Време е да започнем градежа на евроатлантическата, черноморска и балканска сигурност
Антон Антонов
Васил Левски е пореден в своята отвореност към всички нации и народности, в това число и тези, с които от епохи съжителстваме в България, като развива тезата си за нужната „ равна ” независимост за всички, без значение от етност и религия.
" Ние сме за чиста и свята република, в която българи, турци, евреи, арменци и други народности ще живеят като равноправни. А аз самият ще отида да се боря за освобождението на други поробени нации ".
Нашият народен блян в никакъв случай не е бил дефиниран по-ясно от думи, написани и изказани от Левски преди 153 години! Погледът му е бил в Европа. Прозрението на Апостола предхожда концепцията за обединена Европа и той желае да създадем това дружно с всички нации на Балканите.
България, в заедност с европейските и останалите балкански страни, следва да схване напълно, тезата на Васил Левски, за нуждата от европейска „ заедност ” на балканските нации в нашето общо бъдеще! И за нуждата, да дойдем до решението за „ ново зидание ” на нашата страна, с цел да бъде трайна и дълговечна нейната конструкция.
В тези години, на безвремие, траяли съвсем половин век, за България се говореше и пишеше като за страна от югоизточния фланг на Варшавския контракт. Сега, сякаш по подигравка на историческата орис, България отново е югоизточен фланг, само че този път на най-голямото политико-икономическо обединяване в света – Европейския съюз, включващ 27 страни с население 500 млн. души. За разлика от отминалите години този фланг включва и част от акваторията на Черно море, известна като „ изключителна икономическа зона “. Това ново за страната ни географско пространство към този момент е разграничено единствено от югоизток, т.е. с Турция. Предстои разграничение на морските пространства и от север, и североизток с Румъния. Когато това стане, България ще има своя „ комат “ от Черно море, чиято повърхност при обективна делимитация* се чака да бъде към 35 000 km2, равняваща се на 31,5 % от сегашната й територия.
Но да се върнем на морската ни граница с Турция, която в действителност се явява външна граница на Европейския съюз. Тя е открита преди 10 години – на 4.ХІІ.1997 година със Споразумение сред Република България и Република Турция, което буквално гласи „ за установяване на границата в региона на устието на река Резовска (Мутлудере) и разграничение на морските пространства сред двете страни в Черно море “.
По създание, това съглашение е първата, само че доста значима стъпка към разширение на националното ни географско пространство. В най-новата българска история това е вторият случай, след връщането на Южна Добруджа (с територия 7726 km2 и население 320 хиляди души) според Крайовския контракт от 4 септември 1940 година Тогава без война, по кротичък път България уголемява географското си пространство, в което упражнява суверенитет и суверенни права.
Ето за какво, съглашението сред България и Турция без пресилване може да се квалифицира като исторически за връзките на двете страни юридически акт, чиито последствия се проектират надалеч в бъдещето. Той стана вероятен посредством на първо място на напъните на българските дипломати, основаващи се в не дребна степен на резултатите от морските ни научни проучвания.
Ето, еда позиция на един немски мъдрец, от Миналото, по отношение на, актуалната политическа география, на Световния океан…
„ Индустриалното общество ще зависи
от Океана по същия метод и в същата
степен, както земеделското, от Земята “
Хегел
С приемането на Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право на 30 април 1982 година в Ню Йорк по време на ХІ сесия на ІІІ-та конференция на Организация на обединените нации по морско право, когато във времето на това Човечество, синият континент – Световният океан, беше разгласен за „ общо притежание на човечеството “. Всъщност правилото на свободното море (mаre liberum) е дефиниран от холандския правист Хуго Гроций (де Гроот) през 1608 година, въпреки че още през Средновековието някои страни са предявявали искания за извънредно притежаване на обособени морета и региони от Световния океан. Така да вземем за пример Венеция е смятала за „ свое “ Адриатическо море; Генуезката република – Лигурско море; Турция – Черно море; Швеция и Дания – Балтийско море; Англия – Северно море, Ирландско море и други води към бреговата линия на Британските острови. Само до преди няколко десетилетия мисълта, че близо половината от акваторията на Световния океан ще бъде под юрисдикцията* на крайбрежните страни, изглеждаше неуместна. Но това към този момент е реалност, с който следва да се преценяват политици, дипломати, военни, учени, без значение дали им харесва, или не. В това число, и постсъветска Русия, от „ времето “ на Путин…
АКТУАЛНА ДЪРЖАВНО-ПРАВНА, ПАРТНЬОРСКА РЕАКЦИЯ, НА Съединени американски щати, ПРЕЗ 2023 ГОДИНА!
И втори, оптимистичен акт, след декларираната позиция на Турция! Или, от новата президентска администрация, в Съединени американски щати, на президент Байдън. Несъмнено, гласуваният през март 2023 година, в Конгреса на Съединени американски щати, законопроект за „ Сигурността в Черно море “, който към този момент е в Сената, е ново начало, в градежът на евроатлантическата сигурност.
Или, при изискванията на война в Черноморският район, за в този момент на територията на Украйна, в това число и морските и пространства, граничещи с две срещулежащи държави- членки, на Европейски Съюз и НАТО, Румъния и България, партньорската страна Съединени американски щати, реагира със,
„ ЗАКОНОПРОЕКТ
В СЕНАТА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
От 5 март 2023 година
„ За обезпечаване на сигурността в Черноморския район и за други цели.
Този закон може да бъде представен като „ Сигурност “ в Черно море
SEC. 4. СТРАТЕГИЯ ЗА СИГУРНОСТ И РАЗВИТИЕ НА ЧЕРНО МОРЕ.
(a) Стратегия за сигурност и развиване на Черно море —Не по-късно от 180 дни след датата на влизане в действие на този закон, Съветът за национална сигурност, в съгласуваност с Държавния департамент, Министерството на защитата и други съответни федерални департаменти и организации, е акредитиран да управлява междуведомствена тактика за увеличение на координацията с НАТО и Европейския съюз, задълбочаване на икономическите връзки, подсилване на енергийната сигурност, поддръжка на напъните за подсилване на тяхната демократична резистентност и подоб на повишение на помощта за сигурност с нашите районни сътрудници в сходство с полезностите и ползите на Съединените щати.
(b) Цели и цели.—Инициативата, основана според подраздел (a), има следните цели и цели:
(1) Осигуряване на ефикасно и дейно даване на помощ за сигурността на районните сътрудници в сходство с полезностите и ползите на Съединените щати, приоритизиране на помощ, която ще укрепи отбраната против хибридна война и ще усъвършенства оперативната съгласуемост със силите на НАТО.
(2) Укрепване на поддръжката на Съединените щати за енергийната сигурност на района и интеграцията с Европа и понижаване на тяхната взаимозависимост от Русия, като в същото време се поддържа енергийната диверсификация.
(3) Намаляване на въздействието на икономическата насила от страна на Руската федерация и КНР върху черноморските страни и идентифициране на нови благоприятни условия за директни задгранични вложения от Съединените щати и сътрудничещите страни и усилване на бизнес връзките на Съединените щати с районните сътрудници в сходство с полезности и ползи на Съединените щати.
(4) Повишаване на ангажираността на високо равнище сред Съединените щати и районните сътрудници и усилване на икономическия напредък, финансиране на качествена инфраструктура и подсилване на търговията с акцент върху подобряването на икономическото съдействие на високо равнище.
(5) Повишаване на координацията на Съединените щати с Европейския съюз и НАТО за реализиране на оптималната успеваемост и минимизиране на дублирането.
(c) Дейности.—
(1) СИГУРНОСТ.—Стратегията, открита според подраздел (а), би трябвало да включва следните детайли, свързани със сигурността:
(A) План за усилване на междуведомствената съгласуваност в Черноморския район.
(B) Оценка дали е целесъобразна ръководена от Съединените щати самодейност със съдружници от НАТО за увеличение на координацията, наличието и районната ангажираност сред черноморските страни.
(C) Стратегия за увеличение на помощта за сигурността на черноморските страни, фокусирана върху Украйна, Румъния, България, Молдова и Грузия.
(D) Приоритизиране на системите за разузнаване, наблюдаване и разузнаване за наблюдаване на интервенциите на Русия в Черноморския район.
(E) Оценка, на цената на основаването на взаимен, многонационален тризвезден щаб в Черно море, който да дава отговор за планирането, готовността, ученията и координацията на цялата съюзническа и партньорска военна активност, в района на Черно море, и прилежащи към него територии.
(F) Оценка на провокациите и опциите за определяне на постоянно, ротационно морско наличие на НАТО в Черно море, в това число разбор на потенциала, качествата и ангажираността на членовете на НАТО, да основат този вид задачи.
(G) Преглед на задграничното военно финансиране, интернационалното военно обучение и образование, и друга помощ за сигурността на Съединените щати в района.
(З) План за съобщаване на измененията в позицията на НАТО на обществеността в съюзническите и партньорските страни, както и на обществеността, в Руската федерация и Беларус….. “
Или, позата „ Разкрач “ в Миналото и Днес, не е Крачка, Напред в Бъдещето, Сигурността и Световният Мир!
Алтернативата е една – Евроатлантическата Сигурност!
Часовникът е, пуснат…
Въпрос, на Избор!
Васил Левски е пореден в своята отвореност към всички нации и народности, в това число и тези, с които от епохи съжителстваме в България, като развива тезата си за нужната „ равна ” независимост за всички, без значение от етност и религия.
" Ние сме за чиста и свята република, в която българи, турци, евреи, арменци и други народности ще живеят като равноправни. А аз самият ще отида да се боря за освобождението на други поробени нации ".
Нашият народен блян в никакъв случай не е бил дефиниран по-ясно от думи, написани и изказани от Левски преди 153 години! Погледът му е бил в Европа. Прозрението на Апостола предхожда концепцията за обединена Европа и той желае да създадем това дружно с всички нации на Балканите.
България, в заедност с европейските и останалите балкански страни, следва да схване напълно, тезата на Васил Левски, за нуждата от европейска „ заедност ” на балканските нации в нашето общо бъдеще! И за нуждата, да дойдем до решението за „ ново зидание ” на нашата страна, с цел да бъде трайна и дълговечна нейната конструкция.
В тези години, на безвремие, траяли съвсем половин век, за България се говореше и пишеше като за страна от югоизточния фланг на Варшавския контракт. Сега, сякаш по подигравка на историческата орис, България отново е югоизточен фланг, само че този път на най-голямото политико-икономическо обединяване в света – Европейския съюз, включващ 27 страни с население 500 млн. души. За разлика от отминалите години този фланг включва и част от акваторията на Черно море, известна като „ изключителна икономическа зона “. Това ново за страната ни географско пространство към този момент е разграничено единствено от югоизток, т.е. с Турция. Предстои разграничение на морските пространства и от север, и североизток с Румъния. Когато това стане, България ще има своя „ комат “ от Черно море, чиято повърхност при обективна делимитация* се чака да бъде към 35 000 km2, равняваща се на 31,5 % от сегашната й територия.
Но да се върнем на морската ни граница с Турция, която в действителност се явява външна граница на Европейския съюз. Тя е открита преди 10 години – на 4.ХІІ.1997 година със Споразумение сред Република България и Република Турция, което буквално гласи „ за установяване на границата в региона на устието на река Резовска (Мутлудере) и разграничение на морските пространства сред двете страни в Черно море “.
По създание, това съглашение е първата, само че доста значима стъпка към разширение на националното ни географско пространство. В най-новата българска история това е вторият случай, след връщането на Южна Добруджа (с територия 7726 km2 и население 320 хиляди души) според Крайовския контракт от 4 септември 1940 година Тогава без война, по кротичък път България уголемява географското си пространство, в което упражнява суверенитет и суверенни права.
Ето за какво, съглашението сред България и Турция без пресилване може да се квалифицира като исторически за връзките на двете страни юридически акт, чиито последствия се проектират надалеч в бъдещето. Той стана вероятен посредством на първо място на напъните на българските дипломати, основаващи се в не дребна степен на резултатите от морските ни научни проучвания.
Ето, еда позиция на един немски мъдрец, от Миналото, по отношение на, актуалната политическа география, на Световния океан…
„ Индустриалното общество ще зависи
от Океана по същия метод и в същата
степен, както земеделското, от Земята “
Хегел
С приемането на Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право на 30 април 1982 година в Ню Йорк по време на ХІ сесия на ІІІ-та конференция на Организация на обединените нации по морско право, когато във времето на това Човечество, синият континент – Световният океан, беше разгласен за „ общо притежание на човечеството “. Всъщност правилото на свободното море (mаre liberum) е дефиниран от холандския правист Хуго Гроций (де Гроот) през 1608 година, въпреки че още през Средновековието някои страни са предявявали искания за извънредно притежаване на обособени морета и региони от Световния океан. Така да вземем за пример Венеция е смятала за „ свое “ Адриатическо море; Генуезката република – Лигурско море; Турция – Черно море; Швеция и Дания – Балтийско море; Англия – Северно море, Ирландско море и други води към бреговата линия на Британските острови. Само до преди няколко десетилетия мисълта, че близо половината от акваторията на Световния океан ще бъде под юрисдикцията* на крайбрежните страни, изглеждаше неуместна. Но това към този момент е реалност, с който следва да се преценяват политици, дипломати, военни, учени, без значение дали им харесва, или не. В това число, и постсъветска Русия, от „ времето “ на Путин…
АКТУАЛНА ДЪРЖАВНО-ПРАВНА, ПАРТНЬОРСКА РЕАКЦИЯ, НА Съединени американски щати, ПРЕЗ 2023 ГОДИНА!
И втори, оптимистичен акт, след декларираната позиция на Турция! Или, от новата президентска администрация, в Съединени американски щати, на президент Байдън. Несъмнено, гласуваният през март 2023 година, в Конгреса на Съединени американски щати, законопроект за „ Сигурността в Черно море “, който към този момент е в Сената, е ново начало, в градежът на евроатлантическата сигурност.
Или, при изискванията на война в Черноморският район, за в този момент на територията на Украйна, в това число и морските и пространства, граничещи с две срещулежащи държави- членки, на Европейски Съюз и НАТО, Румъния и България, партньорската страна Съединени американски щати, реагира със,
„ ЗАКОНОПРОЕКТ
В СЕНАТА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
От 5 март 2023 година
„ За обезпечаване на сигурността в Черноморския район и за други цели.
Този закон може да бъде представен като „ Сигурност “ в Черно море
SEC. 4. СТРАТЕГИЯ ЗА СИГУРНОСТ И РАЗВИТИЕ НА ЧЕРНО МОРЕ.
(a) Стратегия за сигурност и развиване на Черно море —Не по-късно от 180 дни след датата на влизане в действие на този закон, Съветът за национална сигурност, в съгласуваност с Държавния департамент, Министерството на защитата и други съответни федерални департаменти и организации, е акредитиран да управлява междуведомствена тактика за увеличение на координацията с НАТО и Европейския съюз, задълбочаване на икономическите връзки, подсилване на енергийната сигурност, поддръжка на напъните за подсилване на тяхната демократична резистентност и подоб на повишение на помощта за сигурност с нашите районни сътрудници в сходство с полезностите и ползите на Съединените щати.
(b) Цели и цели.—Инициативата, основана според подраздел (a), има следните цели и цели:
(1) Осигуряване на ефикасно и дейно даване на помощ за сигурността на районните сътрудници в сходство с полезностите и ползите на Съединените щати, приоритизиране на помощ, която ще укрепи отбраната против хибридна война и ще усъвършенства оперативната съгласуемост със силите на НАТО.
(2) Укрепване на поддръжката на Съединените щати за енергийната сигурност на района и интеграцията с Европа и понижаване на тяхната взаимозависимост от Русия, като в същото време се поддържа енергийната диверсификация.
(3) Намаляване на въздействието на икономическата насила от страна на Руската федерация и КНР върху черноморските страни и идентифициране на нови благоприятни условия за директни задгранични вложения от Съединените щати и сътрудничещите страни и усилване на бизнес връзките на Съединените щати с районните сътрудници в сходство с полезности и ползи на Съединените щати.
(4) Повишаване на ангажираността на високо равнище сред Съединените щати и районните сътрудници и усилване на икономическия напредък, финансиране на качествена инфраструктура и подсилване на търговията с акцент върху подобряването на икономическото съдействие на високо равнище.
(5) Повишаване на координацията на Съединените щати с Европейския съюз и НАТО за реализиране на оптималната успеваемост и минимизиране на дублирането.
(c) Дейности.—
(1) СИГУРНОСТ.—Стратегията, открита според подраздел (а), би трябвало да включва следните детайли, свързани със сигурността:
(A) План за усилване на междуведомствената съгласуваност в Черноморския район.
(B) Оценка дали е целесъобразна ръководена от Съединените щати самодейност със съдружници от НАТО за увеличение на координацията, наличието и районната ангажираност сред черноморските страни.
(C) Стратегия за увеличение на помощта за сигурността на черноморските страни, фокусирана върху Украйна, Румъния, България, Молдова и Грузия.
(D) Приоритизиране на системите за разузнаване, наблюдаване и разузнаване за наблюдаване на интервенциите на Русия в Черноморския район.
(E) Оценка, на цената на основаването на взаимен, многонационален тризвезден щаб в Черно море, който да дава отговор за планирането, готовността, ученията и координацията на цялата съюзническа и партньорска военна активност, в района на Черно море, и прилежащи към него територии.
(F) Оценка на провокациите и опциите за определяне на постоянно, ротационно морско наличие на НАТО в Черно море, в това число разбор на потенциала, качествата и ангажираността на членовете на НАТО, да основат този вид задачи.
(G) Преглед на задграничното военно финансиране, интернационалното военно обучение и образование, и друга помощ за сигурността на Съединените щати в района.
(З) План за съобщаване на измененията в позицията на НАТО на обществеността в съюзническите и партньорските страни, както и на обществеността, в Руската федерация и Беларус….. “
Или, позата „ Разкрач “ в Миналото и Днес, не е Крачка, Напред в Бъдещето, Сигурността и Световният Мир!
Алтернативата е една – Евроатлантическата Сигурност!
Часовникът е, пуснат…
Въпрос, на Избор!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ