Аокигахара (яп. 青木ヶ原, Равнината на зелените дървета“); известна също като

Аокигахара (яп. 青木ヶ原, „ Равнината на зелените дървета “); известна също като Дзюкай (яп. 樹海, „ Морето на дърветата “) е гора в подножието на планината Фуджи на японския остров Хоншу. Гората, която се е ширнала в подножието на самия вулкан, се явява цялостна диаметралност на хубостта и величественото успокоение на тукашните места.

Релефът на гората включва голям брой скалисти пещери, а особеността на разположението, по-конкретно гъстотата на гората и низината, подсигуряват „ оглушителна “ тишина.

Твърди се също, че подземен в региона на гората се намират обширни находища на желязна руда, с което явно се изяснява фактът, че в Аокигахара не действат компасите. Земята, на която е ситуирана гората, е вулканична, много плътна и не поддаваща се на обработка с ръчни принадлежности, да вземем за пример мотики и лопати.

Аокигахара се вижда в лявата част на фотографията.

Аокигахара се счита за млада гора, защото се е образувала преди към 1200 години. През 864 година е имало мощно изригване на вулкана Фуджи. Потоците лава, спускайки се по северозападния скат, са образували голямо лавово плато с повърхност 40 кв. км, на което е пуснала корени доста необикновена гора.

Почвата е изрита, като че ли някой се е опитвал да извади вековните стволове. Корените на дърветата, които не могат да пробият твърдата лавова почва, излизат на открито, преплитайки се по чудноват метод над скалните парчета, изхвърлени в миналото от кратера на вулкана. Релефът на горския масив е набразден със скали и многочислени пещери, някои от които се простират на няколкостотин метра подземен, а в някои от тях ледът в никакъв случай не се топи.

С настъпването на тъмнината за това място стартира да се приказва единствено шушукайки. Изчезвания на хора и чести самоубийства – това е същинското лице на Аокигахара. Туристите строго се предизвестяват да не се отклоняват от главните пътеки, тъй като елементарно могат да се изгубят. Магнитната особеност прави компаса безусловно ненужен предмет, а сходна околност не разрешава да се откри пътят по памет.

За многочислените призраци, обитаващи гората, от дълго време витаят митове. Това място се е сдобило с печална популярност още в Средновековието, когато в гладните години доведените до обезсърчение сиромаси носели своите престарели и безпомощни родственици в гората и ги оставяли там.

Японците споделят, че техните призраци пресрещат в гората самотните пасажери, желаейки да отмъстят за своите премеждия.

Има клюки, че тук сред дърветата може да се видят белите призрачни контури на юреите. Според японската митология душите на тези, които са умряли от естествена гибел, се съединяват с душите на предците.

Тези, които са умряли от насилствена гибел или са приключили живота си със самоубийство, стават блуждаещи привидения – юреи. Без да намерят покой, те идват в нашия свят в облика на безноги призрачни фигури с дълги ръце и горящи в тъмнината очи. А потискащото гробно безмълвие на гората се нарушава нощем от техните стонове и тежко дихание.

Този, който се е решил да посети Аокигахара, би трябвало да има здрави нерви. Може да се случи по този начин, че счупената под краката клонка да се окаже човешка кост, а странното очертание на човек в далечината – тялото на следващия човек, който си е разчистил сметките с живота.

Само два типа хора вървят непринудено в дълбините на „ гората на гибелта “ – членовете на специфичните бригади служители на реда и пожарникари, които всяка есен претърсват Аокигахара в търсене на остатъци от самоубийци.

В наше време в Япония никой не страда от апетит, само че своята злокобна роля Аокигахара продължава да играе и през днешния ден. Мистичният пейзаж и непоносимата тишина на именитата гора притеглят тези, които са решили непринудено да се разделят с живота. По брой на самоубийства Аокигахара отстъпва тази злокобна палма на шампионата единствено на моста Златните врата в Сан Франциско.

От 1970 година полицията публично е почнала да търси тела на починали, за което от хазната се отделят специфични средства. Веднъж годишно полицията дружно с огромна група доброволци (около 300 души) претърсват гората. По време на тези рейдове те намират сред 30 и 80 тела. Това значи, че всяка седмица някой отива в „ Морето на дърветата “, с цел да не се върне в никакъв случай.

В трите близки обитаеми места, на които са предоставени отговорностите по събирането на тази страшна „ годишна продукция “, са оборудвани пространства за предпазване на неопознати остатъци.

Пик на самоубийствата в Аокигахара е провокирало творбата на писателя Ватару Цуруми „ Пълно управление по самоубийство “, излязло през 1993 година и продадено в тираж над 1,2 млн. екземпляра.

В тази книга се привеждат подробни описания на разнообразни способи за самоубийства, а създателят е показал Аокигахара като „ прелестно място да умреш “. Около телата на някои самоубийци са откривани екземпляри от книгата на Цуруми.

В локалните магазини не се продават средства (хапчета, въжета), които биха могли да бъдат употребявани за почистване на сметките с живота. В покрайнините работят специфични патрули, които залавят още на методите искащите да попаднат в Морето на дърветата. Те се разпознават елементарно – най-често това са мъже в настоятелен костюми.

Въпреки това всяка година в гората се откриват нови десетки тела. Но не всички се откриват – има и такива, които завършват със себе си в най-затънтените и безлюдни места. Там останките им се разнасят от зверовете и вечно стават част от тази гора.

Защо японците, които като че ли наподобява, че живеят в такава благополучна страна, са на едно от първите места в света по суицид? Като най-честа причина се сочи загубата на работно място. Говори се, че японците са станали прекомерно прагматични и неналичието на пари и сигурност значи доста в актуалния свят за тях. Но тук евентуално не последна роля играе и манталитетът отпреди доста епохи, когато загубата на обществения статут се е възприемала като най-лошото зло и може да тласне към самоубийство.

Също от дълбока античност до наши дни е достигнал още един заплашителен обред, наименуван „ самоубийство по съглашение. Става дума за доброволна разлъка с живота на двама влюбени, които заради някаква причина не могат да бъдат дружно в този свят.

Местните управляващи, обезпокоени от безкрайната вълна на самоубийства, са сложили по горските пътеки табели със следното съдържане: