Човешкият организъм издържа жега до 50 градуса, преди да се разпадне
Антициклонът Харон носи в околните дни рекордни жеги в доста страни в Европа
Опасността от Цербер отминава, само че се задава Харон. Горещи талази с имена на същества от гръцката митология, свързани с подземния свят, като че ли са кръстени по този начин, че иронично да ни припомнят по какъв начин с дейностите си сами докарахме “ада ” на Земята.
От близо 2 седмици насам Южна и Източна Европа са обхванати от рекордни жеги, чийто край не наподобява да се задава. В елементи от Италия температурите стигнаха 48° и разсъниха страховете за вероятни жертви от претопляне. 40° в Гърция принудиха управляващите да затворят Акропола в най-горещата част от деня, с цел да няма припаднали туристи. Хиляди бяха евакуирани на испанския остров Ла Палма, обзет от огромен горски пожар. Пламъци се извиха даже в швейцарския планински кантон Во.
С идването от Сахара на антициклона Харон в идващите дни Сардиния и Сицилия също се готвят да приближат 50 градуса, като съгласно Европейската галактическа организация това ще са най-високите температури, регистрирани в миналото в Европа. Рим, Болоня и Флоренция са измежду 10-те градове в Италия в алената зона, а на жителите им е предложено
да не излизат между 11 и 18 ч, ако им е благ животът
Испания се готви за дни с към 45 градуса, а Гърция и Турция я следват с предстоящи 44 градуса.
Данни от предходната година демонстрират, че от жегите в Европа са умряли 61 хиляди души. Най-уязвими са възрастните, дамите и жителите на Средиземноморския район, считат експертите. Какво би могло да последва с температурните върхове от това лято, е нещо, за което не бихме желали даже да си помислим. Със сигурност топлинните удари няма да са необичайност, а техните признаци са замаяност поради намален прилив на кръв към мозъка, зачервена и суха кожа, липса на пот и в най-крайните случаи отвод на органите, спазми, загуба на схващане и даже гибел.
На този декор учени от университета в Рохемптън, Лондон, се заеха да дефинират каква е пределната температура, която човешкото тяло е способно да понесе, преди да стартира да се разпада. Констатациите им не са по никакъв начин утешителни – съгласно тях оптималната температура, на която хората могат да се подложат, без организмът им да страда, е сред 40 и 50°. Лимит, който в идните дни значително страни в Европа ще доближат.
Учените показват, че човешкото тяло има “критична най-висока температура ”, която би могло да издържи, само че щом тя бъде премината, следват “термичен стрес ” и положение, характеризиращо се с комплициране и световъртеж, повръщане, главоболие и припадъци.
Резултатите от проучването дават основна информация по какъв начин популацията на света и по-специално в Европа в епохата на фрапантните климатични промени да се защищава от честите и все по-екстремни горещи талази.
“Температурите в Европа скочиха през последните десетилетия с към 2° спрямо прединдустриалната ера, което е двойно по-голямо нарастване от междинното за света - споделя пред Евронюз Матю Патерсън, откривател по физика на климата в университета в Оксфорд. – Старият континент в действителност се е трансформирал в гореща точка на климатичните промени и на повишаването на крайностите на жегите. Виждаме все нови и нови температурни върхове поради тази наклонност на прогресивно стопляне. Тя ще се резервира и в бъдеще, тъй като продължаваме да отделяме парникови газове в атмосферата. ”
Проф. Люис Хелси от учебното заведение за науките за живота и здравето към университета “Рохемптън ” в Лондон и екипът му създали опит с 4-ма мъже и три дами, с цел да стигнат до изводите си за границите на топлината, над която може и да не оцелеем (без да подлагат на заплаха който и да било от тях). “Отбелязахме повишаване на метаболитния % (измерващ количеството сила, употребявано от тялото, с цел да функционира) ”, споделя професорът.
Когато на открито е горещо, тялото разполага с разнообразни средства да се охлади и да понижи вътрешната си температура, като се поти и “евакуира ” кръвта към периферията, по-близо до кожата. Учените установили, че горещината усилва метаболитния развой, което води до увеличение на температурата на тялото. То обаче може да доближи избрани равнища на стопляне, преди функционалностите му да стартират да се нарушават.
Британският професор показва, че всеки човек е друг и реакциите му на горещините може да
варират съществено според възрастта,
пола и здравословното положение. “Метаболитният развой на някои хора не се увеличи на 40 градуса, а чак на 50 ”, разкрива откривателят. Той прибавя, че тялото работи доста, с цел да отбрани нормалната си температура, то не обича тя да се трансформира. “Но в случай че се промени с 1 или 2 градуса, множеството хора не страдат. При някои маратонци централната температура (температурата, измерена в някой вътрешен орган) се е покачвала до съвсем 42° на финала и това се е дължало на обстоятелството, че те са тичали в топла околна среда. ”
Много малко хора обаче са издръжливи като маратонците. Бебетата и възрастните хора са част от най-уязвимата категория на рискови температури, тъй като тяхната сърдечносъдова система не реагира добре на горещините.
Когато на организма ни му е прекомерно топло, се зареждат поредност от рискови реакции в каскада, които могат да доведат до проблеми със здравето и даже до съдбовен край.
“Протеините в тялото стартират да се деформират, те престават да работят и нервните импулси също не действат добре. Нервната система е по-малко ефикасна, сърцето е наранено - изяснява Хелси. – Това води до аритмия и може да докара до понижаване на равнището на кислорода. А когато равнището на кислорода в мозъка намалее, ситуацията става доста съществено. ”
Изследователите от Лондон, които са почнали работа по спомагателни изследвания, считат, че изводите им “очертават картината по какъв начин тялото реагира на термичния стрес, демонстрира неговата дарба да се приспособява, границите на тази дарба и най-важното – разликите в реакциите на другите човеци. ”
“В свят, който непрекъснато се затопля,
тези познания стават все по-ценни ”, уверен е проф. Люис Хелси. Матю Патерсън от Оксфорд споделя това мнение, още повече че близкото бъдеще евентуално ни готви още по-непоносими жеги. “Когато приказваме за климатични промени, в действителност ние мислим главно за хората. Питаме се дали ще сме способни да живеем на планета, която ще е по-топла с градус или два от това, на което сме привикнали ”, споделя той. Според него смяната на климата прави все по-трудно поддържането на човешкия живот подобен, на какъвто сме привикнали. “Имаме средствата да променим това. Трябва да престанем да горим изкопаеми горива и да изхвърляме нездравословни газове в атмосферата. До огромна степен ориста ни е в личните ни ръце, в случай че желаеме да оцелеем ”, прибавя ученият.
Опасността от Цербер отминава, само че се задава Харон. Горещи талази с имена на същества от гръцката митология, свързани с подземния свят, като че ли са кръстени по този начин, че иронично да ни припомнят по какъв начин с дейностите си сами докарахме “ада ” на Земята.
От близо 2 седмици насам Южна и Източна Европа са обхванати от рекордни жеги, чийто край не наподобява да се задава. В елементи от Италия температурите стигнаха 48° и разсъниха страховете за вероятни жертви от претопляне. 40° в Гърция принудиха управляващите да затворят Акропола в най-горещата част от деня, с цел да няма припаднали туристи. Хиляди бяха евакуирани на испанския остров Ла Палма, обзет от огромен горски пожар. Пламъци се извиха даже в швейцарския планински кантон Во.
С идването от Сахара на антициклона Харон в идващите дни Сардиния и Сицилия също се готвят да приближат 50 градуса, като съгласно Европейската галактическа организация това ще са най-високите температури, регистрирани в миналото в Европа. Рим, Болоня и Флоренция са измежду 10-те градове в Италия в алената зона, а на жителите им е предложено
да не излизат между 11 и 18 ч, ако им е благ животът
Испания се готви за дни с към 45 градуса, а Гърция и Турция я следват с предстоящи 44 градуса.
Данни от предходната година демонстрират, че от жегите в Европа са умряли 61 хиляди души. Най-уязвими са възрастните, дамите и жителите на Средиземноморския район, считат експертите. Какво би могло да последва с температурните върхове от това лято, е нещо, за което не бихме желали даже да си помислим. Със сигурност топлинните удари няма да са необичайност, а техните признаци са замаяност поради намален прилив на кръв към мозъка, зачервена и суха кожа, липса на пот и в най-крайните случаи отвод на органите, спазми, загуба на схващане и даже гибел.
На този декор учени от университета в Рохемптън, Лондон, се заеха да дефинират каква е пределната температура, която човешкото тяло е способно да понесе, преди да стартира да се разпада. Констатациите им не са по никакъв начин утешителни – съгласно тях оптималната температура, на която хората могат да се подложат, без организмът им да страда, е сред 40 и 50°. Лимит, който в идните дни значително страни в Европа ще доближат.
Учените показват, че човешкото тяло има “критична най-висока температура ”, която би могло да издържи, само че щом тя бъде премината, следват “термичен стрес ” и положение, характеризиращо се с комплициране и световъртеж, повръщане, главоболие и припадъци.
Резултатите от проучването дават основна информация по какъв начин популацията на света и по-специално в Европа в епохата на фрапантните климатични промени да се защищава от честите и все по-екстремни горещи талази.
“Температурите в Европа скочиха през последните десетилетия с към 2° спрямо прединдустриалната ера, което е двойно по-голямо нарастване от междинното за света - споделя пред Евронюз Матю Патерсън, откривател по физика на климата в университета в Оксфорд. – Старият континент в действителност се е трансформирал в гореща точка на климатичните промени и на повишаването на крайностите на жегите. Виждаме все нови и нови температурни върхове поради тази наклонност на прогресивно стопляне. Тя ще се резервира и в бъдеще, тъй като продължаваме да отделяме парникови газове в атмосферата. ”
Проф. Люис Хелси от учебното заведение за науките за живота и здравето към университета “Рохемптън ” в Лондон и екипът му създали опит с 4-ма мъже и три дами, с цел да стигнат до изводите си за границите на топлината, над която може и да не оцелеем (без да подлагат на заплаха който и да било от тях). “Отбелязахме повишаване на метаболитния % (измерващ количеството сила, употребявано от тялото, с цел да функционира) ”, споделя професорът.
Когато на открито е горещо, тялото разполага с разнообразни средства да се охлади и да понижи вътрешната си температура, като се поти и “евакуира ” кръвта към периферията, по-близо до кожата. Учените установили, че горещината усилва метаболитния развой, което води до увеличение на температурата на тялото. То обаче може да доближи избрани равнища на стопляне, преди функционалностите му да стартират да се нарушават.
Британският професор показва, че всеки човек е друг и реакциите му на горещините може да
варират съществено според възрастта,
пола и здравословното положение. “Метаболитният развой на някои хора не се увеличи на 40 градуса, а чак на 50 ”, разкрива откривателят. Той прибавя, че тялото работи доста, с цел да отбрани нормалната си температура, то не обича тя да се трансформира. “Но в случай че се промени с 1 или 2 градуса, множеството хора не страдат. При някои маратонци централната температура (температурата, измерена в някой вътрешен орган) се е покачвала до съвсем 42° на финала и това се е дължало на обстоятелството, че те са тичали в топла околна среда. ”
Много малко хора обаче са издръжливи като маратонците. Бебетата и възрастните хора са част от най-уязвимата категория на рискови температури, тъй като тяхната сърдечносъдова система не реагира добре на горещините.
Когато на организма ни му е прекомерно топло, се зареждат поредност от рискови реакции в каскада, които могат да доведат до проблеми със здравето и даже до съдбовен край.
“Протеините в тялото стартират да се деформират, те престават да работят и нервните импулси също не действат добре. Нервната система е по-малко ефикасна, сърцето е наранено - изяснява Хелси. – Това води до аритмия и може да докара до понижаване на равнището на кислорода. А когато равнището на кислорода в мозъка намалее, ситуацията става доста съществено. ”
Изследователите от Лондон, които са почнали работа по спомагателни изследвания, считат, че изводите им “очертават картината по какъв начин тялото реагира на термичния стрес, демонстрира неговата дарба да се приспособява, границите на тази дарба и най-важното – разликите в реакциите на другите човеци. ”
“В свят, който непрекъснато се затопля,
тези познания стават все по-ценни ”, уверен е проф. Люис Хелси. Матю Патерсън от Оксфорд споделя това мнение, още повече че близкото бъдеще евентуално ни готви още по-непоносими жеги. “Когато приказваме за климатични промени, в действителност ние мислим главно за хората. Питаме се дали ще сме способни да живеем на планета, която ще е по-топла с градус или два от това, на което сме привикнали ”, споделя той. Според него смяната на климата прави все по-трудно поддържането на човешкия живот подобен, на какъвто сме привикнали. “Имаме средствата да променим това. Трябва да престанем да горим изкопаеми горива и да изхвърляме нездравословни газове в атмосферата. До огромна степен ориста ни е в личните ни ръце, в случай че желаеме да оцелеем ”, прибавя ученият.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ