Медийният закон на Пеевски е лобистки и политически цинизъм
Антон Кутев е роден в София. Завършил е компетентност "Изкуствознание " в Художествената академия. Учил е "Икономика на киното и малкия екран " в Московския киноинститут. В интервала от 2003 до 2007 година следва "Европейска обществена администрация " в СУ "Св. Климент Охридски ". През 2003 година става консултант на Българска социалистическа партия в Столичната община. През 2007 година е определен за представител на Българска социалистическа партия. Член е на Народно събрание на Българска социалистическа партия. Народен представител от в 41-то, 42-то и 44-то Народно заседание. Зам.-председател е на ПГ на "БСП за България " и ръководител на Комисията по взаимоотношението с неправителствените организации и жалбите на жителите.
Владее британски и съветски език.
"Законът е образец за това по какъв начин един предприемач може без значение и на инат на публичното мнение да прави безнаказано и безотговорно каквото си изиска "
- Г-н Кутев, Народното събрание одобри в сряда на първо четене скандалния медиен закон "Пеевски ". Какви бяха претекстовете на социалистите да не го поддържат?
- Казано почтено, законопроектът самичък по себе си има вярна посока, тъй като се пробва да работи за изсветляване на медиите. Друг е въпросът, че в него има няколко противоречиви неща в този подтекст. Какво планува документът? С него се вкарва задължението на медиите да разгласяват притежателя си до физическо лице. Това значи да стане ясно до края кои са физическите лица, а освен компаниите. Това първо е мъчно изпълнимо, изключително когато става дума за офшорки, тъй като законът ги не разрешава. Вторият проблем в цялата тази работа е, че този законопроект, съгласно мен, може да обяснява кое е физическото лице-собственик, само че постоянно то е подставено, или както споделят, е "сламен човек ".
Законопроектът не взема решение на процедура до дъно казуса със собствеността. Единствено дава опция да съдиш някого, в случай че вероятно знаеш кое е физическото лице, против което би трябвало да заведеш дело, при положение, че имаш проблеми със съответната медия, която те е обидила, наклеветила или е обругала положителното ти име.
- Кое ви възмути и ви даде мотив да се изкажете доста внезапно и изрично по време на дебатите в пленарната зала? Казахте, че проектодокументът е идната крачка към разграждане на държавността.
- Възмутителното в тази ситуация е, че този законопроект се внася с подписа и на Делян Пеевски. Дотук споделих кои са положителните неща в закона. Лошото е, че с него се прави опит парекселанс да се изсветли обликът на Делян Пеевски. Вносителите се пробват да покажат, че разпространяването на печатни издания не е монопол на неговата компания, а че той в действителност владее единствено част от разпространяването и приписването му на монополист в действителност е погрешно. Това е методът, по който Движение за права и свободи прави всичко допустимо да почисти облика на Делян Пеевски посредством законопроекта.
Да, за мен той е идната крачка към разграждане на държавността. Чрез законопроекта се размахва предупредително пръст, че има хора в страната, които могат да вършат каквото си изискат, и никой в страната, даже и Народното събрание, може по някакъв метод да реагира.
- Това не е ли скандално?
- Да, по този начин е. Изобщо изсветляването на Пеевски през законопроект е прекомерно скандално и това не е методът някой да си чисти имиджа. Второто и по-важното е, че самият факт, че Пеевски внася подобен закон, е форма на политически цинизъм. Защото се прави опит освен да изчистиш името си, само че и да оправдаеш голямото си благосъстояние, и по какъв начин от притежател на остарял опел си станал собственик на парцели и бизнеси за милиони. Да, може да се откри законова форма да го направиш, само че няма по какъв начин да ме убедиш, че това е, което българските жители одобряват за обикновено в страната.
Т.е. това е образецът по какъв начин един предприемач без значение и на инат на публичното мнение може да прави безнаказано и безотговорно каквото си изиска. Това, съгласно мен, е неприемливо. И това е нещото, което вбесява хората.
Затова по време на дебатите по проектозакона нашата теза беше, че в случай че не го беше подписал Пеевски, документът просто щеше да бъде единствено лъскане на неговия имидж, само че нямаше да бъде цинично. Той явно бърка в раната, като принуждава всички нас да станем съучастници в нещо, в което българинът не желае да взе участие. Аз нямам визия по какъв начин Пеевски е оправдал стотиците си милиони, за които слушам, че са записани в данъчната му декларация през последните години. Работа е на прокуратурата да ревизира по какъв начин те са насъбрани, само че не е работа на Народното събрание да ги узаконява и да ги осветлява.
- Това в действителност е третият законопроект, който Движение за права и свободи внася в Народно събрание с подписа на Делян Пеевски. Витае ли лобизмът в Народното събрание посредством тях? По време на полемиката в Народно събрание стана ясно, че има сделка сред Движение за права и свободи и ръководещото болшинство да бъде подсилен законопроектът...
- То е явно. Става дума за това, че Пеевски има неведнъж по-големи политически благоприятни условия, в сравнение с директното му присъединяване в Народно събрание и дори директното му безучастие в Народно събрание, тъй като той от дълго време не е идвал в Народното събрание. Големият проблем в действителност е в това, че човек, който има безспорното, очевидното политическо наличие, да въздейства върху бизнеса.
Пеевски е политик, който прави това и който от самото начало обръща парите в политика и политиката в пари, което е неприемливо съгласно актуалните демократични стандарти. Това е индивидът, който цялото население на България свързва в съзнанието си с процеса за обединение на политиката с бизнеса. Именно по тази причина е неприемливо това, което той прави. Всъщност Делян Пеевски постоянно се договаря с ръководещите, които и да са те.
В момента се договаря с Борисов. Когато ГЕРБ загуби властта, ще се договаря със идващия победител. Това е огромният проблем. Защото политическата власт по някакъв метод предстои на надзор, само че тази власт, която събира политическа и икономическа власт, политика и бизнес, тя към този момент излиза отвън него. Тя става доста по-силна и от Народното събрание, и от държавното управление, и действително видяно, и от демокрацията, и от народа.
- Споровете и полемиките в Народното събрание стават все по-безсъдържателни и избиват на персонални обиди и взаимни обвинявания. Това е предизвикано от ръководещото болшинство, което обезсмисля експертността и прави законите хилави и безлики. Какво мислите вие?
- Това демонстрира равнището на депутатите. Според мен доста малко хора в този парламент са в положение да вникнат в материята, изключително в по-сложна, един път. И второ, огромна част от тези хора, които би трябвало да го вършат, са мощно подвластни. Те влизат в залата с подготвени решения, които за жалост, са направени не в тяхната глава, а някъде другаде. Тези две неща в действителност вършат Народното събрание значително неработещ. Защото в последна сметка ние виждаме, че върховенството на закона не се съблюдава, че в границите на нашата модерна българска страна те не се извършват. Това, несъмнено, е частично проблем и на самото законодателство, само че няма по какъв начин да очакваш от тази формула на избиране на депутатите друго качество. Всъщност казусът е не по какъв начин се избират, а по какъв начин работи демокрацията, по какъв метод работят актуалните, както и методът на влияние върху обществото.
Резултатът от цялата тази работа, съгласно мен е, че хората са лишени от опцията да избират в действителност. Демокрацията дава съществени недостатъци. И един от тях е точно порочната връзката сред бизнеса и политиката. Често пъти той минава през собствеността на медиите. Защото голяма част от тях са благосъстоятелност на огромния капитал, т.е. на бизнеса и когато този бизнес през личните си медии въздейства върху политиците, които той е избирал или назначавал надлежно, се обрисува този затворен кръг, от който ние не можем да излезем.
- Напоследък сме очевидци на все по-ожесточени разправии сред партиите в ръководещата коалиция. Засега жаждата за власт ги тушира, само че не се знае докога ще е по този начин. Задават ли се предварителни избори?
- Според мен, да. Предсрочни избори се задават, само че те няма да са тази година. Личното ми очакване е, че те ще съвпаднат с някои от вотовете следващата година - или с локалния, или за Европейски парламент. Смятам, че положителният вид за страната е, те да съвпаднат с европейските.
Опасявам се обаче, че Борисов няма да успее да избегне разпада на кабинета. При всяко състояние той ще се опита да отсрочва предварителните избори. Но като се имат поради задаващите си доста съществени рецесии с бюджета, надали ще успее. Опитите да се покачват налози в средата на годината, не може да значи друго, с изключение на, че има големи дупки в бюджета и в събираемостта. Вече се приказва за актуализацията му, което значи и взимането на нови заеми. А това е сигнал, че държавното управление към този момент е пасажер.
Владее британски и съветски език.
"Законът е образец за това по какъв начин един предприемач може без значение и на инат на публичното мнение да прави безнаказано и безотговорно каквото си изиска "
- Г-н Кутев, Народното събрание одобри в сряда на първо четене скандалния медиен закон "Пеевски ". Какви бяха претекстовете на социалистите да не го поддържат?
- Казано почтено, законопроектът самичък по себе си има вярна посока, тъй като се пробва да работи за изсветляване на медиите. Друг е въпросът, че в него има няколко противоречиви неща в този подтекст. Какво планува документът? С него се вкарва задължението на медиите да разгласяват притежателя си до физическо лице. Това значи да стане ясно до края кои са физическите лица, а освен компаниите. Това първо е мъчно изпълнимо, изключително когато става дума за офшорки, тъй като законът ги не разрешава. Вторият проблем в цялата тази работа е, че този законопроект, съгласно мен, може да обяснява кое е физическото лице-собственик, само че постоянно то е подставено, или както споделят, е "сламен човек ".
Законопроектът не взема решение на процедура до дъно казуса със собствеността. Единствено дава опция да съдиш някого, в случай че вероятно знаеш кое е физическото лице, против което би трябвало да заведеш дело, при положение, че имаш проблеми със съответната медия, която те е обидила, наклеветила или е обругала положителното ти име.
- Кое ви възмути и ви даде мотив да се изкажете доста внезапно и изрично по време на дебатите в пленарната зала? Казахте, че проектодокументът е идната крачка към разграждане на държавността.
- Възмутителното в тази ситуация е, че този законопроект се внася с подписа и на Делян Пеевски. Дотук споделих кои са положителните неща в закона. Лошото е, че с него се прави опит парекселанс да се изсветли обликът на Делян Пеевски. Вносителите се пробват да покажат, че разпространяването на печатни издания не е монопол на неговата компания, а че той в действителност владее единствено част от разпространяването и приписването му на монополист в действителност е погрешно. Това е методът, по който Движение за права и свободи прави всичко допустимо да почисти облика на Делян Пеевски посредством законопроекта.
Да, за мен той е идната крачка към разграждане на държавността. Чрез законопроекта се размахва предупредително пръст, че има хора в страната, които могат да вършат каквото си изискат, и никой в страната, даже и Народното събрание, може по някакъв метод да реагира.
- Това не е ли скандално?
- Да, по този начин е. Изобщо изсветляването на Пеевски през законопроект е прекомерно скандално и това не е методът някой да си чисти имиджа. Второто и по-важното е, че самият факт, че Пеевски внася подобен закон, е форма на политически цинизъм. Защото се прави опит освен да изчистиш името си, само че и да оправдаеш голямото си благосъстояние, и по какъв начин от притежател на остарял опел си станал собственик на парцели и бизнеси за милиони. Да, може да се откри законова форма да го направиш, само че няма по какъв начин да ме убедиш, че това е, което българските жители одобряват за обикновено в страната.
Т.е. това е образецът по какъв начин един предприемач без значение и на инат на публичното мнение може да прави безнаказано и безотговорно каквото си изиска. Това, съгласно мен, е неприемливо. И това е нещото, което вбесява хората.
Затова по време на дебатите по проектозакона нашата теза беше, че в случай че не го беше подписал Пеевски, документът просто щеше да бъде единствено лъскане на неговия имидж, само че нямаше да бъде цинично. Той явно бърка в раната, като принуждава всички нас да станем съучастници в нещо, в което българинът не желае да взе участие. Аз нямам визия по какъв начин Пеевски е оправдал стотиците си милиони, за които слушам, че са записани в данъчната му декларация през последните години. Работа е на прокуратурата да ревизира по какъв начин те са насъбрани, само че не е работа на Народното събрание да ги узаконява и да ги осветлява.
- Това в действителност е третият законопроект, който Движение за права и свободи внася в Народно събрание с подписа на Делян Пеевски. Витае ли лобизмът в Народното събрание посредством тях? По време на полемиката в Народно събрание стана ясно, че има сделка сред Движение за права и свободи и ръководещото болшинство да бъде подсилен законопроектът...
- То е явно. Става дума за това, че Пеевски има неведнъж по-големи политически благоприятни условия, в сравнение с директното му присъединяване в Народно събрание и дори директното му безучастие в Народно събрание, тъй като той от дълго време не е идвал в Народното събрание. Големият проблем в действителност е в това, че човек, който има безспорното, очевидното политическо наличие, да въздейства върху бизнеса.
Пеевски е политик, който прави това и който от самото начало обръща парите в политика и политиката в пари, което е неприемливо съгласно актуалните демократични стандарти. Това е индивидът, който цялото население на България свързва в съзнанието си с процеса за обединение на политиката с бизнеса. Именно по тази причина е неприемливо това, което той прави. Всъщност Делян Пеевски постоянно се договаря с ръководещите, които и да са те.
В момента се договаря с Борисов. Когато ГЕРБ загуби властта, ще се договаря със идващия победител. Това е огромният проблем. Защото политическата власт по някакъв метод предстои на надзор, само че тази власт, която събира политическа и икономическа власт, политика и бизнес, тя към този момент излиза отвън него. Тя става доста по-силна и от Народното събрание, и от държавното управление, и действително видяно, и от демокрацията, и от народа.
- Споровете и полемиките в Народното събрание стават все по-безсъдържателни и избиват на персонални обиди и взаимни обвинявания. Това е предизвикано от ръководещото болшинство, което обезсмисля експертността и прави законите хилави и безлики. Какво мислите вие?
- Това демонстрира равнището на депутатите. Според мен доста малко хора в този парламент са в положение да вникнат в материята, изключително в по-сложна, един път. И второ, огромна част от тези хора, които би трябвало да го вършат, са мощно подвластни. Те влизат в залата с подготвени решения, които за жалост, са направени не в тяхната глава, а някъде другаде. Тези две неща в действителност вършат Народното събрание значително неработещ. Защото в последна сметка ние виждаме, че върховенството на закона не се съблюдава, че в границите на нашата модерна българска страна те не се извършват. Това, несъмнено, е частично проблем и на самото законодателство, само че няма по какъв начин да очакваш от тази формула на избиране на депутатите друго качество. Всъщност казусът е не по какъв начин се избират, а по какъв начин работи демокрацията, по какъв метод работят актуалните, както и методът на влияние върху обществото.
Резултатът от цялата тази работа, съгласно мен е, че хората са лишени от опцията да избират в действителност. Демокрацията дава съществени недостатъци. И един от тях е точно порочната връзката сред бизнеса и политиката. Често пъти той минава през собствеността на медиите. Защото голяма част от тях са благосъстоятелност на огромния капитал, т.е. на бизнеса и когато този бизнес през личните си медии въздейства върху политиците, които той е избирал или назначавал надлежно, се обрисува този затворен кръг, от който ние не можем да излезем.
- Напоследък сме очевидци на все по-ожесточени разправии сред партиите в ръководещата коалиция. Засега жаждата за власт ги тушира, само че не се знае докога ще е по този начин. Задават ли се предварителни избори?
- Според мен, да. Предсрочни избори се задават, само че те няма да са тази година. Личното ми очакване е, че те ще съвпаднат с някои от вотовете следващата година - или с локалния, или за Европейски парламент. Смятам, че положителният вид за страната е, те да съвпаднат с европейските.
Опасявам се обаче, че Борисов няма да успее да избегне разпада на кабинета. При всяко състояние той ще се опита да отсрочва предварителните избори. Но като се имат поради задаващите си доста съществени рецесии с бюджета, надали ще успее. Опитите да се покачват налози в средата на годината, не може да значи друго, с изключение на, че има големи дупки в бюджета и в събираемостта. Вече се приказва за актуализацията му, което значи и взимането на нови заеми. А това е сигнал, че държавното управление към този момент е пасажер.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ