези квартали ще стартират да живеят по-добре.

Защото в София има сегрегация и тя не е расова, а обществена. И вложенията в южна София са доста по-големи от тези в северна София, разясни още арх. Георгиев.

Любо и Надежда описаха още и за концепциите им как училищният двор може да се трансформира в място за отдих и място за нововъведения, с които да бъдат осведомени както учениците и младежите, по този начин и кварталните общности.
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР