Уникалният италиански регион на столетници и тайните на удивителното им дълголетие
Антонио Тоде беше първият мъж в света, доживял до 110-годишна възраст. Той е родом от Тиана – село, намиращо се на италианския остров Сардиния.
Роден през 1889-а, Тоде умира чак през 2002-а. „ Животът му се разгръща в три века! “, споделя синът му – 84-годишният Тонино, който също се надява да доживее до заветните 100.
Тиана е просто едно село в необичайен район, в който броя на хората, достигнали 100 години, е три пъти по-голям спрямо останалата част на Сардиния, както и спрямо цяла Италия. Въпреки че положителните гени, диетата и упражненията постоянно са посочвани като съществени аргументи за това човек да живее дълъг живот, проучване в този средиземнорски район демонстрира, че обществените взаимоотношения могат да имат не по-малка роля за дълголетието.
От наблюденията, осъществени там, може да се допусна, че грижите и вниманието от страна на членове на фамилията, както и да си зает от близко с действия в общността, оказват помощ човек да резервира здравословно умствено положение. Нещо, което също е от сериозна значимост за цялостното му благоденствие.
Сардинската „ синя зона “
В началото на новото хилядолетие занимаващият се с демография доктор доктор Джовани Пес открива, че измежду жителите на няколко села в централна Сардиния се следят изумително ниски равнища на смъртност и по-висока дълготрайност на живота. Той отбелязва всяко едно от селищата върху карта, като след това основава клъстър от сини точки.
Нарича района „ синя зона “ - термин, който през днешния ден се употребява за означение на всяка зона, жителите на която живеят извънредно дълго. Общо пет такива са разпознати по света, сред които една в Никоя, Коста Рика, и една на гръцкия остров Икария.
Това, което прави района в Сардиния неповторим е огромният брой мъже, които са на по-висока от междинната възраст.
„ В множеството западни страни съотношението сред половете при хората на 100-годишна възраст е 1 към 4 в интерес на дамите “, изяснява доктор Пес и разяснява, че в тази централна зона на Сардиния то е 1 към 1.
За да разбере каква е повода за това, Пес първончално се заема с разбор на генетичния код на жителите на района. Той се хваща за концепцията, че е допустимо географската изолираност да е довела до разлика в гените, която да спомага за дълголетието измежду локалните хора.
Генетичните фактори обаче изясняват „ единствено сред 20 и 25 % от междинната дълготрайност на живота “, споделя той. Интервюта с възрастните хора и исторически данни водят до догатката, че обществените и психически фактори са не по-малко значими.
Луиджи Корад, създател на „ 100x100: XX век през портретите на 100 столетници от Сардиния “, прекарва 2 години снимайки и интервюйраки хора на възраст над 100 години в районите Барбаджия, Олястра и Медио Кампидано.
Там става очевидец на значимата роля, която фамилията изиграва.
„ Това към момента да се чувстваш значим, да си център на вниманието и глава на семейство, прави хората по-активни и им дава силите да не престават напред, наблягайки значимостта на фамилията, в добавка към генетичните аспекти, диетата и религията “, написа той в книгата си.
Прави му усещане и това, че столетниците, които среща, са в чудесно здраве. Не одобряват съвсем никакъв медикаменти, а някои и въобще. Те „ постоянно четат без очила и не престават да се занимават с това, с което постоянно са се занимавали “, споделя Корад.
Социален живот и връзки
В контрастност с доста елементи на Северна Италия, извънредно е старите хора в този район да бъдат настанявани в домове за възрастни, изяснява Мария Чиара Фастаме, психолог от Университета в Каляри.
Близките и съседите се грижат за по-възрастните, разказава тя, правейки дома място на всекидневен контакт сред млади и остарели. На по-възрастните не се гледа като на тежест, а като на хора, които предават на по-младите полезности и локално познание. „ Те са запас за общността “, споделя Фастаме.
Клаудио Кабиду е роден в този район и учи логиката на психиката на столетниците в Университета в Каляри. „ Ако не можем да научим нещо от тях и да предадем тези знания на децата си, значи губим нещо “, мисли той.
В неговото родно село старите хора са добре пристигнали да останат в дома и получават грижи от фамилиите си. Кабиду открива, че даже в Каляри, намиращ се в Южна Сардиния, отношението е друго и по-възрастните хора там живеят по-независими животи. „ Когато има възрастен човек в един дом, той се нуждае от мрежа на поддръжка, с цел да не се усеща самичък “, изяснява психологът.
Освен че са съществена част от фамилията, по-възрастните хора поддържат обществените мрежи в общността като провеждат и вземат присъединяване в локални събития и прояви, споделя Кабиду.
Празници и спортни събития на централния площад в неговото родно село се трансформират в мотив за всеобщи събирания на локалното население. Старците също по този начин се срещат следобяд на площада, с цел да поговорят, да поиграят карти и да се социализират.
Като остават свързани със обществения живот на селото, по-възрастните хора резервират своята дейна и ценена роля в общността. Това от своя страна държи мозъците им остри. „ Ако човек е зает с доста занимания, физически и културни, това значи, че мозъкът му също е по-продуктивен “, споделя психоложката Фастаме.
В литературата има доста информация за изгодата от околните другарства и фамилните връзки. Факултетът по логика на психиката на Университета в Каляри обаче открива в свое проучване през 2017-а, че по-старите хора от „ синята зона “ на Сардиния са ангажирани с повече обществени занимания спрямо хората на сходна възраст в други райони. Това е основало по-различен психически модел, който е обвързван и с по-продължителен живот.
По-добро ментално здраве, повече благоденствие
„ От психическа позиция общественият подтекст е фундаментален, с цел да остарява човек добре “, споделя Фастаме.
Сара Харпър е професор по геронтология в Оскфордския университет във Англия. Тя е съгласна, че обществената среда, в която хората живеят, има значима роля за тяхното дългоденствие. „ Знаем, че по доста способи това може да има същия резултат като да живееш добре, да се храниш добре, да не пушиш и пиеш прекалено много алкохол “, показва тя.
В този район в Централна Сардиния по-възрастните хора имат и доста „ по-ниски равнища на депресивни признаци “, изяснява психологът Пол Хичкот от Университета в Каляри. Той също е част от екипа, който изследва сардинските столетници. Въпреки че не живеят идиличен селски живот, те имат „ имунитет към нормалните проблеми, с които по-възрастните хора се сблъскват в по-късните стадии на живота “.
Изследването на Хичкот е посочило също по този начин, че по-възрастните хора в района имат по-добре работеща памет от техни връстници в Северна Италия. Всички тези аспекти дружно спомагат за тяхното здраве – физическо и психическо.
Сардиния е прочут като остров с дребни приходи за популацията и ендемични заболявания, изяснява доктор Джовани Пес. Това, което оказва помощ на жителите му да се оправят с компликациите в живота в по-късните си години, са тесните връзки посред им.
По въпроса за дълголетието няма едно-единствено пояснение, има вяра доктор Пес. Според него по-скоро става дума за взаимоотношението сред доста разнообразни фактори.
Социалните съставни елементи са значими, с цел да се избегнат изолацията и депресията, само че те се преплитат с други фактори, които оказват помощ на хората да живеят до 100-годишна възраст и нагоре. Нужни са обаче още проучвания, с цел да се разбере още по-добре това „ сполучливо стареене “.
Източник: webcafe.bg
Роден през 1889-а, Тоде умира чак през 2002-а. „ Животът му се разгръща в три века! “, споделя синът му – 84-годишният Тонино, който също се надява да доживее до заветните 100.
Тиана е просто едно село в необичайен район, в който броя на хората, достигнали 100 години, е три пъти по-голям спрямо останалата част на Сардиния, както и спрямо цяла Италия. Въпреки че положителните гени, диетата и упражненията постоянно са посочвани като съществени аргументи за това човек да живее дълъг живот, проучване в този средиземнорски район демонстрира, че обществените взаимоотношения могат да имат не по-малка роля за дълголетието.
От наблюденията, осъществени там, може да се допусна, че грижите и вниманието от страна на членове на фамилията, както и да си зает от близко с действия в общността, оказват помощ човек да резервира здравословно умствено положение. Нещо, което също е от сериозна значимост за цялостното му благоденствие.
Сардинската „ синя зона “
В началото на новото хилядолетие занимаващият се с демография доктор доктор Джовани Пес открива, че измежду жителите на няколко села в централна Сардиния се следят изумително ниски равнища на смъртност и по-висока дълготрайност на живота. Той отбелязва всяко едно от селищата върху карта, като след това основава клъстър от сини точки.
Нарича района „ синя зона “ - термин, който през днешния ден се употребява за означение на всяка зона, жителите на която живеят извънредно дълго. Общо пет такива са разпознати по света, сред които една в Никоя, Коста Рика, и една на гръцкия остров Икария.
Това, което прави района в Сардиния неповторим е огромният брой мъже, които са на по-висока от междинната възраст.
„ В множеството западни страни съотношението сред половете при хората на 100-годишна възраст е 1 към 4 в интерес на дамите “, изяснява доктор Пес и разяснява, че в тази централна зона на Сардиния то е 1 към 1.
За да разбере каква е повода за това, Пес първончално се заема с разбор на генетичния код на жителите на района. Той се хваща за концепцията, че е допустимо географската изолираност да е довела до разлика в гените, която да спомага за дълголетието измежду локалните хора.
Генетичните фактори обаче изясняват „ единствено сред 20 и 25 % от междинната дълготрайност на живота “, споделя той. Интервюта с възрастните хора и исторически данни водят до догатката, че обществените и психически фактори са не по-малко значими.
Луиджи Корад, създател на „ 100x100: XX век през портретите на 100 столетници от Сардиния “, прекарва 2 години снимайки и интервюйраки хора на възраст над 100 години в районите Барбаджия, Олястра и Медио Кампидано.
Там става очевидец на значимата роля, която фамилията изиграва.
„ Това към момента да се чувстваш значим, да си център на вниманието и глава на семейство, прави хората по-активни и им дава силите да не престават напред, наблягайки значимостта на фамилията, в добавка към генетичните аспекти, диетата и религията “, написа той в книгата си.
Прави му усещане и това, че столетниците, които среща, са в чудесно здраве. Не одобряват съвсем никакъв медикаменти, а някои и въобще. Те „ постоянно четат без очила и не престават да се занимават с това, с което постоянно са се занимавали “, споделя Корад.
Социален живот и връзки
В контрастност с доста елементи на Северна Италия, извънредно е старите хора в този район да бъдат настанявани в домове за възрастни, изяснява Мария Чиара Фастаме, психолог от Университета в Каляри.
Близките и съседите се грижат за по-възрастните, разказава тя, правейки дома място на всекидневен контакт сред млади и остарели. На по-възрастните не се гледа като на тежест, а като на хора, които предават на по-младите полезности и локално познание. „ Те са запас за общността “, споделя Фастаме.
Клаудио Кабиду е роден в този район и учи логиката на психиката на столетниците в Университета в Каляри. „ Ако не можем да научим нещо от тях и да предадем тези знания на децата си, значи губим нещо “, мисли той.
В неговото родно село старите хора са добре пристигнали да останат в дома и получават грижи от фамилиите си. Кабиду открива, че даже в Каляри, намиращ се в Южна Сардиния, отношението е друго и по-възрастните хора там живеят по-независими животи. „ Когато има възрастен човек в един дом, той се нуждае от мрежа на поддръжка, с цел да не се усеща самичък “, изяснява психологът.
Освен че са съществена част от фамилията, по-възрастните хора поддържат обществените мрежи в общността като провеждат и вземат присъединяване в локални събития и прояви, споделя Кабиду.
Празници и спортни събития на централния площад в неговото родно село се трансформират в мотив за всеобщи събирания на локалното население. Старците също по този начин се срещат следобяд на площада, с цел да поговорят, да поиграят карти и да се социализират.
Като остават свързани със обществения живот на селото, по-възрастните хора резервират своята дейна и ценена роля в общността. Това от своя страна държи мозъците им остри. „ Ако човек е зает с доста занимания, физически и културни, това значи, че мозъкът му също е по-продуктивен “, споделя психоложката Фастаме.
В литературата има доста информация за изгодата от околните другарства и фамилните връзки. Факултетът по логика на психиката на Университета в Каляри обаче открива в свое проучване през 2017-а, че по-старите хора от „ синята зона “ на Сардиния са ангажирани с повече обществени занимания спрямо хората на сходна възраст в други райони. Това е основало по-различен психически модел, който е обвързван и с по-продължителен живот.
По-добро ментално здраве, повече благоденствие
„ От психическа позиция общественият подтекст е фундаментален, с цел да остарява човек добре “, споделя Фастаме.
Сара Харпър е професор по геронтология в Оскфордския университет във Англия. Тя е съгласна, че обществената среда, в която хората живеят, има значима роля за тяхното дългоденствие. „ Знаем, че по доста способи това може да има същия резултат като да живееш добре, да се храниш добре, да не пушиш и пиеш прекалено много алкохол “, показва тя.
В този район в Централна Сардиния по-възрастните хора имат и доста „ по-ниски равнища на депресивни признаци “, изяснява психологът Пол Хичкот от Университета в Каляри. Той също е част от екипа, който изследва сардинските столетници. Въпреки че не живеят идиличен селски живот, те имат „ имунитет към нормалните проблеми, с които по-възрастните хора се сблъскват в по-късните стадии на живота “.
Изследването на Хичкот е посочило също по този начин, че по-възрастните хора в района имат по-добре работеща памет от техни връстници в Северна Италия. Всички тези аспекти дружно спомагат за тяхното здраве – физическо и психическо.
Сардиния е прочут като остров с дребни приходи за популацията и ендемични заболявания, изяснява доктор Джовани Пес. Това, което оказва помощ на жителите му да се оправят с компликациите в живота в по-късните си години, са тесните връзки посред им.
По въпроса за дълголетието няма едно-единствено пояснение, има вяра доктор Пес. Според него по-скоро става дума за взаимоотношението сред доста разнообразни фактори.
Социалните съставни елементи са значими, с цел да се избегнат изолацията и депресията, само че те се преплитат с други фактори, които оказват помощ на хората да живеят до 100-годишна възраст и нагоре. Нужни са обаче още проучвания, с цел да се разбере още по-добре това „ сполучливо стареене “.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ